Решение № 13199 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13412/2009 г.

Решение № 13199 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13412/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Димитър Семков Диков от гр. София против заповед рег. № К-1777/31.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи. С нея е прекратено служебното правоотношение на Димитър Семков Диков, като държавен служител в МВР, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Жалба е подадена от надлежна страна в законния срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 250 ЗМВР във връзка с чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Димитър Семков Диков от гр. София против заповед рег. № К-1777/31.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител. Възражението му е за допуснато от органа по назначението нарушение на забраната по чл. 248 ЗМВР за освобождаване от служба по време на отпуск. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че жалбоподателят е бил държавен служител в системата на МВР без прекъсване за времето от 24.09.1983 г. до 31.08.2009 г. Служебното му правоотношение е прекратено при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването. Заповедта е издадена на 31.03.2009 г. и е съобщена при отказ на лицето да се запознае с нея и при отказ да удостовери обстоятелствата, че не се намира в отпуск по болест или друг законоустановен вид отпуск. Факта на съобщаване и удостоверяване на тези обстоятелства е удостоверен с протокол, съставен в деня на съобщаването, 31.08.08.2009 г. в присъствието на четирима служители от ЗЖУ-София. От показанията на разпитания по делото свидетел, Радослав Йорданов Кирилов, се установява, че жалбоподателя е отказал да я подпише с обяснението, че така е посъветван от адвокат. При извършената проверка на фактите по случая е установено, че жалбоподателят е ползувал болнични отпуски в периода от 31.03.2009 г. до 1.09.2009 г. по осем броя болнични листа, представени по делото в копия. Последният болничен лист № 3243535 е издаден на 28.08.2009 г. за три дни. Болничният лист е представен по делото в оригинал. От справка ре № 12141/1.09.2009 г. на ЗЖУ и докладна записка рег. № 12123/1.09.2009 г. на ВНД началник група "ОАД" при ЗЖУ-София се установява, че към края на работния ден на 31.08.2009 г. /до 17, 00 ч./ не бил регистриран болничен лист на Диков в УЧ. Форма 36 за издаване и регистриране на болнични отпуски и не е постъпвало заявление за ползване на годишен отпуск. С болничния лист му е определен домашен амбулаторен режим на лечение за срок от 3 дни - от 29.08.2009 г. до 31.08.2009 г. включително. Разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР забранява да бъдат освобождавани от служба държавните служители в системата на МВР по време на отпуск с изключение на три изрично уредени случая. Предоставянето на отпуск се установява със съответния документ. Когато се касае за болничен отпуск, такъв документ е болничният лист. Той е доказателството, че осигуреното лице е болно и не може да изпълнява служебните си задължения. Видно от всички данни по делото към момента на издаване и връчване на заповедта, служителят се е намирал в такъв отпуск, но е укрил този факт, отказвайки да удостовери това. Установяването на този факт е удостоверен с съставен нарочен за това протокол, чиято доказателствена сила не е оборена в откритото за целта нарочно производство. След запознаване със заповедта, той е отказал да направи изявление и да напише саморъчно върху екземпляр от заповедта, че е болен. Не е представил болничен лист въпреки, че е имал издаден такъв на 28.08.2009 г. Категорично е установено от извършената нарочна проверка в медицинската служба Зонално жандармерийско управление /ЗЖУ/-София и в деловодството на ЗЖУ-София, че към края на работния ден на 31.08.2009 г. болничен лист и заявление за отпуск не са били постъпили. Поради това по отношение на него не е допуснато твърдяното нарушение по чл. 248 от ЗМВР. При тези данни по делото съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание. В предвид установеното се налага извод, че органът по назначението не е нарушил нормата на чл. 25 от инструкция Iз-1015/2006 г., изискваща служителят да установи писмено, че не се намира в отпуск. Отделно от това не е нарушил и ал. 3 на нормата, задължаваща длъжностното лице, на което е възложено връчването на заповедта, да извърши проверка на наличието на това обстоятелство и да състави протокол. Неоснователни са доводите за допуснати нарушения на разпоредбите на Инструкция Iз-1015/2006 г. За връчването на заповедта и отказът да я подпише е съставен нарочен протокол, който отговаря на изискуемите реквизити в инструкцията. Отделно от това длъжностното лице е извършило и проверка за наличието на болничен лист в деловодството на ЗЖУ-София и в медицинската служба при ЗЖУ-София. Резултатите от проверката както бе посочено по-горе са обективирани в справка от доктор Йордан Христов Станчев, рег. № 12141/1.09.2009 г. и докладна записка на В. Георгиев - ВНД началник на група "ОАД" при ЗЖУ-София, рег. № 12123/1.09.2009 г.. При наличието на тези неоспорени данни, че жалбоподателят не е съобщил че е болен и, че има издаден болничен лист при връчване на заповедта и не е представил такъв в три дневен срок от издаването му, както и при наличие на нарочен протокол за установяване на този факт и данните от проверката доводът за нарушение на императивната норма на чл. 248 ЗМВР и изискванията на инструкция Iз-1015/2006 г. е неоснователен. Заповедта не е издадена при твърдяното нарушение на материалния закон и твърденията за допуснати нарушения на административно-производствените правила. Неоснователни са и доводите за нарушение на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР касаещи навършването на пределна възраст и служебен стаж в системата на МВР. Видно от данните по административната преписка, жалбоподателят е работил, като началник на група в Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, категория "В". Към 31.03.2009 г. е имал общ осигурителен стаж по чл. 69 от КСО - двадесет и седем години, шест месеца и три дни, от които повече от 2/3 действително изслужени, като служител в МВР. Служебният му стаж в МВР е двадесет и пет години, шест месеца и три дни, както и две години осигурителен стаж по III категория труд. Диков е роден на 14.01.1961 г. и е на 48 години. Данните се установяват от приложената справката за осигурителния му стаж. От така установените факти по делото следва правен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Същата е издадена от министъра на вътрешните работи, като компетентен орган по смисъла на чл. 268, ал. 1 ППЗМВР във връзка с чл. 185, т. 2 от закона. Като индивидуален административен акт е постановена в необходимата форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й. Прекратяването на служебното правоотношение е извършено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Законовото условие за това е придобито от служителя право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители в МВР, придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители от МВР. Фактическият състав на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР включва единствено наличието на условията по чл. 69, ал. 2 от КСО и издаването на заповед от органа по назначаването със съдържание, предписано в нормата на чл. 269 от ППЗМВР. Видно от приложената справка, жалбоподателят е придобил право на пенсия при условията на разпоредбата от КСО и за органът по назначението е възникнала правната възможност по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР по своя инициатива едностранно да прекрати служебното му правоотношение. Поради това при издаване на заповедта е спазен и материалният закон. Упражняването на правомощието не е обвързано с нормативно въведено задължение към компетентния административен орган да извършва подбор между държавните служители, придобили право на пенсиониране по чл. 69, ал. 2 КСО. След като законодателят и в цитираната законова разпоредба, и в разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от правилника за прилагането му предвижда, че единствено на органа по назначението е предоставена инициативата да прекрати служебното правоотношение с държавния служител при тази хипотеза, то упражняването на такава инициатива е в рамките на оперативната му самостоятелност. Упражнявайки правомощието по чл. 169 от АПК съдът установява само това, разполагал ли е административният орган с оперативна самостоятелност да издаде обжалваната заповед. Данните по делото установяват това и издаденият от него административен акт не съдържа основанията за отмяна по чл. 146, т. 2,3 и 4 от АПК. Не е налице и превратно упражняване на власт, поради което не се установява твърдението на жалбоподателя за неспазване целта на закона - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. По тези съображения оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение