Решение № 2380 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6545/2013 г.

Решение № 2380 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6545/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сарс Груп" ЕООД, със седалище град Пловдив, чрез законния си представител Ангел Михайлов, против решение № 662/21.03.2013 г. постановено по адм. д. № 643/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (PA) № 16251100359 от 9.11.2011 г., издаден от Светослава Кандева - главен инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП), гр. Пловдив, потвърден с Решение № 96 от 30.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д "ОУИ"), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Панова в писмено становище и в съдебно заседание, излага доводи за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 16251100359 от 9.11.2011 г., издаден от Светослава Кандева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 96 от 30.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на "Сарс Груп" ЕООД е начислен допълнително данък по ЗДДС в размер на 1 418 748,44 лева, и за периода 1.01.2010 г. -31.05.2011 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 14 074,28 лв., ведно с лихви върху тези суми. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че дружеството-жалбоподател е отразило в дневници за продажби и в справки-декларации по ЗДДС извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ по фактури, подробно описани в ревизионния доклад /неразделна част от РА/, с контрагент "ПОЛЕН СА." - Гърция с VIN № EL 094545208. Предмет на сделките са перилни и почистващи препарати и стоки за бита, на обща стойност на извършените ВОД - 3627030,36 евро. От отговора на данъчната администрация на Република Гърция, за установено съдът е приел, че получателя е дерегистриран от VIES 31.12.2003 г., поради прекратена икономическа дейност, като помещенията на компанията са изоставени и конфискувани от банката; гръцката компания е прекратила икономическа дейност от 2003 г. поради финансови затруднения. От тогава не са подавани ДДС декларации и не са осъществявани търговски дейности с нито една българска компания. Досежно доказателствената стойност на информацията съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 41 от Регламент № 1798/2003 г., съгласно която информацията, предавана в каквато и да е форма по реда на същия може да се използва с цел определяне на данъчната основа или събиране на данъка, или упражняване на административен контрол с цел определяне на данъчна основа. Тази информация може да бъде използвана при съдебни производства, свързани със санкции, образувани по повод нарушаване на данъчното законодателство, без това да противоречи на общите правила и законови разпоредби, регламентиращи правата на страните и участниците в тези производства. За неоснователни съдът е приел възраженията на жалбоподателя, че проверката била извършена по повод ревизия на друго юридическо лице, тъй като събраните доказателства са присъединени по предвидения ред и в тях се съдържат трайни факти, които касаят регистрацията на "ПОЛЕН А. Е." за целите на ДДС, които факти са относими и към ВОД, декларирани от ревизираното дружество. На следващо място съдът е приел, че транспортът е осъществен от български транспортни фирми /съгласно ЧМР/, но за сметка на гръцката фирма. В тази насока подробно са обсъдени приетите по делото инвойс фактури и транспортни документи - ЧМР. От извършените насрещни проверки на превозвачите и събраните доказателства, съдът е приел, че липсват убедителни доказателства за осъществен транспорт до Гърция. От превозвача "Севдалис" ЕООД е представено писмено обяснение, съгласно което фирмата е извършила 13 курса с направление Димитровград - Комотини /Гърция/, във връзка с извършване на транспортна услуга за фирма "Полен СА." Гърция. Представени са заверени копия на фактури и проформа инвойс, за които е установено, че не са отразени в дневниците за продажби на дружеството и не са декларирани във VIES декларация. Подробно съдът е обсъдил представения договор от 1.11.2010 г., сключен между "Полен" СА - Гърция, като възложител и "Севдалис" ЕООД - изпълнител и заверено копие на ПКО за сумата 7823.32 лв.. както и дубликат на бон от касов апарат от 10.02.2011 г. и финансов отчет за м. 01. и 02.2011 г. и заверени копия на 13 бр. международни товарителници-ЧМР; 4 бр. свидетелства за регистрация на превозни средства, вписани в транспортните документи; 7 страници със заверени копия на тахо-шайби. Посочени са транспортните средства, с които е извършен транспорта и заверени копия на граждански договори -13 броя. Тези доказателства съдът е приел, че не са достатъчни за установяване на осъществено напускане територията на страната, тъй като не са представени пътни листи за извършен транспорт; заверено копие на Дневник за транспорта, както и първични документи и счетоводни разпечатки във връзка с направени разходи за транспорта. При извършена насрещна проверка на "Гикас Транс" ЕООД е установено, че превозите са извършени по маршрут Димитровград - Комотини /Гърция/ с композиции, собственост на "Гикас транс" ЕООД. Представени са свидетелства за регистрация на превозните средства. При тези доказателства съдът е приел, че в хода на проверката не са представени документи за закупено гориво, платени пътни такси, пътни листове, командировъчни заповеди и др., доказващи реалността на извършените услуги. При така установеното съдът е приел, че за да се приеме, че е реализиран фактическият състав на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС е необходимо да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ЗДДС в България, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността, и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. За установяване извършването на ВОД е необходимо да бъдат представени документи, които се определят с правилника за прилагане на закона, според чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, а това е чл. 45, т. т. 1 и 2 от ППЗДДС Подробно съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 4 и чл. 9 от за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, и е приел, че от тълкуването им следва извода, че наличието на товарителница не е условие за съществуване, нито за валидността на превозния договор. Товарителницата не представлява самия договор за превоз, а е превозен документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в превозните правоотношения, който придружава товара от момента на натоварването до момента на разтоварването на стоката. Относно отказано право на данъчен кредит съдът е приел за установено, че в дневника за покупки във връзка с осъществен внос през 2009 г. е отразен допълнително начислен ДДС по Решения на Агенция "Митници" - 9 бр. в размер на 13839.58 лв, който не е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от ЗДДС. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, т. З от ЗДДС. Досежно фактури № 2661/1.10.2010 г. и № 2611/1.09.2010 г. за установено съдът е приел, че са отразени в дневниците за покупки за м. 10.2010 г. и м. 11.2010 г., като същите фактури са включени и в дневника за покупки през м. май 2011 г., поради което законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 234.70 лв., за повторно упражненото право на данъчен кредит. Решението е правилно. Въз основа на установените в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор, че касаторът е декларирал ВОД по фактури, с получател "ПОЛЕН СА." - Гърция с VIN № EL 094545208, с предмет на доставките, перилни и почистващи препарати, стоки за бита, на обща стойност - 3627030,36 евро. За безспорно установено настоящият състав приема и обстоятелството, установено от отговора на данъчната администрация на Република Гърция, че получателят е дерегистриран от VIES на 31.12.2003 г., както и, че е с прекратена икономическа дейност, като помещенията на компанията са изоставени и конфискувани от банката; като гръцката компания е прекратила икономическа дейност от 2003 г. поради финансови затруднения. От тогава не са подавани ДДС декларации и не са осъществявани търговски дейности с нито една българска компания. Както правилно е приел АС, съгласно разпоредбата на чл. 41 от Регламент № 1798/2003 г., информацията, предавана в каквато и да е форма по реда на същия може да се използва с цел определяне на данъчната основа или събиране на данъка, или упражняване на административен контрол с цел определяне на данъчна основа. В хода на съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани допълнителни доказателства, оборващи получената от гръцките компетентни органи официална информация, в какъвто смисъл са Решение № 7928 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13846/2012 г., VIII о., Решение № 5077 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11183/2010 г., I о. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територия на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава - членка. Необходимите писмени доказателства за доказване на процесните ВОД са определени в разпоредбите н чл. 45 ППЗДДС, като са раздели на две групи - документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава - членка. Според чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС документ за доставката представлява фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държавата - членка, под който номер му е извършена доставката. Легалната дефиниция за VIES декларацията е дадена в § 1, т. 44 ЗДДС, като според нея тя е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки. Наименованието й е абревиатура на европейската информационна система за обмяна на информация и данни между данъчните администрации на държавите членки относно функционирането на ДДС при вътреобщностната търговия. Дава възможност за проверка на валидността на данъчните идентификационни номера по ДДС на участниците в търговския обмен при тази търговия. Данъчните идентификационни номера на европейските фирми са с абревиатура VIN. Валиден VIN е идентификационният номер на лице, което към датата на възникване на данъчното събитие, обективирано във фактура за ВОД, е регистрирано за целите на облагането с ДДС в държавата-членка, издала този номер. В конкретния случай се установява, че органа по приходите е извършил, както справка в системата VIES (VAT Information exchange system) и се е позовала на отразеното в нея обстоятелство, така и по отношение на получателя на стоката е използвана възможността за проверка съобразно чл. 5 и чл. 7 вр. чл. 17, т. 3 от Регламент 1798/2003 г., като е поискана информация за обстоятелствата при получаване на спорните доставки. Именно от последната проверка е установено и обстоятелството за дерегистрация на получателя и недеклариране на доставката. Въпреки, че декларирането от получателя не е сред необходимите елементи за установяване на ВОД, то е косвено доказателство за липса на сделка. В тази насока е неоснователен довода на касатора за неправилност на решението поради некредитиране на доказателство за извършена проверка за валидна регистрация по ДДС извършена от частен сайд на счетоводна кантора. Уебсайтът на Комисията представлява система, която в реално време проверява валидността на номера по ДДС в базите данни, поддържани от държавите-членки. Когато се проверява номер, проверката се извършва в базата данни на държавата-членка, като ако номер по ДДС на клиента се изписва като невалиден, страната трябва да се обърнете към неговата данъчна администрация, което не е извършено от касатора, поради което е и неоснователен довода, че не е имало съмнение в регистрацията по ДДС на получателя, както и изложените доводи за липса на данни за евентуална данъчна измама. Неоснователно е позоваването на касатора на влязъл в сила АПВ издаден на друго дружество, в което се съдържат констатации за валидна регистрация по ДДС на "ПОЛЕН СА." - Гърция. Останалите доказателства представени с касационната жалба поради липса на надлежен превод са изключени от доказателствата приети в настоящото производство. С оглед на изложеното не е налице едно от изискванията на чл. 45 ППЗДДС, а именно - документи за доставката. Не е изпълнено изискването на чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС, съгласно която документ за доставката представлява фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държавата - членка, под който номер му е извършена доставката. Останалите доводи досежно приетите и обсъдени от АС доказателства за извършен транспорт настоящият състав намира, че са неоснователни. Както правилно е приел АС, от извършената насрещна проверка на българските дружества-превозвачи, не са представени доказателства за извършените разходи във връзка с твърдяната транспортна услуга, като от касатора не са ангажирани допълнителни доказателства, включително проверка на счетоводствата им, чрез допускане на ССЕ, от която да се установят тези разходи, ако са извършени, както и доказателства за плащане на услугата от "ПОЛЕН СА." - Гърция. В тази насока следва да бъде посочено, че липсват и безспорни доказателства за заплащане на стоката предмет на доставката, тъй като към инвойс фактурите са приложени само ПКО, без касова бележка от фискално устройство. От касатора не са ангажирани доказателства включително чрез изслушване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от окято да се установи, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно, както и че фактурираните стоки са заприходени по сметка 304 - Стоки по отделни номенклатурни номера за всеки отделен вид и впоследствие стоките са изписани на основание на процесните фактури. Неоснователен е довода на касатора, за липса на извършена проверка в хода на ревизията, досежно последваща реализация на стоката от "ПОЛЕН СА." - Гърция, тъй като на първо място, това обстоятелство не е част от фактическия състав на ВОД и на следващо място от получената информация по реда на Регламент № 1798/2003 г. се установява, че дружеството не извършва икономическа дейност след 2003 г. В останалата част, досежно отказано право на данъчен кредит в касационната жалба не се излагат конкретни доводи. Настоящият състав намира, че правилно АС е приел, че са налице предпоставките на чл. 71, т. 3 от 3ДДС и законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит, респективно данъка по повторно упражнено право на данъчен кредит в последващ данъчен период. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, като не се установяват твърдяните в жалбата касационни основания. Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение, тъй като такова в размер на минималното адвокатско възнаграждение е присъдено за цялото производство от АС, съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, предл. 3 от ДОПК Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК