Решение № 15298 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8382/2014 г.

Решение № 15298 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8382/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Валентин Петков Латев от гр. Димитровград, чрез пълномощника адвокат Венелин Челебиев, против решение № 84/7.05.2014 г., постановено по адм. дело № 95/2014 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-12-1/28.02.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Хасково. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на националния осигурителен институт - гр. Хасково, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково е отхвърлена жалбата на Валентин Петков Латев против решение № Ж-12-1/28.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Хасково, с което е потвърдено разпореждане № К-14792-3/22.01.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ при ТП на НОИ - гр. Хасково. За да постанови това акт съдът е приел, че с разпореждането, потвърдено с обжалваното пред съда решение, законосъобразно е отказано изплащане на сума в размер на 1626,57 лв. на Валентин Петков Латев, тъй като такава сума вече му е била изплатена въз основа на разпорежданията за изменение на пенсията от 8.01.2014 г. и 10.01.2014 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, постановени в съответствие с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 104/2013 г. на Административен съд гр. Хасково. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. С оспореното пред първата инстанция решение № Ж-12-1/28.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Хасково е потвърдено разпореждане № К-14792-3/22.01.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е отказано да се изплати на Валентин Петков Латев сумата 1626,57 лв. Разпореждането е постановено по искане вх. № К-14792/13.12.2013 г., с което Валентин Латев е поискал въз основа на влязлото в сила решение по адм. дело № 104/2013 г. на Административен съд гр. Хасково да му бъде изплатена разликата в размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в давностния срок по чл. 115, ал. 4 КСО. Безспорно е установено по делото, че със съдебно решение № 184/1.08.2013 г. по адм. дело № 104/2013 г. на Административен съд гр. Хасково, оставено в сила с решение № 16241/6.12.2013 г. по адм. дело № 12713/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, е отменено решение № Ж-15-1/14.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 5401028460-ПР-91/22.01.2013 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване и преписката е върната за ново произнасяне съгласно дадените указания. След връщането на преписката на административния орган е издадено разпореждане № 5401028460/8.01.2014 г. от ръководителя на "ПО", с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО и по заявление, подадено на 30.08.2012 г. е изменена пожизнено личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Валентин Петков Латев, считано от 30.08.2012 г.; разпоредено е изменения размер на пенсията от 420,51 лв. да се изплаща от 30.08.2012 г. С разпореждане 5401028460/10.01.2014 г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е отменено предходно разпореждане от 15.03.2013 г. и пожизнено е изменена пенсията на същия, считано от 8.01.2013 г., въз основа на искане, подадено на 8.01.2013 г.; разпоредено е изменения размер на пенсията от 426,04 лв. да се изплаща от 8.01.2013 г., а от 1.04.2013 г. да се изплаща 467,79 лв. По делото няма данни, нито твърдения двете разпореждания /от 8.01.2014 г. и 10.01.2014 г./ да са обжалвани. Съгласно писмо изх. № К 14792-2/16.01.2014 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - гр. Хасково, изпратено до началника на отдел "КПК", въз основа на разпорежданията от 8.01.2014 г. и 10.01.2014 г. е извършено доплащане за периода от 30.08.2012 г. до 31.01.2014 г. в размер на 1626,57 лв. по банкова сметка на Валентин Латев, като превода е извършен на 17.01.2014 г. Предвид тези фактически обстоятелства, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че въз основа на двете разпореждания за изменения на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Валентин Латев - № 5401028460/8.01.2014 г. и № 5401028460/10.01.2014 г., на същия не се дължат други суми. Както се посочи по-горе, с разпореждане № 5401028460/8.01.2014 г. е постановено изменение на пенсията, считано от 30.08.2012 г., която е датата на подаване на заявлението за изменение на пенсията. В разпореждането е посочено, че изменението е на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, както и че пенсията се изменя от 30.08.2012 г. Предвид посоченото в разпореждането правно основание за изменение на пенсията - по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, в разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1 КСО е предвидено, че изменението е от датата на представяне на новите доказателства. Разпореждане № 5401028460/8.01.2014 г. не е предмет на настоящото производство, поради което настоящият състав не следва да обсъжда неговата законосъобразност и в частност - правилността на началната дата, от която е постановено изменението на пенсията, както и правното основание за изменението, нито инцидентно да се произнася относно датата, от която следва да се изплаща увеличения размер на пенсията. В този смисъл, началната дата, от която се дължи увеличения размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Валентин Латев, съгласно разпореждане № 5401028460/8.01.2014 г., е 30.08.2012 г. и именно от тази дата следва да се изчислява давностния срок по чл. 115, ал. 4 КСО. Както се посочи по-горе, на Валентин Латев е изплатена обща сума в размер на 1626,57 лв., която включва сумите, дължими от 30.08.2012 г. до 31.01.2014 г. Искането на жалбоподателя, което се поддържа и пред настоящата инстанция, да му се изплати увеличения размер на пенсията за тригодишен период преди дата 30.08.2012 г., не съответства на съдържанието на разпореждане № 5401028460/8.01.2014 г., в което изрично е посочено, че изменението на пенсията е от 30.08.2012 г. Тригодишният срок по чл. 115, ал. 4 КСО се изчислява от първи януари на годината, следваща годината за която се отнасят дължимите вземания от държавното обществено осигуряване, а в случая, съгласно обсъжданото разпореждане от 8.01.2014 г., което представлява основание за изплащане на увеличения размер на пенсията, същата се дължи от 30.08.2012 г. Изложените съображения се отнасят съответно и за началната дата, от която се дължат сумите въз основа на разпореждане № 5401028460/10.01.2014 г., тъй като в него също е посочена датата, от която се дължи увеличения размер на пенсията - 8.01.2013 г. При положение, че касационният жалбоподател не е бил съгласен с началната дата, от която е увеличен размера на личната му пенсия с разпорежданията от 8.01.2014 г. и 10.01.2014 г., както и с датата, от която следва да му бъде изплатен увеличения размер, то той е следвало да обжалва тези разпореждания, но по делото няма данни, нито твърдения за такова обжалване. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение