Решение № 8690 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12868/2011 г.

Решение № 8690 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12868/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2058 от 19.08.2011 г., постановено по адм. д. № 892/11 г. Административен съд - Варна, първо отделение, първи състав, е отменил Решение № 9300 - 114/16.02.2011 г. към ЕАД № 08BG002002Н0068338/02092008, с което на основание чл. 201, чл. 214, чл. 217 и 221 от МК/ регламент № 2913/92, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и глава II от ППЗМ на дружеството са определени като дължими вземания под отчет, разлики до пълния размер на митническите задължения - ДДС в размер на 8 263,68 лв., както и е осъдил Митнически пункт "Варна Запад" да заплати на "Девненски захарен завод" - ЕАД гр. Девня, разноски по делото в размер на 1350 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на Митнически пункт "Варна запад", чрез процесуалния му представител юрк. Кирилова. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд-Варна е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалваното Решение № 9300 - 114/16.02.2011 г. към ЕАД № 08BG002002Н0068338/02092008. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня чрез своя процесуален представител адв. Миленов взема становище, че решението на Административен съд - Варна е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Решение № 9300 - 114/16.02.2011 г. към ЕАД № 08BG002002Н0068338/02092008,. в частта, с която е определена по-висока митническа стойност на стоката, декларирана с посочения ЕАД, вследствие на което в тежест на "Девненски захарен завод" - ЕАД гр. Девня, са определени за довнасяне задължения за ДДС в размер на 8 263,68 лв. Съдът е описал подробно цялата фактическа обстановка, свързана с издаването на обжалвания административен актове - извършеният внос на 9050,00 м тона сурова нерафинирана тръстикова захар от страна на "Девненски захарен завод" - ЕАД по ЕАД № 08BG002002Н0068338/02092008., представените към ЕАД документи по вноса, определянето на задължения за мито и ДДС, както и платежните нареждания, с които те са заплатени, извършения последващ контрол по реда на чл. 84а и сл. от ЗМ, съответно чл. 78, т. 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. с цел установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при поставяне на стоките под митнически контрол, в това число съставения доклад № 9 от 03.01.2011 г. и възраженията на проверяваното лице, основанията на митническия орган за издаването на процесното решение към ЕАД № 08BG002002Н0068338/02092008. Съдът е описал и събраните в хода на делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. При разглеждането на спора от правна страна във връзка със законосъобразността на обжалваните актове съдът е изложил мотиви, че решението е издадено от компетентен орган, в съответната писмена форма и при спазване на процесуалните правила, притежава съответните задължителни реквизити. Първоинстанционният съд е очертал и предмета на спора, изразяващ се в това, дали в митническата облагаема стойност на стоката по ЕАД № 08BG002002Н0068338/02092008. следва да се включат и сумите от 45584,20 щ. д. и 16 807,41 щ. д. щатски долара по фактури № 051 - 00038531/2.09.2008 г. и № 051 - 00038912/3.10.2008 г., като е изложил накратко аргументите на страните в тази насока. Изложени са мотиви, че митническата стойност на стоките в решенията по процесното ЕАД е определена в нарушение на материалния закон. За да изгради този свой извод съдът е посочил, че особените правила за определяне на елементите на облагане по чл. 84и от ЗМ не изключват общите принципи за определяне на митническата стойност по чл. 35 и 36 от ЗМ, съгласно които митническата облагаема стойност на внасяни стоки е договорената стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38 от ЗМ, съответно чл. 32 и 33 от Регламент № 2913/92, ако са налице условията на т. 1 - 4 от същата разпоредба. Като продължение на принципа на определяне на митническата облагаема стойност е дадено тълкуване и на изключенията, посочени в чл. 39 от ЗМ, и по специално на т. 6 от нормата. Съдът е приел, че плащането на цената е извършено чрез акредитив и приложимото правило за определяне на митническата облагаема стойност е по чл. 35 от ЗМ, като нормата на алинея четвърта от същата допуска плащането да бъде извършено и чрез акредитив. Изложени са мотиви, че страните по договора за доставка изрично са уговорили начина на формиране на цената на стоката, като изрично са посочили, че цената не включва такси във връзка с усвояването на акредитива и те се плащат отделно. Отбелязано е, че за сумите по фактура № 051 - 00038531/2.09.2008 г., с която митническият орган е увеличил митническата облагаема стойност, изрично е отбелязано, че те са лихви по акредитива, които съгласно чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33 от МК не следва да се включват в митническата облагаема стойност. По отношение на сумите по фактура № 051 - 00038912/3.10.2008 г. е констатирано, че липсата, в резултат на фири е установена едва при последния получател. Стойността на липсите не участва във формирането себестойността на стоките и не формира митническа стойност. Не е налице основание за добавяне към митническата стойност, стойността на липсите, платени от жалбоподателя към доставчика. На база на изложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на Решение № 9300 - 114/16.02.2011 г. към ЕАД № 08BG002002Н0068338/02092008, с което са определени допълнителни задължения за ДДС. Решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развити доводи за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От изложеното в жалбата следва да се приеме, че основните оплаквания на касатора са допуснато нарушение на материалния закон. В тази насока се излагат доводи, че административният съд неправилно е приел, че сключеният договор между доставчика "Каргил" и вносителя "Девненски захарен завод" - ЕАД има характер на финансово споразумение, тъй като последното е сключено между вносителя и банката /"ПИБ" - АД/, като разходите по този акредитив се покриват от осигурен кредит, предоставен на купувача от банката, а по делото няма представени доказателства доставчикът да е заплатил на банката-издател на акредитива фактурираната сума, за да се приеме, че то е лихва по акредитива. Твърди се още, че изводите на съда, че финансовото споразумение се съдържа в договора за доставка, са необосновани и в противоречие с материалния закон, тъй като "Девненски захарен завод" - ЕАД не е кредитиран от продавача, поради което ако се дължи лихва, тя се дължи на банката, отпуснала кредита по акредитива, а по делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане към банка. Необосновани са и изводите на съда във връзка относно стоките по фактура № 051 - 00038912/3.10.2008 г. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда, като е намерила отражение в мотивите на решението. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос - дали заплатените суми по фактури фактури № 051 - 00038531/2.09.2008 г. и № 051 - 00038912/3.10.2008 г., следва да се включат в митническата облагаема стойност по чл. 35 от ЗМ, съответно чл. 32 от МК, каквато теза поддържа митническата администрация или по отношение на тях е налице хипотезата по чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33, ал. 2, б. "а" от МК, и същите не следва да се включва в митническата облагаема стойност, каквато теза поддържа вносителя. Като е споделил последната теза, първостепенният съд е решил така очертания основен спорен въпрос обосновано и в съответствие с материалния закон. По отношение на фактура № 051 - 00038531/2.09.2008 г. Съгласно чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33, ал. 2, б. "а" от МК, митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва следните разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена - лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо от това, дали кредитът е предоставен от продавача, от банка или от трето лице, при условие че лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена, финансовото споразумение е в писмена форма и че купувачът може при необходимост да докаже, че а) такива стоки се продават към момента на остойностяване по цената, декларирана като реално платена или подлежаща на плащане цена и б) обявеният лихвен процент не превишава равнището на преобладаващия брой такива договори в страната, където и по времето, когато финансираните е било осигурено. В случая не е спорно наличието на условията по б. "а" и "б", както и че между продавача и купувача има сключен писмен договор за доставка, но касаторът оспорва същият договор да съдържа клаузи за финансово споразумение. Оплакването е неоснователно, поради следното: Начинът на плащане е уговорен в т. 9 от договор за доставка SUS 3140 от 2.06.2008 г. сключен между "Каргил Интернационал" - Женева - Швейцария, от една страна, като продавач, и "Девненски захарен завод" - ЕАД - като купувач. Според тази клауза плащането по сделката се осъществява чрез неотменим и неограничен документарен кредит с отложено плащане, като в абзац трети (по реда на подреждане, тъй като няма нарочно отбелязване) е договорено, че таксите по сконтиране и лихви по този документ за отложено плащане не са включени в горепосочената цена и се фактурират отделно въз основа на действителни сконтов процент пет дни преди пристигането на плавателния съд да настъпване на платежния скок, като фактурата подлежи на незабавно плащане от купувача при получаването й. Тези обстоятелства се установят и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което посочва, че заплатената цена от общо 2945 413 USD за внесената захар по фактура № 051 - 00038308/18.08.2008 г. е отразена по дебита на сметка 302/001 материали, съответно по кредита на сметка 401/2 доставчици, а сумата по фактура № 051 - 00038531 от 2.09.2008 г. е отразена по дебита на сметка 629/002 6 "други финансови разходи", т. е. същата е осчетоводена като финансов разход. При така изложената фактическа обстановка административният съд е направил верен извод, че е налице хипотеза по чл. 39, т. 6 от ЗМ, поради което сумите по фактура № 051 - 00038531/2.09.2008 г. неправилно са включени в митническата облагаема стойност. При тази фактическа обстановка не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че не е налице финансово споразумение между продавача и купувача, и че сумата по процесната фактура би следвало да се заплатят на банката. От данните по делото се установява, че въпросната сума е заплатена в рамките на открития документален акредитив и по силата на договора за доставка, разходите на продавача по усвояване на акредитива следва да бъдат възстановени от купувача. Предвид уговорения начин на плащане тази сума се дължи от купувача на продавача, а не на банката, поради което е без значение обстоятелството, че няма извършено плащане към банката. Нормата на чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33 от МК допуска финансовото споразумение да бъде сключено не само с банка, но и с продавача или трето лице, какъвто е и настоящия случай. В случая не става и въпрос за лихви по отпуснат кредит, а за лихви по усвояване на акредитива като вид начин на плащане, поради което същите по законов път са изключени от митническата облагаема стойност. По отношение на фактура № 051 - 00038912/3.10.2008 г., вещото лице е посочило, че липсата в резултат на фири е установена едва при последния получател и той е ощетен не само с липсата на неговото количество, но и с липсата, полагаща се на предходните получатели. Стойността на липсите не формира митническа стойност съобразно разпоредбите на чл. 35 и чл. 38 от ЗМ и съответно чл. 32, вр. чл. 29 от МК. Неправилно в решението на митническия орган се смесва института на намаляване на декларираната стойност, регламентиран в чл. 145 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. Не е налице основание за добавяне към митническата стойност на липсите, които жалбоподателят е заплатил към доставчика, фактурирани с фактура № 051 - 00038912/3.10.2008 г. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че като е отменил Решение № 9300 - 114/16.02.2011 г. към ЕАД № 08BG002002Н0068338/02092008 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад", в частта, с която е определена по-висока митническа стойност на стоката, декларирана с посочения ЕАД, вследствие на което в тежест на "Девненски захарен завод" - ЕАД гр. Девня, са определени за довнасяне задължения за ДДС в размер на 8263,68 лв., Административен съд - Варна е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Ответното по касация дружество претендира заплащане на разноски, но не е представило доказателства за направени такива в настоящата инстанция, поради което разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,