Решение № 3997 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15291/2012 г.

Решение № 3997 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15291/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, срещу решение № 2140 от 16.10.2012 г. по адм. д. № 2502/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, девети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата - Едноличен търговец Боряна Николаева Райкова, с фирма "Б и Г - Боряна Райкова", със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2140 от 16.10.2012 г. по адм. д. № 2502/2011 г., Административен съд - гр. Пловдив, девети състав, е отменил ревизионен акт № 161101113 от 15.06.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 841 от 01.09.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, с който на Едноличен търговец Боряна Николаева Райкова, с фирма "Б и Г - Боряна Райкова", гр. Хасково, са определени задължения за самоосигуряващо се лице вноски за ДОО за 2006 г. главница в размер на 200,71 лв. и 195,86 лв. лихви, за 2007 г. главница в размер на 399,15 лв. и 332,61 лв. лихви, за 2008 г. главница в размер на 435,12 лв. и 276,61 лв. лихви; задължение за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице за 2006 г. главница в размер на 58,38 лв. и 176,47 лв. лихви, за 2007 г. главница в размер на 102,62 лв. и 47,28 лв. лихва, за 2008 г. главница в размер на 131,97 лв. и 44,88 лв. лихва; задължения за осигуровки на самоосигуряващо се лице по ЗЗПО - УПФ за 2006 г. главница в размер на 38,92 лв. и 37,83 лв. лихви, за 2007 г. главница в размер на 85,52 лв. и 71,05 лв. лихви, за 2008 г. главница в размер на 108,15 лв. и 69,14 лв. лихви. Така постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен. При извършената ревизия на Едноличния търговец органите на данъчната администрация са установили, че през периода 09.11.2006 г. - 31.12.2006 г. и от 07.05.2007 г. - 11.08.2008 г. Райкова е била в отпуск за отглеждане на малко дете, поради което не е внесла за себе си като самоосигуряващо се лице процесните суми. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил осъществявала ли е Райкова лично трудова дейност през процесния период. На този въпрос правилно първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор. Един от аргументите на данъчната администрация е, че Райкова не е подала декларация за прекъсване на трудова дейност, съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Тази теза не е съобразена с текста на чл. 1, ал. 2, предл. второ от НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно този текст декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО. Последната разпоредба визира периодите на бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Следващият аргумент на ревизиращите органи е, че са подавани годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., в която са отчетени приходи от дейност. За 2007 г. и 2008 г. са подадени данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които са отчетени приходи, подлежащи на облагане. Тези данни също не сочат, че Райкова е осъществявала лично трудова дейност във фирмата си, тъй като в ревизионния акт изрично е посочено, че в периода 01.01.2006 г. - 31.12.2008 г. във фирмата има назначени общо 3 лица по трудови договори на длъжност "продавач-консултант", от които към 31.12.2008 г. е освободено едно лице. Тези лица са назначени за осъществяване на основната дейност на фирмата, която е търговия на дребно с GSM - апарати, втора употреба. Констатирано е също така, че ежемесечно са изготвяни ведомости за работни заплати, чрез които са отчитани начислените и изплатени трудови възнаграждения за положения през съответните месеци труд, като не е установено Райкова да е получавала заплата. В приложените на стр. 129, 130 и 131 по първоначалното дело разпечатки на финансови отчети от касов апарат не се съдържа подпис на Райкова. Независимо от това дали самоосигуряващото се лице упражнява личен труд във фирмата си или не, след като тази фирма осъществява търговска дейност, то задължително е било подаване на годишни данъчни декларации за периода 2006 г. - 2008 г. Тези декларации не доказват обаче, че Райкова е осъществявала трудова дейност през този период. Ревизиращите органи не се позовават на други първични документи, които са подписвани през процесния период от собственика на фирмата и от които би могло да се направи извод за непрекъсване на трудовата дейност. Неправилна е и тезата, че да докаже прекъсване на трудовата дейност Райкова е трябвало да назначи за управление на фирмата си прокурист. Въпросът как ще се осъществява управлението на фирмата на Едноличния търговец по време на негово отсъствие по различни причини е въпрос на преценка на самия търговец. Съществено относно доказателствената тежест при процесния спор е, че не може да бъде възложено в тежест на търговеца да докаже отрицателен факт, а именно, че той не осъществява трудова дейност. В тежест на ревизиращите органи е да установят в процеса на ревизията такива първични документи в счетоводството на търговеца, които недвусмислено да докажат личното му участие в осъществяваната от фирмата дейност. Това в случая не е било установено. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Предвид изходът на спора пред тази инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, както и с оглед на договор за правна защита и съдействие от 22.02.2013 г., в полза на ответника се присъжда сумата 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,