Решение № 9302 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5016/2017 г.

Решение № 9302 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5016/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието и храните против решение № 1369 от 02.03.2017 г. по адм. д. № 3208/2015 г. на Административен съд - С. град/АССГ/, в частта с която министерството е осъдено да заплати на Я. Й. К. разликата от 4 650,79 лева до 4 830,79 лева, обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Я. Й. К., чрез процесуален представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Претендира разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ, в оспорената с касационната жалба част, е осъдил Министерство на земеделието и храните да заплати на Я. Й. К. сумата 4 830,79 лева, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за периода 14.03.2013 до 14.09.2013 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.04.2015 г. до окончателното й изплащане. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото е установено, че с решение № 762 от 12.02.2014 г. по адм. д. № 3690/2013 г. на АССГ е отменена заповед № ДС-006/14.03.2013 г. на Изпълнителния директор на Национална служба по зърното с която е прекратено служебното правоотношение на К. за заеманата от него длъжност. Решението е оставено в сила с решение № 510 от 19.01.2015 г. по адм. д. № 4467/2014 г. на Върховния административен съд. Със заповед № ДС-002/02.02.2015 г. на изпълнителния директор на Националната служба по зърното служителят е възстановен на предишната длъжност, считано от същата дата, с основна заплата 800 лв. Съгласно представените писмени доказателства по делото, съдът е констатирал, че след прекратяване на служебното правоотношение ищецът не е заемал държавна служба и не е бил назначаван на друга работа. С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че претенцията на Я. К. за изплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконното му уволнение, но не за повече от 6 месеца, е основателна. Посочил е, че са налице предпоставките по чл. 104, ал. 1 ЗДСл - заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца е отменена с влязло в сила съдебно решение и за периода от 14.03.2013 г. до 14.09.2013 г. служителя не е работил по служебно или трудово правоотношение. По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът правилно е приел, че същото следва да се присъди в размер на 4 830,79 лв., за период от 6 месеца общо. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл константната съдебна практика на Върховния административен съд, съдът е намерил, че базата за присъждане на обезщетението следва да бъде не сумата 800 лева, възнаграждение определено със заповедта за възстановяването му, а основната заплата на длъжността "началник отдел", съществуваща към момента на признаването на уволнението му за незаконно, в размер на 830 лева. С оглед изхода на спора касатора следва да заплати на ответника сумата 200 лева разноски- възнаграждение за адвокат. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,