Решение № 3431 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3235/2015 г.

Решение № 3431 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3235/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на секретаря на Столична община против решение № 8153/23.12.2014 г., постановено по адм. д. № 10522/2014 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, според които първата инстанция необсновано не е съобразила обстоятелството, че "административният орган при условията на оперативна самостоятелност винаги има възможност да откаже предоставянето на достъп до информация, свързана с подготовката на негови актове и нямащи поради това самостоятелно значение". Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде потвърдено негово решение № СО-РД-09-ЗДОИ-131/01.09.2014 г. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът Х. В. Д. оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 8153/23.12.2014 г., постановено по адм. д. № 10522/2014 г. на АССГ отменено решение № СО-РД-09-ЗДОИ-131/01.09.2014 г. на секретаря на Столична община, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. №СО-94-ЗДОИ-223/27.08.2014 г., подадено от Х. В. Д. и е изпратена преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията на съда. Административният съд е приел, със заявлението е поискана информация, която е обществена по своя характер и би дала възможност на гражданите да съставят собствено мнение относно дейността на задължения субект. Съдът подробно е обсъдил в какъв документ се съдържа исканата информация и значението му в проведената административна процедура, за да обоснове извод за основателност на жалбата. Първоинстанционният съд изрично е анализирал и законовите хипотези, при които е допустимо да бъде постановен отказ да бъде предоставена обществена информация и на които задълженият по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) субект не се е позовал в случая. Изложени са и изключително подробни и задълбочени мотиви относно тълкуване на приложимите правни норми, съдържанието на относимите понятия, съгласно законодателството и съдебната практика. Така постановено съдебно решение е правилно и законосъобразно. По делото не е налице действителен спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото доказателства, а именно, че Х. В. Д. е поискала от секретаря на Столична община да й бъде предоставена докладна записка № 93-00-191/16.05.2000 г. на инж. К. А., посочена в решение № 45 по протокол № 13/26.02.2000 г. на СОС. С решение № СО-РД-09-ЗДОИ-131/01.09.2014 г. на секретаря на Столична община е отказано да бъде предоставена исканата информация по съображения, че исканата информация има подготвителен характер, поради което е допустимо по целесъобразност да не бъде предоставяна, а и защото е поискан конкретен документ, а не информация. Спорът между страните е относно правното значение на осъществените факти и този спор е правилно разрешен от първоинстанционният съд. При достатъчно събрани доказателства съдът е установил прецизно и непротиворечиво фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон. Правилно е прието от АССГ, че сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ, както и че отказът да бъде предоставена исканата информация е издаден от компетентно лице в кръга на предоставените му правомощия и в предвидените от закона сроковете и форма, но при допуснати нарушения на материалния закон. Съществена в случая е причината, поради което е постановен отменения отказ да бъде предоставена исканата информация. В мотивите на оспореното решение не е налице позоваване на някое от изключенията за предоставяне на достъп до информация, регламентирани в закон, а е направено тълкуване само относно характера на информацията. Като правилно е определил, че исканата информация е обществена, защото свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, АССГ е достигнал до правилен правен извод, че отказът да бъде предоставен достъп до нея на това основание е незаконосъобразен. Исканите данни са създадени и се съхраняват в държавен орган и е свързана с неговото функциониране като част от процедурата по вземане на решения. На основание чл. 7 от ЗДОИ не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. В отмененото решение не се съдържат съображения за наличието на някое от предвидените ограничения, поради което и те не могат да бъдат предмет на анализ в касационното производство. В никакъв случай не могат да бъдат възприети доводите, изложените в касационната жалба, че задълженият субект действа при условията на оперативна самостоятелност, още повече, че неговата преценка да предостави или не исканата информация не подлежи на съдебен контрол, защото се извършвала по целесъобразност. Неоснователни са твърденията на касатора, свързани с характера на исканата информация. В съответствие с материалния закон АССГ е формирал правилен правен извод, че исканата информация представлява служебна обществена информация, която е създадена и се съхранява от задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ и въз основа на нея гражданите биха имали възможност да формират мнение относно дейността на задължения субект. Административният съд задълбочено е изследвал всички възможни основания, за да бъде отказан достъп до обществена информация и е достигнал до обоснован правен извод, че такива не са налице. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът е направил разноски в размер на 600 лв., поради което с оглед изхода на спора и направеното искане следва да му бъдат присъдени от бюджета на Столична община. Настоящият съдебен състав намира възражението за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за неоснователно с оглед тежестта и характера на съдебния спор. Ответникът в касационното производство претендира и разноски в размер на 600 лв., направени пред първата инстанция, които не следва да му бъдат присъждани от настоящата инстанция. По отношение на разноските, направени пред АССГ е постановено влязло в сила определение № 864/19.02.2015 г., постановено по адм. д. № 10522/2014 г. по описа на АССГ. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,