Решение № 15838 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14052/2016 г.

ВАСVIII отделение21.12.2017 г.докладчик т Емилия Миткова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 1924 от 24.10.2016 г. по адм. дело № 1789/2015 г. по описа на Административен съд - гр. П. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15838 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14052/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1924 от 24.10.2016 г. по адм. дело № 1789/2015 г. по описа на Административен съд (АС) - гр. П. В касационната жалба се излага становище за неправилностна решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно АС - П. е достигнал до крайния извод за нищожност на оспорения РА, доколкото е тълкувал и приложил неправилно разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в редакцията, считано от 1.01.2013 г./. Иска отмяната на съдебния акт и връщане на делото на друг състав на АС - П. за ново разглеждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 4 000 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че бъде претендирано такова в размер над минимума по Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Ответната страна - "Тера е Вита" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Г. П., в писмена защита и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска спорът да се разгледа по същество от касационната инстанция и ревизионният акт да бъде отменен. А ако се приеме това искане за неоснователно, делото да бъде върнато на друг състав на АС - П. за ново разглеждане. Претендира разноски за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - П. е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-16001614000461-091-001 от 4.05.2015 г., издаден от З. Д. В. - началник сектор при ТД на НАП П. - възложил ревизията и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 491 от 17.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП относно допълнително начислен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 15 262,26 лева и лихви за забава в размер на 9 887,74 лв. С обжалваното решение АС - П. е обявил нищожността на оспорения РА, като е формирал извод за липса на материална компетентност на органа по приходите, възложил ревизията. Посочил е, че към датата на издаване на РА З. Д. В. заема длъжността "началник на сектор" при ТД на НАП - П., който е сред органите по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП. Позовал се е както на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, според която ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, така и на действащата след 1.01.2013 г. в съответната редакция норма на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, според която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичане на срока за подаване на възражението. Анализирайки съдържанието на цитираните разпоредби, съдът е обосновал като краен извод, че след като възложителят на процесната ревизия не е сред органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, то същият не е от кръга на органите, притежаващи компетентността да издават ревизионни актове. Съответно, обстоятелството, че единият от органите по приходите, издали процесния РА, притежава нужната за целта компетентност, не е в състояние да преодолее липсата на компетентност по отношение на другия от органите. В заключение е обобщил, че РА е нищожен, поради което не следва да се разглежда въпросът относно законосъобразността на акта. Така постановеното решение е неправилно. Направеното от първоинстанционния съд тълкуване на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК не се споделя от касационната инстанция и то противоречи на приетото с Тълкувателно решение /ТР/ № 5 от 13.12.2016 г. по тълк. дело № 10/2016 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Според цитираното ТР, ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, не е нищожен. Съгласно мотивите на ТР, тълкуването на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК води до извода, че нормата на чл. 118, ал. 2 дефинира какво представлява ревизионният акт и кой го издава по принцип, докато разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК урежда конкретната процедура по издаване на ревизионния акт. Прието е, че нормите не следва да се прилагат кумулативно, както и че материалната компетентност за издаване на ревизионния акт по отношение на органа, който издава заповедта за възлагане на ревизията, произтича по силата на закона - чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а не по силата на заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В ТР е отразено, че измененията на реда за издаване на ревизионен акт, приети със ЗИДДОПК, обн. в ДВ, бр. 82/2012 г., изразяващи се във включването на органа, възложил ревизията, в кръга на лицата, овластени да издадат ревизионния акт в новата чл. 119, ал. 2 от ДОПК, не е в противоречие с нормата на чл. 10, ал. 1 от АПК, който позволява по-горестоящ орган да изземе за решаване на въпрос от компетентността на административен орган, когато това е предвидено със закон. По така изложените съображения и с оглед задължителността на постановеното ТР № 5/13.12.2016 г. по т. дело № 10/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, обжалваното решение на АС - П. се явява неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да обсъди въпроса за законосъобразността на процесния РА. При този изход на спора, в полза на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение, като новият състав на АС - П. следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение

Цитирани разпоредби

1