Решение № 1113 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1954/2020 г.

Решение № 1113 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1954/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс 8 АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Петков от [населено място], против Решение № 2522/05.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1565/2019 г., по описа на Административен съд Пловдив, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от него обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Национален осигурителен институт и БДЖ "Товарни превози" ЕООД, гр. София, като солидарни длъжници, за заплащане на обезщетение в размер на 69 685. 38 лева, представляващи претърпени от него вреди в периода от 11.02.2014 г. до 01.04.2019 г. в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на държавни органи и длъжностни лица, а именно: отказ да бъде признат трудов стаж за периода от 01.01.1980 г. до 01.01.1984 г. и отказ да бъдат издадени съответните документи, като претендираната сума представлява сбор от неполучавана месечна пенсия /неполучанвана месечна пенсия в размер на 522. 08 лева за периода от 11.02.2014 г. до 03.09.2016 г. общо в размер на 16 184. 48 лева, плюс разликата от 97. 99 лева месечно между отпуснатата му от 03.09.2016 г. пенсия в размер на 424. 09 лева и изменената на 02.11.2018 г. пенсия в размер на 522. 08 лева или общо 2547. 74 лева, плюс 50 953. 16 лева - неполучената пенсия в Италия за периода от 11.02.2014 г. до 01.04.2019 година/. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира разноски. Ответникът - Национален осигурителен институт - София, чрез процесуален представител с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът - БДЖ "Товарни превози" ЕООД гр. София, чрез процесуален представител с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Г. Петков обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Национален осигурителен институт и БДЖ "Товарни превози" ЕООД, гр. София, като солидарни длъжници, за заплащане на обезщетение в размер на 69 685. 38 лева, представляващи претърпени от него вреди в периода от 11.02.2014 г. до 01.04.2019 г. в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на държавни органи и длъжностни лица, а именно: отказ да бъде признат трудов стаж за периода от 01.01.1980 г. до 01.01.1984 г. и отказ да бъдат издадени съответните документи, като претендираната сума представлява сбор от неполучавана месечна пенсия /неполучанвана месечна пенсия в размер на 522. 08 лева за периода от 11.02.2014 г. до 03.09.2016 г. общо в размер на 16 184. 48 лева, плюс разликата от 97. 99 лева месечно между отпуснатата му от 03.09.2016 г. пенсия в размер на 424. 09 лева и изменената на 02.11.2018 г. пенсия в размер на 522. 08 лева или общо 2547. 74 лева, плюс 50 953. 16 лева - неполучената пенсия в Италия за периода от 11.02.2014 г. до 01.04.2019 година/. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая не са налице кумулативните предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с претендираните имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно действие, бездействие на БДЖ "Товарни превози" ЕООД и Национален осигурителен институт. Установяването на трудов стаж по реда на чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР не налага извод за незаконосъобразни действия/ бездействия от страна на ответниците по делото. Във връзка с влязлото в сила съдебно решение по гр. дело № 12597/2016 г. по описа на районен съд - Пловдив, ТП на НОИ Пловдив е извършил необходимите действия и пенсията на Г. Петков е изменена, като спорния стаж е признат. Недоказани са останали и твърденията на Петков за придобито право на пенсия в Италия, считано от 11.02.2014 г. При тези доказателства Административен съд Пловдив е постановил обжалваното решение. Решението е правилно. Съдът е обсъдил относимите към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Противно на твърдяното в касационната жалба, решението е обосновано, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Правилно съдът е приел, че по отношение претендираните имуществени вреди, не е налице причинно-следствена връзка между тях и действието и бездействието на БДЖ "Товарни превози" ЕООД и ТП на НОИ-Пловдив. Във връзка с влязло в сила съдебно решение, ТП на НОИ-Пловдив е извършил необходимите действия и пенсията на ищеца е изменена, като спорният стаж е признат, а твърденията, относно пенсията на Петков в Италия са останали недоказани. Представените доказателства не сочат ищецът да е придобивал право на пенсия в Италия, считано от 11.02.2014 г. Ето защо е правилен изводът на съда, че не може да се приеме, че Петков е лишен от право да получава пенсия (в България и Италия) от по-ранна дата и в по-висок размер, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от системата на НОИ и в резултат на които за него в периода от 11.02.2014 г. до 01.04.2019 г., са настъпили претендираните имуществени вреди. При това положение, исковата претенция за 69 685, 38 лева за имуществени вреди, претърпени от ищеца Г. Петков, в резултат на действие и бездействие на ТП на НОИ-Пловдив и БДЖ "Товарни превози" ЕООД, с основание е била отхвърлена. При постановяване на обжалваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед на този краен извод в полза на ответниците следва да бъдат присъдени и разноски в размер на по 100. 00 /сто/лева за всеки от тях. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение