Решение № 11550 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6039/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от К. Г. Г., гр. Маджарово, [улица], [адрес], чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против решение 3874/16.04.2025 г. по адм. д. 587/2023 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 2/24.04.2023 г. на Кмета на Община Маджарово за забраняване ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения начин строеж: Жилищна сграда, намиращ се в УПИ ХI, кв. 16 по плана на гр. Маджарово, общ. Маджарово, собственост на К. Г. Г.. Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба кметът на Община Маджарово не излага становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в законовия срок. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Г. Г. от гр.Маджарово чрез адв. С. Михов от АК - Хасково, против заповед 2/24.04.2023 г. на кмета на Община Маджарово, с която на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ е забранено ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения начин строеж: Жилищна сграда, намиращ се в УПИ ХI, кв. 16 по плана на гр. Маджарово, общ Маджарово, собственост на К. Г. Г.. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е възприел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на изискванията за форма. Административният акт е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания за постановяването му. Спазена е предвидената в чл. 178, ал. 5 ЗУТ процедура, изискваща съставянето на констативен акт преди издаването на мотивирана заповед. По съществото на спора е изложил съображения, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, разрешен за изграждане като временен, с обслужващо предназначение от шеста категория, но фактически три от фасадите на сградата са били с по-голяма височина от предвидената в чл. 42, ал. 3 ЗУТ, вътре е имало обособени всекидневна с кухненски бокс, 3 спални и тоалетна, помещенията са били обединени функционално и пространствено в едно цяло по начин, който е за задоволяване на жилищни нужди. Не се спори, че строежът към датата на проверката на място и към датата на издаване на оспорената заповед не е бил въведен в експлоатация. Поради това е приет извод, че строежът е бил изпълнен като жилищна сграда и жилище по смисъла на § 5, т. 29 и т. 30 ДР на ЗУТ, от пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1 т. 5 ЗУТ и се ползва не по предназначение и без преди това да е бил въведен в експлоатация, с оглед на което законосъобразно е било забранено ползването му. На основание чл. 297, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, е съобразено решение 8919/17.07.2024 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение 977 от 05.03.2024 г. по адм. дело 586/2023 г. на Административен съд Хасково. С посочените актове е оставена в сила заповед 1/19.04.2023 г. на кмета на Община Маджарово, с която е наредено премахването на същия строеж, за който е преценено, че представлява жилищна сграда от V-та категория и изпълнен без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 148 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че заповед 1/19.04.2023 г. на кмета на община Маджарово и заповед 2/24.04.2023 г. на кмета на Община Маджарово са издадени по отношение на един и същи строеж - разрешеният с разрешение за строеж 12/09.08.2017 г. като Временна постройка с обслужващо предназначение склад за инвентар и тоалетна , VI-та категория от допълващото застрояване, находящ се в УПИ ХI, кв. 16 по плана на гр. Маджарово, общ Маджарово, собственост на К. Г. Г.. В този смисъл установеното въз основа на събраните в настоящото производство доказателства, че строежът е бил изпълнен като жилищна сграда и жилище по смисъла на § 5, т. 29 и т. 30 ДР на ЗУТ, от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ и се ползва не по предназначение и без преди това да е бил въведен в експлоатация, правилно е било съотнесено към установените с влязлата в сила заповед 1/19.04.2023 г. на кмета на община Маджарово факти. С тази заповед, на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж жилищна сграда, намиращ се в УПИ XI, кв. 16 по плана на град Маджарово, като е констатирано, че строежът, разрешен с разрешение за строеж 12/09.08.2017 г. като Временна постройка с обслужващо предназначение склад за инвентар и тоалетна , VI-та категория от допълващото застрояване, е изграден като жилищна сграда на един етаж, изпълнена с дървена конструкция върху стоманобетонни фундаменти и стомането бетонна площадка. Обособени са всекидневна с кухненски бокс, 3 спални и WC. От североизток е изпълнена веранда, а от северозапад подход с допълнителен вход. Преценено е, че строежът представлява жилищна сграда от V-та категория и е изпълнен без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 148 от ЗУТ. С решение 977 от 05.03.2024 г. по адм. дело 586/2023 г. на Административен съд Хасково, заповедта като законосъобразна, е оставена в сила, а решението е потвърдено с решение 8919/17.07.2024 г. на ВАС по адм.д. 4732/2024 г. Съгласно чл. 297 ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Затова първоинстанционният съд е бил длъжен, както е и сторил, да съобрази приетото в решение 8919/17.07.2024 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение 977 от 05.03.2024 г. по адм. дело 586/2023 г. на Административен съд Хасково. Правилно поради това е прието за доказано, че към датата на издаване на обжалваната заповед за забраняване ползването на процесния строеж той е представлявал жилищна сграда, а не склад за инвентар и строеж от V-та, а не от VI-та категория. Правилно е съобразено и, че понастоящем е налице придобил стабилитет административен акт, с който е наредено премахване на процесната сграда, представляваща незаконен строеж. Поради всичко изложено и изводът за законосъобразност на заповед 2/24.04.2023 г. на кмета на Община Маджарово за забраняване ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения начин строеж: Жилищна сграда, намиращ се в УПИ ХI, кв. 16 по плана на гр. Маджарово е правилен и обоснован. Решението е обосновано и с оглед новите обстоятелства, установени и в съдебно-техническата експертиза относно липсата на обзавеждане, привеждането височината на фасадите в съответствие разрешението за строеж, премахването на веранда и навес, демонтирането на наличните стъклопакети. Същите не представляват юридически факти по чл. 142, ал. 2 АПК, а са свързани с преценката налице ли е осъществено от жалбоподателя доброволно изпълнение на заповедта. Настоящата инстанция споделя и извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, а именно да не се допуска ползването на строежи преди въвеждането им в експлоатация по надлежния ред. Предвид изложеното не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и оспореното решение като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на разноски за съдебното производство не следва да бъдат присъждани на касатора. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,