Решение № 8116 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2672/2010 г.

ВАСVI отделение17.06.2010 г.докладчик Александър Еленков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 11.12.2009 г. по адм. дело № 961/2009 г. на Административен съд - София град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8116 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2672/2010 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на д-р Николай Иванов Ненов от гр. Русе, председател на Специализирана ортопедична лекарска консултативна комисия при лечебното заведение "ДКЦ-1" ЕООД, гр. Русе, подадена от процесуален представител по пълномощно адвокат Стефанка Икиликиева - Мархолева от гр. София, срещу решение № 73 от 11.12.2009 г. по адм. дело № 961/2009 г. на Административен съд - София град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с писмо рег. № 1189 от 02.03.2004 г. на РУ "Транспортна полиция" - гр. Русе е направено искане до Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Русе за проверка на посочени в писмото болнични листове за временна неработоспособност на Румен Маринов Мангов от с. Пиргово, Русенска област, обхващащи периода от 06.02.2002 г. - 21.02.2004 г. Директорът на РУСО е упражнил правото си на жалба по чл. 16, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (сега тази разпоредба е отменена, но тогава е била действаща). С експертно решение № 1248 от 11.05.2004 г. Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания - гр. Русе е отменила болнични листове № 2017892 (издаден за времето от 07.04. до 07.05.2002 г.), № 2053574 (за времето от 07.05. до 06.06.2002 г.), № 2095949 (за времето от 20.09. до 30.09.2002 г.), № 8001133 (за времето от 30.09. до 30.10.2002 г.), № 8001892 (за времето от 30.10. до 29.11.2002 г.), № 8043586 (за времето от 29.11. до 29.12.2002 г.) и № 8070134 (за времето от 29.12. до 13.01.2002 г.), всичките издадени от Специализирана ортопедична лекарска консултативна комисия при "ДКЦ-1" ЕООД, гр. Русе. За да постанови този резултат ТЕЛК е приела, че посочените болнични листове "са издадени неправомерно, тъй като тази (т. е. описаната в тях) увреда подлежи на оперативно лечение - артроскопията, която е направена за този срок." Сезирана с жалба от д-р Николай Иванов Ненов, Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) с решение № 680 от 06.10.2008 г. е потвърдила решението на ТЕЛК. В мотивите на издаденото от нея решение НЕЛК е направила отделно обсъждане на всеки болничен лист с посочване в какво се състои неговата неправилност и кои текстове на приложимата при издаването им Наредба за експертиза на работоспособността са били нарушени. Общите пороци на тези болнични листове според НЕЛК са: няма анамнеза и описание на обективното състояние на освидетелстваното лице, които да мотивират извода за временна неработоспособност, не са описани и коментирани следоперативни усложнения, а при прегледа в НЕЛК не са били установени никакви последици от трайно увреждане на дясното коляно. С посоченото по-горе решение АССГ е отхвърлил жалбата на д-р Николай Иванов Ненов срещу експертното решение на НЕЛК. За да постанови този резултат АССГ е приел, че издаването на болничен лист е единство между причините от медицински характер, породили неработоспособността и тяхното обективиране в медицинската документация, т. е. спазването на реда за издаване на болничен лист е гаранция за съдържащото се в него удостоверително изявление на лекаря и действителността. Нарушаването на този ред, каквото е било осъществено при процесните болнични листове, прави изявлението на лекаря недействително и лишава документа от неговата доказателствена сила, поради което, за да бъде признато състояние на временна неработоспособност не е достатъчно да е налице обективно състояние на такава, а следва тази временна неработоспособност да бъде установена и документирана по реда и правилата на Наредбата за експертиза на работоспособността. Решението на АССГ е правилно. Оспореното пред НЕЛК експертно решение на ТЕЛК е издадено при действието на чл. 16, ал. 2 КСО, според която разпоредба органите по експертизата на работоспособността са имали правото по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти без ограничение във времето (изрично така: реш. № 13223 от 21.12.2007 г. по адм. д. № 7609 от 2007 г. на ВАС - VI отд. ; виж и реш. № 290 от 10.01.2008 г. по адм. д. № 9570 от 2007 г. на ВАС - VI отд.). Мотивите, въз основа на които ТЕЛК отменя процесните болнични листове, не са възприети от НЕЛК, която потвърждава отмяната като краен резултат, но по други съображения - допуснати съществени нарушения на правилата по чл. 9, ал. 1 и 4 от действащата при издаването им Наредба за експертиза на работоспособността. Това становище на НЕЛК е в пълно съответствие с трайно установената съдебна практика (виж напр. реш. № 3475 от 31.03.2006 г. по адм. д. № 6352 от 2005 г., реш. № 3464 от 30.03.2006 г. по адм. д. № 10479 от 2005 г. на ВАС - VI отд. и др.), според която наличието на липсващи реквизити в личната амбулаторна карта и амбулаторните листове водят до незаконосъобразност на издадените болнични листове и се явява абсолютно основание за отмяната на същите. С оглед на тази константна съдебна практика е неоснователен доводът, инвокиран с касационната жалба, че "изискването за прецизно водене на медицинската документация се въвежда, за да се контролира издаването на болничните листове, но когато по косвен път се установява, както е в случая, че пациентът наистина е бил неработоспособен, нередовностите в документацията не могат да водят до лишаването му от съществено човешко право - правото да се ползва от здравното осигуряване". Този довод е още повече неоснователен поради същественото обстоятелство, че в случая основният спор е дали наистина освидетелстваното лице е било временно неработоспособно и ако е било неработоспособно - в удостоверения обем ли е била неговата неработоспособност. А този спор няма как да бъде разрешен при липсващо отразяване на анамнеза и обективен статус, при непопълнена лична амбулаторна карта и т. н. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1