Решение № 10221 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 738/2009 г.

Решение № 10221 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 738/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - против решение № 1514/14.11.08 г. постановено от Административен съд-Варна по адм. д. № 263/08 г. С обжалваното решение, по жалба на "Ти Комерс" ЕООД е отменен РА № 0302364/10.10.07 г. издаден от ТД на НАП-Варна, в потвърдената му част с решение № 889/05.12.07 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Варна, като дирекцията е осъдена да заплати разноски на жалбоподателя в размер на 4 850 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са посочените в чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са: - необоснованост на извода на съда за реалност на доставките по фактурите, - неправилно приложение на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД при преценката на момента, в който се прехвърля собствеността върху стоките по процесните фактури, - недопустимост на свидетелските показания, кредитирани от съда, - допуснати съдопроизводствени нарушения от съда при събиране на гласните доказателствени средства, - неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу обжалваната част на РА. Ответникът по касация - "Ти Комерс" ЕООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява касационната жалба като допустима и основателна. Пред административния съд, РА е обжалван в частите, в които на ревизирания субект са определени допълнително данъчни задължения и лихви за забава в резултат на непризнат данъчен кредит за: м. 12.01 г. по три фактури от ЕТ "Златуна-РР-Рою Роев"; за м. 03.02 г. по една фактура от "Тера Транс" ООД, само за частта относно начисления ДДС за доставката на бензин; за м. 10.02 г. по една фактура от "Колхида" ЕООД; за м. 12.02 г. по две фактури от "Колхида" и за м. 07.03 г. по една фактура от "Колхида" и по две фактури от "Автоинвест" АД. Всичките фактури от изброените доставчици са с предмет на стопанската операция - доставка на дизелово гориво, промишлен газьол или бензин. С РА е прието, че не са налице реални доставки по фактурите от изброените доставчици. Този извод, данъчните органи са формирали въз основа на констатациите от направени насрещни проверки на преките и предходни доставчици по фактурите, в резултат на които е констатирано следното: - от събраните документи за прекия доставчик "Тера Транс" е установено, че документално се установява, че той е транспортирал горивото до ревизирания субект, преди да го е получил от неговия пряк доставчик, - прекият доставчик "Колхида" ЕООД не разполага с кадрова, материална и техническа обезпеченост, а съгласно обяснение на представляващия дружеството, транспорта и съхранението на горивата в складове са за сметка на доставчиците и клиентите. Предходните доставчици - "Тандем и ко" ЕООД и "Ойл груп" също не разполага с кадрова, материална и техническа обезпеченост за извършване на доставки, на горива, - прекият доставчик ЕТ "Златуна-РР-Рою Роев" не представя изискани от него документи за предходни доставки, за заприходяване на стоката, а така също и документи, установяващи кадрова, материална и техническа обезпеченост за извършване на доставката, не представя и документи, установяващи собственост или наем на транспортни средства, - аналогични на констатациите за "Колхида" ЕООД са направени и за прекия доставчик "Автоинвест" АД. За да отмени РА, съдът е приел, че по делото са събрани достатъчно доказателства за реалност на извършените по фактурите доставки. В тази връзка съдът е кредитирал документите, събрани в хода на ревизията, като приемо-предавателни протоколи, транспортни документи, разписки (в резултат на което е приел за установено, че стоките, предмет на сделките са съществуващи, а са получавани от рафинерията в гр. Бургас, където са произвеждани след което собствеността върху тях е прехвърляна по надлежния ред, предвиден за настъпване на вещноправния ефект в търговското законодателство. Съдът е посочил, че в тази връзка са и показанията на разпитаните по делото свидетели. Административният съд е преценил като неоснователен довода на ответника, че липсата на складова и транспортна обезпеченост на доставчиците би могла да има отношение към реалността на сделките. Съдът е изложил съображения, че при сделки с горива ". . . се прехвърлят права, а не фактически съвкупности във физическия смисъл на думата." Прието е, че в случая, за да се прехвърлят правата на собственост от доставчика на получателя, не е задължително процесните горива да бъдат натоварени от склад на доставчика в негова или на получателя цистерна и да бъдат откарани и разтоварени в склад на получателя. Според съда за валидно възникване и прехвърляне на права е достатъчно стоките действително да съществуват, т. е да са произведени и придобити от прехвърлителя. Решението на административния съд е неправилно. Основателно е възражението на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от съда при преценка на доказателствата. За да обоснове наличието на реални доставки по фактурите, съдът се е позовал на вече събрани в хода на ревизията писмени документи. Събраните документи при насрещните проверки на преките и предходните доставчици са частни документи, и тяхното съдържание не е убедило ревизиращите органи, за да приемат наличие на реални доставки по фактурите. Частните документи нямат материална доказателствена сила, която да обвързва съда. С извода си за липса на реални доставки по фактурите, на практика, данъчните органи са оспорили съдържанието на представените частни документи. При това положение и при наличие на констатации в РА и РД към него за липса на материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците за извършване на доставките, в доказателствена тежест на жалбоподателя е било да установи наличието на такава обезпеченост чрез годни доказателствени средства. Неправилно административният съд само въз основа на събраните по делото свидетелски показания е приел, че данните от частните документи, събрани в хода на ревизията се подкрепят от данни от доказателства, събрани в съдебната фаза на обжалването. Разпитаните свидетели са управители или собственици на фирмите доставчици (преки и предходни), поради което е следвало да се отчете евентуалния интерес на тези свидетели от установяването на реалността на доставките по въпросните фактури и да се прецени, че само те не са достатъчни, за да се направи обоснован извод за реално осъществени доставки. Тези показания на практика повтарят част от съдържанието на частните документи, събрани в хода на ревизията. За да докаже действителното прехвърляне на собственост върху стоката, определена по своя род, както е в конкретния случай, данъчният субект е следвало да установи, че стоката е отделена от останалата стока от същия вид, чрез претегляне, предаване транспортиране, а в случая такива доказателства липсват. Установено е, че както жалбоподателя, така и доставчиците му (с изключение на "Тера Транс") не разполагат с транспортни средства за извършване на превоза, а още по-малко със складови помещения за съхраняването на стоката. Липсата на възможност за жалбоподателя, реално да приеме горивата опровергава доказателствената стойност на Протоколите за предадено гориво, подписани от ЕТ "Златуна-РР-Рою Роев" и стоковите разписки, подписани от "Тера Транс" и ревизирания субект. Обясненията на преките доставчици и на ревизирания субект, че транспортирането на стока се е извършвало с транспорт на клиентите води до извод, че горивата с натоварването им на транспортното средство са ставали собственост директно на клиентите на жалбоподателя, тъй като стоката фактически не е натоварвана на цистерна, наета или собствена на жалбоподателя. Не може да бъде споделено становището на административния съд за прехвърлянето на собствеността върху стоките по процесните фактури. Горивата са родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, собствеността върху тях преминава с фактическото им предаване на получателя. В конкретния случай именно този момент е останал недоказан. Като е приел обратното, административният съд е постановил необосновано и неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо това жалбата срещу РА в тази част се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора, на директора на ДОУИ-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изчислен по посочения начин, размерът на дължимото се юрисконсултско възнаграждение е в рамките на претендирания от касатора- 1278, 13 лв. Воден от горните съображения и на сон. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд