Решение № 13306 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5608/2020 г.

Решение № 13306 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5608/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Димитрова, подадена чрез пълномощника й адв. И. Колев, срещу решение № 526/25.02.2020 г., постановено по адм. дело № 3161/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от нея против началника на РДНСК – Пловдив към главна дирекция "Строителен контрол" при ДНСК иск с правно основание чл. 292 от АПК за признаване на установено, че не дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г. на началника на РДНСК-ЮЦР – Пловдив за премахване на незаконен строеж, поради търпимост на строежа по смисъла на § 127 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ПЗР на ЗИД ЗУТ). Жалбоподателката поддържа, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който предявеният иск да бъде уважен. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Пловдив към главна дирекция "Строителен контрол" при ДНСК, чрез процесуалния си представител юрк. И. Асенова, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно приема, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по иск на В. Димитрова с правно основание чл. 292 от АПК за признаване за установено по отношение на началника на РДНСК – Пловдив към главна дирекция "Строителен контрол" при ДНСК, че задължението за премахване на незаконен строеж: "Жилищна сграда (южен близнак)", находящ се в УПИ ІV-37, кв. 53 по плана на с. Белащица, община Родопи, разпоредено със заповед № ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г. на началника на РДНСК-ЮЦР – Пловдив, влязла в сила, не подлежи на изпълнение поради настъпили нови факти и обстоятелства, а именно разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. По делото е установено също, че позовавайки се на цитираната норма ищцата е направила искане за узаконяване на строежа, предмет на заповедта за премахване, както и че по това искане е постановен отказ за узаконяване (влязла в сила заповед № ДК-10-ЮЦР-40/04.05.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която е потвърдена заповед на началника на отдел "ИПС" за отказ за узаконяване на строежа). При тези факти административният съд приема, че не е установен новонастъпил правопогасяващ факт, който да обоснове основателност на предявения иск. По тези съображения постановява решението, предмет на оспорване, с което искът е отхвърлен. Тези изводи са в съответствие с материалния закон и се споделят от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 292 от АПК предоставя на длъжника в изпълнителното производство възможност за защита, като оспори с иск задължението - предмет на изпълнение. Оспорването може да се основа само на нови факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание, които не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването му. В разглеждания случай, както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата, длъжникът по изпълнението не се позовава на нови факти, настъпили след влизане в сила на заповед № ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г. на началника на РДНСК-ЮЦР – Пловдив, с която на ищцата е наредено да премахне незаконен строеж. В този смисъл административният съд законосъобразно приема, че законодателната промяна, предвиждаща процедура за узаконяване съгласно § 127, ал. 2 и следващите от ПЗР на ЗИД ЗУТ не може да се определи като новонастъпил правопогасяващ или правоотлагателен факт, за да обуслови основателност на иска по чл. 292 от АПК, тъй като това не е факт, сочещ безусловно на неизискуемост на изпълнението. Правилно е преценено, че в случая нормата на § 127 ПЗР на ЗИД ЗУТ е неприложима. Разпоредбата е с материалноправен характер и се прилага спрямо административни актове, издадени след датата на влизането й в сила – 26 ноември 2012 г. и е не може да се прилага по отношение на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи, предхождащи посочената дата, каквато е и настоящата хипотеза. Законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ не съставлява основание за преуреждане с обратна сила на отречени със силата на пресъдено нещо права, тъй като при оспорването на заповедта за премахване на строежа като незаконен са изследвани както законосъобразността на административния акт, така и предпоставките за търпимост съобразно времето на извършване на строителството. Освен това, както административният съд правилно приема, по заявлението на ищцата за узаконяване на строежа по реда на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ е постановен отказ, който е влязъл в сила (заповед № ДК-10-ЮЦР-40/04.05.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЦР), което е допълнително основание да се приеме, че предявеният иск е неоснователен. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,