Решение № 12580 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7785/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община- район "Красно село", чрез ст. юрисконсулт Панковска, против Решение 3146 от 14.05.2021г., постановено по адм.дело 1496/2021 г. на Административен съд София-град, с което по жалбата на К. Свиленов е отменен негов мълчалив отказ за заверяване на молба - декларация за извършване на обстоятелствена проверка за снабдяване с документ за собственост върху недвижим имот с вх. РКС21- ГР94-164/ 15.01.2021г. и преписката е изпратена на административния орган за заверка на молба- декларация с вх. РКС21- ГР94-164/ 15.01.2021г. В съдебно заседание касаторът се представлява от упълномощения процесуален представител ст. юрк. Панковска, която поддържа жалбата по наведените в нея касационни основания и противопоставя възражение за недължимост на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Касаторът излага подробно мотивирани съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Отправя искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Свиленов да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът К. Свиленов, в писмен отговор и чрез пълномощника чрез адв. К. Станчев в с.з., излага мотивирани съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: С обжалваното решение Административният съд - София град е отменил мълчалив отказ кмета на Столична община- район "Красно село" да бъде заверен молба - декларация за извършване на обстоятелствена проверка за снабдяване с документ за собственост върху недвижим имот с вх. РКС21- ГР94-164/ 15.01.2021г. и преписката е изпратена на административния орган за заверка на молба- декларация с вх. РКС21- ГР94-164/ 15.01.2021г. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че оспореният мълчалив отказ е на компетентен орган в съответствие с правомощието му по чл.46, ал.1, т.7 ЗМСМА, но с него не е спазено изискването за форма на административния акт, като наред с това в административната процедура са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила и на материалния закон.На първо място съдът е приел, че за Свиленов е налице правен интерес от обжалване на възникналия мълчалив отказ, тъй като административният орган е бил сезиран с искане за издаване на документ от значение за признаване на права- административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б."а" от Закона за администрацията във връзка с чл. 21, ал. 3 и § 8 от ПЗР към АПК, е приравнена на издаването на индивидуален административен акт. Първоинстанционният съд е счел наред с това, че процесният случай се отнася до искане за извършване на административна услуга заверка на молба-декларация от кмета на общината във връзка с обстоятелствена проверка на недвижим имот. Същата е необходима за развиващото се пред нотариус охранително производство, в резултат на което се признава придобиването на право на собственост по давност от едно лице (чл. 587 и чл. 588 от ГПК). Правомощията на административния орган, който не е участник в това производство, се изчерпват единствено и само със заверка на молбата - декларация и с издаването на удостоверението за имота, удостоверяващо дали същият е или не е държавна или общинска собственост, като по делото е установено и не се спори, че за процесния имот няма издаден акт за общинска собственост. Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че отказът на административния орган да извърши административната услуга е незаконосъобразен, тъй като с него се препятства правото на жалбоподателя да инициира производство по реда на чл. 587 и чл.588 от ГПК по отношение на имота. Решението е правилно при известна корекция на мотивите. Неоснователно в касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на постановеното съдебно решение като постановено по недопустима жалба. Възражения за недопустимост на първоинстанционното съдебно производство са релевирани и пред първата инстанция и същите правилно са преценени като неоснователни по съображения, които се споделят и от настоящия състав. Следва да се подчертае, че правилно решаващият съд е приел, че се касае за подадена молба за извършване на административна услуга, а не за искане за издаване на индивидуален административен акт, поради което, и след като услугата не е извършена, няма пречка извършването й да бъде поискано повторно. В този смисъл е налице и съдебна практика, която е цитирана от първостепенния съд. Поисканата административна услуга е за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, с която следва да се установи дали имот, находящ се в гр. София, [адрес], с площ от 56,48 кв.м. е актуван като общинска собственост. Документът е необходим на К. Свиленов във връзка с производство по чл. 587 от ГПК за установяване на предпоставките за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Правилно административният съд е констатирал наличието на правен интерес от водене на съдебното производство по отношение на жалбоподателя. Правният интерес на Свиленов е да получи административна услуга- да се снабди с документ по повод производство по чл.587 ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка /чл. 79 от Закона за собствеността/. Противопоставените в обратния смисъл възражения в касационната жалба не намират подкрепа в данните по делото. Наред с това, правилно първостепенният съд е счел, че административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като отрази в молбата-декларация обстоятелството, дали съответният недвижим имот е актуван като общински и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Следователно, административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява именно в издаване на удостоверение относно обстоятелството представлява ли имотът общинска собственост. В тази връзка следва да се посочи, че неправилно в мотивите на обжалваното съдебно решение се приема, че във всички случаи, в които се установи, че имотът, визиран в молбата- декларация, не е актуван с акт за общинска собственост, то ответникът дължи заверка на молбата декларация в този смисъл. Заверката на молбата-декларация всъщност означава административният орган да заяви или отрече, че общината е носител на правото на собственост върху процесния имот. В случая от доказателствата по административната преписка се установявява, че е налице спор за правото на собственост върху процесния имот между физическото лице, което иска да се снабди с констативен нотариален акт за собственост в охранителното нотариално (и безспорно) производство по обстоятелствена проверка, от една страна и общината, която се позовава на право на собственост върху имота. В две писма по-преписката /на лист 11 и лист 13 от първоинстанционното дело/ са посочени и причините за това - има установени в административното производство данни, които дават основание да се счита, че имотът, по отношение на който лицето иска да се снабди с документ за собственост съставлява общинска собственост.Дали този спор за право на собственост ще бъде разрешен между страните и по какъв начин, не е предмет на настоящото съдебно производство. Административният орган е длъжен да извърши поисканата административна услуга, като инкорпорира становището си, че имотът е общинска собственост и съображенията си за това, в образеца на молбата-декларация. В случая административният орган не е извършил исканата административна услуга, тъй като не е заверил приложената молба-декларация по образец. Този отказ е незаконосъобразен, защото независимо какво е изявлението на кмета на район "Красно село" по отношение на наличието на общинска собственост върху имота, той е длъжен да го отрази в представената молба-декларация по образец. След като кметът на района смята, че имотът е общинска собственост, именно това волеиязление той следва да инкорпорира в молбата-декларация. Наред с това кметът на района следва да изпълни и задълженията си за посочване на свидетели за извършване на обстоятелствената проверка, съгласно чл. 587, ал.2 ГПК. Крайната преценка дали са налице предпоставките за издаване на нотариален акт върху имота принадлежи на нотариуса. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът е заявил искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, на което е противопоставено възражение от касатора с твърдението, че разноски за първата инстанция не се дължат, тъй като не е било осъществено процесуално представителство. Видно от представения пред настоящата инстанция списък с разноски, претендира се сумата от 1 000 лв., съставляваща заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 09.11.2021г. От съдържанието на този договор се установява, че платената сума от 1 000 лв. е за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция. Предвид изложеното, не са налице пречки сумата от 1000 лв.- разноски за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция да бъде присъдена на К. Свиленов с настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение