Решение № 2538 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6862/2019 г.

Решение № 2538 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6862/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Вълчев от [населено място] подадено чрез адв. Р. Кавазова срещу решение № 1139 от 22.02.2019 г. по адм. дело № 4265/2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу експертно решение № 0203 от зас. № 041/19.03.2018 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по ортопедични болести. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и се претендира присъждането на направените съдебни разноски. Ответниците по делото – Националната експертна лекарска комисия и Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София-град не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на С. Вълчев срещу експертно решение № 0203 от зас. № 041/19.03.2018 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по ортопедични болести, с което е извършена поправка на предходно ЕР № 0749/8.09.2017 г. получено от жалбоподателя на 27.09.2017 г., което не е оспорено и с което му е определена 50 % трайно намалена работоспособност (ТНР). С процесното ЕР на НЕЛК не е променена оценката на работоспособност като в т. 13 от ЕР е посочен отново същият процент ТНР – 50 %. За да отхвърли жалбата на Вълчев Административен съд София - град е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, решението е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно. Настоящият касационен състав споделя приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства. Решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на процесуалните правила и материалния закон и е обосновано. При постановяване на решението си съдът се е позовал на заключенията на допуснатите две съдебно-медицински експертизи и е обсъдил заключенията им наред с другите доказателства по делото. Видно от данните по делото през 1988 г. лицето е преживяло травма в областта на лявото бедро и коляно по време на военна служба. Приета е причинна връзка – военна инвалидност – решение на ЦВЛК № 45/21.02.1989 г. с дата на инвалидност – 21.02.1989 г. Видно е още, че жалбоподателят страда от общо заболяване – Тораколумбална спондилоза, Левостранна коксартроза, които са диагностицирани и фигурират в ЕР на ТЕЛК от 21.02.2011 г. В тази връзка по делото е установено, че са налице две дати на инвалидизиране – за общо заболяване и за военна инвалидност. Дата на военна инвалидност с призната причинна връзка е 21.02.1989 г. препотвърждавана във всички ЕР на ТЕЛК. Датата за общо заболяване е 21.02.2011 г., тъй като първият документ, в който е посочена диагнозата левостранна коксартроза, спондилатроза и остеохондроза е в ЕР на ТЕЛК № 0608/045/8.03.2011 г. Причината на инвалидизацията на жалбоподателя е първоначално трудовата злополука през 1989 г. впоследствие към това се добавят и дегенеративни увреждания с общ характер регистрирани в ЕР на ТЕЛК от 2011 г. Както се посочи в оспореното ЕР на НЕЛК № 0203/19.03.2018 г. е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в ЕР № 0749/8.09.2017 г., с което не е променена оценката на работоспособност на жалбоподателя, а е даден същият процент ТНР – 50 %. В процесното ЕР № 0203/19.03.2018 г. са пресъздадени мотивите на ЕР № 0749/8.09.2017 г. без да се променя смисълът на установеното здравословно състояние на лицето, без да се променят фактическите констатации и без да се променя крайният процент на ТНР – 50 %. В тази връзка доводите в касационната жалба, че процентът ТНР е намален като е определен на 21 % са неоснователни. В случая не е извършено намаление на процента ТНР, а е извършена поправка на грешка в числовото изписване. Поправена е техническа грешка в изчислението на ТНР по методиката на НМЕ - 20 %+10 % е равно на 20 плюс 10 % от 10, т. е. 21 %. Техническата грешка е в неправилното записване на механичен сбор от 20 плюс 10 в ЕР № 0749/8.09.2017 г. Експертите споделят изцяло оценката на ТНР по отделни показатели и крайна оценка, дадена в оспореното ЕР. Вещото лице невролог посочва, че естеството на заболяванията предполага тяхното прогресиране и влошаване с времето и че общите заболявания не са в причинна връзка с травмата, не могат да са следствие от усложнения и могат да се развият с възрастта и без военна инвалидност. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания, а при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,