Решение № 13978 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 155/2013 г.

Решение № 13978 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 155/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление "Полиция", гр. Враца, против решение № 24 от 15.11.2012 г., постановено по адм. дело № 474/2012 г. по описа на Административен съд гр. Враца. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Славейко Димитров Димитров не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Враца е отменил заповед № 1145/24.08.2012 г. на началника на Районно управление "Полиция" - Враца, с която на Славейко Димитров Димитров е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалноправните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и Правилника за приложението му. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционният съд, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановена в нарушение на предписаната от закона форма. Правилно е прието, че в административния акт нарушенията са описани общо за двама служители, без да са индивидуализирани същите. От заповедта не става ясно какви нарушения е допуснал Димитров. Кой е бил длъжен да съобщи на ОДЧ за извършената проверка, кой е следвало да впише старшия в нарядния дневник и въз основа на какъв акт произтичат тези задължения. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е постановена в нарушения на материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че при извършена проверка от служители на МВР на автопатрул в състав Славейко Димитров и Георги Иванов последните са съставяли протокол за проверка на лице, представляващо интерес, като същите не са спазили правилата за носене на униформено облекло в МВР - били са без фуражки и към 11.15 ч. не са докладвали по радиостанцията на ОДЧ - РУП-Враца за извършената от тях проверка. Така описаните дисциплинарни нарушения са квалифицирани от дисциплинарно наказващият орган като такива по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР - небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед, като в оспорената заповед не е посочено коя от трите хипотези на цитираната норма е осъществена спрямо служителя. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателство съдът е приел, че жалбоподателят не е извършил нарушение на чл. 122, ал. 1 вр. ал. 3 от Инструкция № Iз-2295/8.12.2006 г. за патрулно-постовата дейност на МВР, съгласно който при извършване на проверка на лица, МПС, както и при констатиране на престъпления и нарушения на обществения ред, нарядите своевременно докладват в ОДЧ. Разпоредбата на чл. 122, ал. 3 от цитираната инструкция регламентира, че за взетото отношение по служебен ред по ал. 1 докладват в ОДЧ. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Димитров и Иванов спират лице за проверка, което започва да бяга, служителите го настигат, завеждат го при служебния автомобил и Иванов започва да попълва протокол за проверка на лица и МПС, в който момент се извършва проверка на патрула от органите на МВР, като същевременно Димитров докладва на ОДЧ. Правилно съдът е приел, че в случая е спазена нормата на чл. 122, ал. 1, вр. ал. 3 от инструкцията, тъй като докладът до ОДЧ е направен своевременно, а именно в момента на попълване на протокола. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че Димитров не е извършил нарушение на цитираните норми са законосъобразни и обосновани. Неправилно съдът е приел, че служителят не е извършил второто нарушение, посочено в оспорената заповед, а именно бил е без фуражка. Но този извод не се е отразил на правилността на крайното заключение на съда за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. След като служителят не е извършил едно от посочените в заповедта дисциплинарни нарушения и в същата не е индивидуализирано коя точно хипотеза на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР е нарушена, то дисциплинарното наказание е наложено в нарушение чл. на 229, ал. 2 от ЗМВР т. е. налице са и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ето защо като е приел, че заповедта е незаконосъобразна първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена в нарушение на предвидената форма и на материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,