Решение № 13882 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8894/2009 г.

Решение № 13882 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8894/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Стефан Георгиев Лазаров от гр. Пловдив срещу решение № 638 от 14.05.2009 г., постановено по адм. дело № 25/2009 г., по описа на Административен съд - гр. Пловдив. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав като обсъди направените оплаквания, намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Предмет на развилото се административно производство е било искането от 27.10.2008 г. на Стефан Георгиев Лазаров, обективирано в молба-декларация до Директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив, да му бъде отпусната целева помощ за отопление. Въз основа на молбата е изготвен социален доклад на 30.10.2008 г., в който са изразили становище, че лицето не отговаря на условията по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление /издадена от Министъра на труда и социалната политика/, във връзка с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление/ (обн., ДВ, бр. 49 от 2008 г.; изм., бр. 59 от 2008 г.), издадена от Министъра на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 67 от 29.07.2008 г., в сила от 29.07.2008 г./. Със заповед № ОТ-07-1672/13.11.2008 г., издадена на осн. чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/, във връзка с чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. /Наредбата/ Директорът на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив е отказал отпускането на исканата целева помощ за отопление, касаеща отоплителния сезон 2008 г. - 2009 г. Като мотиви за отказа си е изложил, че доходът на Лазаров, изчислен за предходния месец е в размер на 216, 82 /двеста и шестнайсет лева и осемдесет и две стотинки/ лева и надвишава диференцирания минимален доход, възлизащ на 151, 14 /сто петдесет и един лев и четиринайсет стотинки/ лева. Заявителят е атакувал заповедта пред по-горестоящия административен орган - Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Област Пловдив. Директорът с решение № РДП СП-2-545/18.12.2008 г. е отхвърлил жалбата на Стефан Лазаров. Аргументирал се е, че средномесечният доход на лицето за шестте месеца, предхождащи месеца на подаване на молба-декларацията, възлиза на 216,82 лв., т. е надвишава нормативно регламентирания ДМДО. Недоволен от решението, Лазаров е оспорил административния акт пред Административен съд - гр. Пловдив. Инстанцията по същество е отхвърлила като неоснователна жалбата, подадена против заповедта, обективираща отказ за отпускане на целева помощ за отопление. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което се явява в съответствие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Решението е законосъобразно и обосновано. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление /ДМДО/ и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/. Основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход (ГМД), чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. В настоящия казус жалбоподателят е лице с трайно намалена работоспособност 80%, живеещ сам в собствено, двустайно жилище и към момента на подаване на документите за отпускане на целева помощ е на 71-годишна възраст. С Наредбата, в чл. 2, ал. 4, т. 1-т. 16 законодателят е групирал отделните категории лица и им е определил съответстващ коефициент от ГМД. Стефан Лазаров отговаря на условията, въведени в т. 12 от хипотезата на същата новела, а именно за лица на възраст над 65 години, живеещо само, е определен коефициент 274, 8 на сто от ГМД, който е установен с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 51 от 29.03.2005 г. на Министерски съвет е посочен размерът на гарантирания минимален доход на 55,00 лв. За това правилно Административен съд - гр. Пловдив е приел, че диференцираният минимален доход за отопление на касационния жалбоподател е 151,14 лв. За да се изпълни условието, въведено в чл. 2, ал. 1 от Наредбата, доходът на Лазаров не следва да надвишава 151,14 лв., но при изчисляване на размера му възлиза на 216,82 лв., т. е. сумата надхвърля законово определения ДМД. Следователно, правилно първоинстанционният съд е приел, че доходът на жалбоподателя е по-висок от нормативно установения минимален доход за отопление и не отговаря на условието в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2008 г. - 2009 г. В тази връзка не може да се вземе предвид, оплакването в касационната жалба, че лицето се нуждае ежемесечно от 135,00 лв., нужни му за закупуване на медицински лекарства, както и за погасяване на наложени два запора, в общ размер на 75,00 лв., съответно от държавен и от частен съдебен изпълнител в полза на взискателя "ЕВН България Топлофикация" ЕАД за погасяване на негови задължения за консумирана и неизплатена топлоенергия. Изложените доводи от касатора не са относими към настоящия спор. При тези данни не са налице инвокираните отменителни касационни основания и атакуваното решение следва да се остави в сила като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон и със съдопроизводствените правила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,