Решение № 558 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1700/2008 г.

Решение № 558 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1700/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). М. П. С. и Д. Й. В. обжалват и искат да се отмени Решение № 296 от 16.01.2008 год. по гр. в. дело № 556/2007 год. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено Решение № 171 от 23.03.2007 год. постановено по гр. дело № 1544/2006 год. на Сливенския районен съд, поправено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) и е постановено ново решение, с която по отношение на двамата е признато за установено, че "Г" е собственик на недвижим имот - ПИ № 2861344 с площ от 224 кв. м, намиращ се в м. "О" с. о. "И" гр. С. и съответно са осъдени да предадат владението на имота. Поддържа се, че в обжалваните части решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответника - търговско дружество, в съдебно заседание се поддържа, че обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба са подадена /14.02.2008 г. - 23.01.2008 г./ в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд по жалба на търговското дружество-ищец е отменил решението на първата инстанция по отхвърления ревандикационен иск за недвижим имот от 224 кв. м и след направените самостоятелни фактически и правни изводи, че ищецът е доказал правото си на собственик на имота и факта на неоснователното му владение от страна на ответниците, е осъдил последните - М. П. С. и Д. Й. В. да предадат владението му, на основание чл. 108 ЗС. Касационната жалба е основателна. Искът по чл. 108 ЗС е заявен "Г" Е. Х. срещу М. С. и Д. В. Търговското дружество е поддържало, че е собственик на недвижим имот - ПИ № 2861344 с площ от 224 кв. м, намиращ се в м. "О" с. о. "И" гр. С., обособен като самостоятелен териториална единица от ПИ № 2860202 със Заповед № РД-15-162/1.02.2006 г. на Кмета на гр. С. въз основа на протокол-решение № 1 от 13.01.2006 год. на ОбЕСУТ /общински експертен съвет по устройство на територията/ - Сливен и одобрено допълване на КП, включен от държавата в капитала на търговското дружество. Основателен е довода на касаторите, че без да са доказани предпоставките на чл. 108 ЗС, искът на "Г" Е. е уважен. За да бъде реализирана защитата на правото на собственост с осъдителния иск по чл. 108 ЗС, ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и пряко доказване факта, че е собственик на имота и че ответникът упражнява фактическата власт по отношение на същия, без правно основание. Изводите, че търговското дружество се легитимира за собственик на ПИ № 2861344 с площ от 224 кв. м, намиращ се в м. "О" с. о. "И" гр. С., са необосновани. Правното основание на което се поддържа, че дружеството е собствеността на процесния недвижим имот е чл. 17а от ЗППДОбП (отм.). За да се придобие недвижим имот при фактическия състав на посочената законова разпоредба от едно търговско дружество, поради включването му в активите на същото, то следва да бъде установено правоприемството на имота като ДМА от преобразуваната държавна фирма /в случая от МСП "М" с О. към Управление "Р" Сливен - рудник С./, по акта за преобразуване на органа - принципал, след като е установен начина на придобиване от държавното предприятие на правото на оперативно управление върху имота, държавна собственост. Доколкото в самата искова молба се поддържа, че ПИ № 2861344 с площ от 224 кв. м, намиращ се в м. "О" с. о. "И" гр. С., е обособен като самостоятелен териториална единица от ПИ № 2860202 със Заповед № РД-15-162/1.02.2006 год. на Кмета на гр. С., то правоприемството следва да бъде доказано и по отношение на последния недвижим имот. Държавната фирма "Р" Б. и дъщерните и фирми са преобразувани на основание чл. 1 и чл. 2 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество по силата на Разпореждане МС № 22 от 23.09.1991 г.. Новообразуваното Е. "Г" Е. със седалище гр. С., с дружествен капитал от 10 842 лв. Ангажираните писмени доказателства за наличните активи и пасиви предадени на новообразуваното дружество в т. ч. и "земя " по сметка 201 към 30.09.1991 г. сочат същото е получило терени в няколко местности, описани само по площ и стойност. Необосновани се явяват изводите, че процесният имот е част именно от терена от 39 650 кв. м. С исковата молба се претендира имота в м. "О", а АДС № 8036/24 01.1995 г., сочен като доказателство, че терена е предаден на дружеството, касае терен с площ 39 650 на МСП "Миньор" с. Оборище, Р. С. е в местността "Сефер бунар" С., северно от пътя за с. И. Без да има налични доказателства, установяващи идентичност на "предадения" като активи на търговското дружество през 1991 г. терен на държавното предприятие МСП "М" С. и този имот от 224 кв. м, предмет на настоящия иск, съдът е приел, че именно последния имот е включен в капитала на търговското дружество. При заявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, съдът не може да обсъжда кой и защо държи спорния недвижим имот, без да е установил по категоричен и безспорен начин, че ищецът, който търси защита на правото си на собственост е носител на защитаваното материално право т. е. на правото на собственост. Необосновани са изводите на съда и досежно недоказаността на придобивното основание на ответниците, който са спорят, че държат имота на надлежно правно основание. Изясняването на този въпрос се явява от изключително значение с оглед на възникналата конкуренция на права, която следва да се реши с оглед момента на придобиване на правото на собственост от страна на ответниците. Представеният НА № */1968 год. С. Т. К. е признат за собственик на основание давностно владение на овощна градина и лозе в землището на гр. С., м. "С" с площ от 4 000 кв. м, при описаните граници, не е коментиран по делото, респ. № 127/1968 год., а доколкото е прието за безспорно, че е налице последващо отчуждаване на терени /в т. ч. и процесния като част от собствеността на праводателя С. К./ по силата на посоченото ПМС 56/94 год., съдът не е релевираното възражение на ответниците по иска, че отчуждителната процедура не е завършила, поради липсата на обезщетяване на собствениците и имота никога не е бил предаван на посоченото предприятие за стопанисване и управление, което обстоятелство прави невъзможно наличието на имота към момента на преобразуването във фактическа власт на праводателя на търговското дружество-ищец. Констатираните пороци на обжалваното решение налагат неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд в производство по § 2, ал. 2 ПЗР на ГПК, за изясняване на спорните моменти, след уточнение на исковата молба защо се претендира част от терен в местност, а право на собственост се удостоверява с АДС 8036 за терен в различна местност, като при необходимост съдът следва да изслуша ново експертно заключение, което да проследи и посочи промените в регулационния статут на процесния терен /по уточнената местност/ към момента на посочените от страните придобивни основания /1968 год. и 1991 год./, да посочи обхвата на извършеното отчуждаване на терените и провери наличните документи за завършена процедура при отчуждаването, като по този начин съдът ще разполага с по ясни данни, на базата на които да направи законосъобразни и обосновани изводи по спора. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на второ отделение на ВКС - гражданска колегия