Решение № 1878 от 20.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. Петков, срещу решение 5089/26.07.2022 г., постановено по адм. дело 5880/2022 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 19-ти състав. Релевирани са доводи за неправилност на съдебния акт като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - Ю. Ерохина, гражданка на Казахстан, лично и в качеството на законен представител на малолетното й дете С. Малая, в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, не представя отговор на касационната жалба. В открито заседание по делото лично и чрез процесуалния й представител адвокат Т. Илиев оспорва касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на атакуваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Ю. Ерохина, гражданка на Казахстан, лично и като законен представител на малолетното й дете С. Малая, също гражданка на Казахстан, срещу решение 4167/20.05.2022 г. на председателя на ДАБ, с което на чужденката и малолетната й дъщеря е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Пред първостепенния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, ведно с преписката по решение 2027/01.08.2018 г. на председателя на ДАБ, с което на Ю. Ерохина и двете й малолетни към онзи момент деца, първоначално е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут /частично отменено с решение 936/17.02.2021 г. по адм. дело 9176/2018 г. на Административен съд-София град, потвърдено с решение 7724/29.06.2021 г. по адм. дело 4139/2021 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение/. В резултат съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административният съд приема за установена следната, възприета и от настоящия състав фактическа обстановка: Ю. Ерохина пристига в Република България, заедно с малолетните си деца С. Малая и П. Ерохин легално, с издадена в Казахстан виза, през м. август 2017 г. и на 22.08.2017 г. подава молба до ДАБ, с която иска международна закрила за себе си и своите деца. В хода на административното производство с чужденката са проведени три интервюта. Според твърденията на търсещата закрила, в хода на първото от тях, причините, по които заедно с двете си деца е напуснала страната им по произход са, че съпругът й е заплашван от бандити, които искали да продаде бизнеса си и да му вземат парите, чийто точен размер не знае, но смята, че става дума за много пари, за които съпругът й е изнудван. При третото интервю лицето сочи като причина за напускане на Казахстан и получаваните от съпруга й заплахи поради това, че са руснаци. Заявява, че е [етническа принадлежност] по етническа принадлежност, като първоначално твърди, че е имала проблеми заради това, а впоследствие - че не помни да е имала проблеми защото е [етническа принадлежност], но пък синът й имал такива проблеми и бил постоянно обиждан от [заличен текст] и бит от съседски деца, с които следвало да говори само на [заличен текст] език. Заявява, че е [вероизповедание], но не е имала проблеми заради това, както и че в родината си, лично тя, както и нейните близки, не са членували в политическа партия или организация и върху тях не е оказвано насилие, никога не са били задържани и/или арестувани, срещу тях не е било възбуждано съдебно дело. С решение 2027/01.08.2018 г. председателят на ДАБ отказва предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждата гражданка и двете й деца. Това решение е отменено в частта, в която е отказан хуманитарен статут, с влязло в сила решение 936/17.02.2021 г. на АССГ, постановено по адм. дело 9176/2018 г., при което и на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, състоящи се според мотивите на отменителното решение в необходимост от пълно изясняване на релевантните факти, обсъждане на данните за положението на [заличен текст] и извършването на преценка за наличието на други хуманитарни причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, за предоставяне в случая на хуманитарен статут, при съобразяване и на най-добрия интерес на детето, установен в Конвенцията на ООН за правата на детето и дефиниран в българското законодателство в § 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба /ДР/ на Закона за закрила на детето /ЗЗД/. След връщане на преписката, от органа е издадено атакуваното пред АССГ решение 4167/20.05.2022 г., с което отново е отказан хуманитарен статут на Ю. Ерохина и малолетната й дъщеря /произнасянето по отношение на сина на чужденката е отделено в самостоятелно производство и не е предмет на контрол за законосъобразност пред съда по първоинстанционното дело/. В хода на производство пред ДАБ по отношение на дъщерята на чужденката е приобщено становище изх. ДП/Д-С-КС/854-001/20.10.2021 г. от директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Красно село. По делото са приложени и общо четири справки относно Казахстан - от 13.04.2022 г., 26.01.2021 г., 09.11.2018 г. и 08.07.2022 г., /справка от 01.11.2022 г. относно ситуацията в Казахстан е представена и пред касационната инстанция/, като липсва спор, че на съпруга на чужденката, баща на малолетната й дъщеря - А. Мали, с решение 2028/01.08.2018 г. на председателя на ДАБ, потвърдено с влязло в сила решение 1092/21.02.2019 г. на Административен съд-София град /оставено в сила с решение 6889/08.06.2020 г. на ВАС, четвърто отделение/, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В проведеното открито заседание по делото пред административния съд са изслушани лично чужденката и малолетната й дъщеря, както и социален работник от Отдел "Закрила на детето" в Дирекция "Социално подпомагане"-Красно село. Предвид установеното, включително въз основа горепосочените доказателства, с атакуваното пред настоящия състав решение, първостепенният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е незаконосъобразен, тъй като от органа не са изпълнени дадените от Административен съд-София град задължителни указания с отменителното решение 936/17.02.2021 г. относно обсъждането на висшия интерес на детето, който според съда предпоставя предоставянето на хуманитарен статут на С. Малая, а оттам и на нейната майка и на цялото й семейство на основание чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Най-общо, така мотивирана и чрез излагането на подробни, но изцяло принципни постулати относно международната, европейската и национална правна уредба на най-добрия интерес на детето, първата инстанция отменя акта за отказан хуманитарен статут и връща делото, като преписка на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила, съобразно задължителните указания относно тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението. Решението е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон. Формираните от съда правни изводи не са обусловени от фактите по делото, спрямо които приложимият материален закон, макар и правилно издирен, е тълкуван и приложен погрешно, извън контекста на фактическата установеност по делото. Материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут са уредени с чл. 9 ЗУБ, в чиито ал. 1, ал. 6 и ал. 8 са посочени различните хипотези, в които е допустимо предоставянето на този вид международна закрила. Според тези текстове, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт /чл. 9, ал. 1 ЗУБ/. Хуманитарен статут се предоставя и на членовете на семейството на чужденец с предоставен хуманитарен статут, при условие, че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната и доколкото това е съвместимо с личния им статус, и не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 2 ЗУБ /чл. 9, ал. 6 ЗУБ/, като може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците /чл. 9, ал. 8 ЗУБ/. Посочените условия за предоставяне на хуманитарен статут въвеждат в националното ни законодателство правилата относно предоставянето на статут на субисидарна закрила, регламентирани в Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила /Директива 2011/95/ЕС/ и в Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила /Директива 2013/32/ЕС/, при което и по аргумент от решение 5/14.06.2022 г., постановено по конституционно дело 13/2021 г. от Конституционния съд на Р България, единствено прочитът на чл. 9 ЗУБ, в контекста на европейските правни норми, в чието приложно поле той попада, може да разкрие в пълнота неговите цели, съдържание и правни последици, чието съответстващо на нормите на Европейския съюз тълкуване на вътрешните правни норми е определящо за прилагането му. Така, според чл. 18 Директива 2011/95ЕС държавите-членки предоставят статут на субсидиарна закрила на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, които отговарят на условията за субсидиарна закрила в съответствие с глави II и V, като съгласно чл. 15 от горната директива, чието систематическо място е в глава V "Условия за субсидиарна закрила", тежките посегателства са същите като тези, посочени в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, а именно: а/ смъртно наказание или екзекуция; или б/ изтезание или нечовешко или унизително отношение, или наказание, наложено на молител в държавата на произход; или в/ тежки и лични заплахи срещу живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според намиращата се в глава II "Оценяване на молбите за международна закрила" на Директива 2011/95/ЕС, разпоредба на чл. 4, § 3, оценяването на молбите за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание изброените в тази норма елементи, сред които и дали е разумно да се смята, че молителят би могъл да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство той би могъл да поиска. Вярно е, че както чл. 6а ЗУБ, и съображение 18 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС и съображение 33 от Преамбюла на Директива 2013/32/ЕС, както и чл. 24, § 1 и § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а разбира се и чл. 3, § 1 и сл. от Конвенцията за правата на детето на Организацията на обединените нации /приета на 21.11.1989 г., обн. ДВ бр. 55/1991 г., в сила от 03.07.1991 г./, поставят висшия интерес на детето, като водещ императив във всяко касаещо го производство, в частност - налагат при прилагането на ЗУБ първостепенно значение да има най-добрият интерес на детето. Според чл. 6а ЗУБ, преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето /ЗЗкД/, като по аргумент от препращащата разпоредба на § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, най-добрият интерес на детето е преценка на: а/ желанията и чувствата на детето; б/ физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/ възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г/ опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д/ способността на родителите да се грижат за детето; е/ последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж/ други обстоятелства, имащи отношение към детето. Основополагащият характер на висшия интерес на детето не е спорен по делото, като същият се възприема и отчита от настоящия състав при дължимата съобразно чл. 218 АПК проверка. Но най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, предвид което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели. Според споделеното от състава, трайно застъпено в практиката на Съда на ЕС /СЕС/ схващане, международна закрила по Директива 2011/95/ЕС трябва да се предоставя на всеки гражданин на трета държава и всяко лице без гражданство, който или което е изложен/о на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 15 от посочената директива, която не предвижда да се предоставя статут на субсидиарна закрила /хуманитарен статут/ на други граждани на трета държава или лица без гражданство, извън посочените в чл. 15 от директивата /справка - решение от 04.10.2018 г. по дело С-652/16, т. 47 и т. 48/. Следва да се посочи и, че разпоредбата на чл. 3 от Директива 2011/95/ЕС позволява на държавите членки да въвеждат или да запазват по-благоприятни стандарти за определяне на дадено лице, като лице, отговарящо на условията за субсидиарна закрила, както и за определяне на съдържанието на международната закрила, но само доколкото тези стандарти са съвместими с горепосочената директива, при което са забранени стандартите, при които е възможно признаване на статут на субсидиарна закрила на граждани на трети страни или лица без гражданство, намиращи се в положения, напълно лишени от връзка с логиката на международната закрила, какъвто според касационният състав е разглежданият в настоящото производство случай /за справка - решение на СЕС от 09.11.2021 г. по дело С-91/2020, т. 38 и т. 40; решение на СЕС от 04.10.2018 г. по дело С-652/16, т. 71/. Изложеното по-горе налага извода, законосъобразно формиран и от административния орган в неправилно отменения му от първостепенния съд акт - че не се налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката и малолетната й дъщеря в никоя от хипотезите по чл. 9 ЗУБ. Правилно предвид данните по делото, в това число и непоследователните и несъответни едно спрямо друго твърдения на чужденката, основателно преценени от органа като противоречиви и нелогични, в акта за отказан хуманитарен статут е посочено, че причините за напускане на страната й по произход са от криминален и в този смисъл - личен характер, извън приложното поле на ЗУБ. Законосъобразно в индивидуалния административен акт е прието, че за чужденката и нейната малолетна дъщеря не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-2 ЗУБ, доколкото по делото не само не се установява, а и не се твърди, че причините за напускане на страната по произход са свързани с реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито са изискванията на горната разпоредба. Данните по делото, в това число тези, установени от представената и пред настоящата инстанция справка за Казахстан, не сочат и наличието на материалноправната предпоставка по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, преценена в контекста на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС и тълкуването на горната норма, дадено от СЕС в решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, доразвито в решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело С-285/12, позволяващи предоставянето на хуманитарен статут при наличието на реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. По делото не се установява в Казахстан да е налице въоръжен международен или вътрешен въоръжен конфликт, пораждащ насилие, още по-малко - безогледно такова. Предвид безспорната установеност по делото, че предоставянето на международна закрила е окончателно отказано на съпруга на чужденката, законосъобразно е преценено от административния орган, че липсва основание за предоставянето на хуманитарен статут и на основание чл. 9, ал. 6 ЗУБ. По делото липсва спор, че изтъкнатите от чужденката причини, поради които тя и малолетното й дете са потърсили международна закрила в България, са свързани с получавани от съпруга й заплахи, а не лично от нея и/или малолетното й дете. При тези данни съставът намира за приложимо в разглеждания случай разрешението, дадено в цитираното по-горе в мотивите решение на СЕС, постановено по дело С-652/16, при което, след като е припомнено, че молбите за международна закрила не могат да бъдат уважени само по съображение, че член на семейството на молителя има основателни опасения от преследване и е изложен на реална опасност от тежки посегателства, в крайна сметка е прието, че в случай, в който един от членовете на семейството изтъква в частност заплахите, отнасящи се до друг член на семейството, може да е целесъобразно на първо място при оценяването на молбата на последния, да се прецени дали тези заплахи са потвърдени, а на второ място, ако е необходимо, да се прецени дали съпругът и детето на това заплашено лице не са изложени на заплаха от преследване или тежки посегателства поради наличието на семейна връзка. Безспорно установеният по делото отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на съпруга на чужденката налага извод, че изтъкнатите от нея, като причини за търсения хуманитарен статут, заплахи към съпруга й, се явяват непотвърдени. Противно на изводите на административния съд, в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, за законосъобразното приложение на който не е достатъчно да се обсъди и прецени най-добрият интерес на детето. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, четвърто отделение, възприето и от настоящия съдебен състав, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната /в този смисъл решение 3015/31.03.2022 г. по адм. дело 8672/2022 г., решение 12077/25.11.2021 г. по адм. дело 7894/2021 г., решение 11784/ 18.11.2021 г. по адм дело 8044/2021 г. и др./. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват нито по отношение на чужденката, нито по отношение на малолетната й дъщеря, която няма собствена бежанска история. Посочените от чужденката проблеми на сина й П. Ерохин с казахските деца поради [етническа принадлежност], освен че не могат да бъдат окачествени като други причини от хуманитарен характер по смисъла на горната норма, са и без правно значение в настоящия случай, доколкото са предмет на преценка за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на сина й в отделно производство, нямат отношение към търсената от чужденката и малолетната й дъщеря закрила, спрямо които такива проблеми изобщо не се твърдят. При това и фактическите констатации по делото, обсъждането на най-добрия интерес на детето не може да замести липсата на установени от органа, а и от съда, други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Обратното би довело до заобикаляне на закона, тъй като би разширило кръга на допустимите за предоставяне на международна закрила лица извън кръга на тези, по отношение на които са установени предвидените от законодателя предпоставки по чл. 9 ЗУБ, възпроизвеждащи условията по глава V Директива 2011/95/ЕС. Съставът отчита, че по принцип извън приложното поле на Директива 2011/95/32 и Директива 2013/32/ЕС е допустимо предоставянето на международна закрила да се основава и на други съображения, като например от съчувствие или проява на добра воля на съответната държава, но в случая, предвид текста на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, установената съдебна практика по неговото прилагане /в която много рядко и по изключение се допуска предоставяне на хуманитарен статут поради установени тежки медицински причини/, цитираната практика на СЕС и данните по делото, такива съображения за предоставяне на хуманитарен статут, а оттам и на разрешение за постоянно пребиваване в Р България в рамките на предоставения статут, не са налице. Впрочем в оспореното първоинстанционно решение извън теоретичната разработка за висшия интерес на детето не са изложени никакви мотиви и не са формирани никакви правни изводи относно наличието или отсъствието в случая на предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. За сметка на това и противно на възприетото от първостепенния съд, в атакувания административен акт са посочени конкретни и ясни мотиви, свързани с извършената от органа преценка относно спазването на най-добрия интерес на детето, като са изложени, споделяни от настоящия съдебен състав съображения в подкрепа на извода, че завръщането на малолетната С. Малая в страната й по произход заедно с нейните родители не би навредило на висшия й интерес. При това, органът е изпълнил дадените му от Административен съд-София град с отменителното решение 936/17.02.2021 г. по адм. дело 9176/2018 г. задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона във връзка с обсъждането на най-добрия интерес на детето. По делото не е спорно, че детето е адаптирано към начина на живот на семейството си в България, което предвид продължителния период на престоя му в страната от над 5 години и ранната възраст, на която детето е дошло в нея по волята на своите родители, съставът намира за напълно естествено и нормално. Несъмнено е също така, че за всяко едно дете, без оглед на неговите възраст и личностни характеристики, всяка една промяна в мястото и средата на живеене би могла да причини безпокойство и стрес в краткосрочен, а често пъти и в дългосрочен план. Но добрата адаптация на детето в страната на търсената закрила, при установената по делото липса на която и да било от императивните материалноправни предпоставки по чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ, не е достатъчна за целите на международната закрила, при която хуманитарен статут се предоставя само по изключение и при наличието на предвидените в закона предпоставки. Като е достигнал до противоположния извод за необходимост от предоставяне на хуманитарен статут на малолетната дъщеря на чужденката, а оттам и на нея и цялото й семейство, единствено воден от съображения за най-добрия интерес на детето и без да отчете, че последният не е сред предвидените в чл. 9 ЗУБ от законодателя основания за предоставяне на този вид международна закрила, както и собствените си фактически установявания, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, което налага неговата отмяна. За пълнота следва да се посочи, че по аргумент от чл. 75, ал. 2 ЗУБ и чл. 4, § 3, б. "д" Директива 2011/95/ЕС, неправилно в първоинстанционното решение е преценен като неоснователен доводът на председателя на ДАБ за възможността на чужденката и двете й деца да потърсят убежище в Русия като сигурна трета страна, чието гражданство те биха могли да придобият, най-вече предвид [етническа принадлежност]. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено. Предвид изяснеността на делото от фактическа страна, спорът следва да бъде решен по същество, като жалбата на Ю. Ерохина лично и като законен представител на малолетното й дете С. Малая, подадена срещу решение 4167/20.05.2022 г. на председателя на ДАБ, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,