Решение № 7524 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 588/2010 г.

Решение № 7524 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 588/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Институт за клинични експертизи - България ИЕС - Бюлгари" АД, представлявано от изпълнителния директор Генчо Иванов срещу решение № 67 от 25.11.2009 г., постановено по адм. дело № 3075 по описа за 2009 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлен иска на дружеството срещу ТД на НАП София град, предявен на основание чл. 203 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 8484,36 лв. претърпени имуществени вреди по оспорване по административен ред на ревизионен акт, отменен по административен ред. Твърди, че решението е незаконосъобразно. Иска да бъде отменено и да се осъди Националната агенция за приходите да заплати посочените суми по иска. Развива подробни съображения в касационната жалба и представя писмени доказателства. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - ТД на НАП София град взема становище за нейната неоснователност като развива доводи в представени по делото писмени бележки. В допълнение твърди и, че казусът не се различавал с висока правна и фактическа сложност и претендираните разноски по иска били твърде високи. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и то надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С решение № 5229 от 21.4.2009 г., постановено по адм. дело № 14048 по описа за 2008 г. Върховен административен съд, първо отделение е отменил решение № 819 от 9.10.2008 г. по адм. дело № 2618 о описа за 2008 г. на Административен съд София град и е върнал делото за ново разглеждане. В решението си ВАС е приел, че след като няма разпоредби относно редът за присъждане на разноски във фазата на административното оспорване на административния акт, за оспорващия съществува възможността за предявяване на иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Посочил е, че доколко са налице или не предпоставките за уважаване на иска по основание и размер е въпрос по същество на спора и съдът е следвало да се произнесе. Про второто разглеждане на делото отново предмет на разглеждане е бил иск на дружеството на основание чл. 203 и сл. от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ за сумата 14499,71 лв. /посочена в исковата молба/, която сума е определена допълнително в размер на общо 8484,36 лв., която включва в себе си хонорар по договор за данъчно-счетоводна консултация в размер на 4365 лв. без ДДС, хонорар за приложено към жалбата становище на френски данъчен адвокат Мариетон в размер на 2738,16 лв. и разходи за проведи на български език на приложените към жалбата документи. Дружеството е счело, че тези суми са разноски и представляват преки имуществени вреди в причинно-следствена връзка с издадения и отменен впоследствие ревизионен акт по повод негово обжалване и отмяна по административен ред. За да отхвърли иска при второто разглеждане на делото съдът е приел, че не са събрани доказателства от които да се установи безспорно, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между акта и настъпилите вреди за всеки един от трите вида разходи. Относно платената сума от 4365 лв. на ЕТ "Омега ТИМ 2000-Василка Дашинова" съдът е приел, че липсвали доказателства за представителна власт на юрисконсулта да подписва от името на търговеца договори, поради което не било доказано валидно възлагане на услуга на изпълнителя, както и кой точно бил този изпълнител и дали жалбата, подадена до директора на Д "ОУИ" била подадена именно във връзка с изпълнението на тази услуга. Относно платения хонорар за приложено към жалбата становище на френски данъчен адвокат съдът е приел, че същото не е обсъждано по същество и съображенията в него не са изложени като мотиви в решението на директора на Д "ОУИ", поради което този разход не бил в пряка причинна връзка с отмяната на незаконосъобразния РА. Относно направените разходи за превод на документите към жалбата и отменения АА съдът е приел, че причинна връзка не следва да се обсъжда, тъй като същите не се явяват вреди от незаконосъобразен акт, а са уредени от процесуалния закон разходи за превод на документи, които са за сметка на заинтересованото лице, което ги представя. Решението е правилно. Съдът много подробно и надлежно е разгледал трите компоненти на претенцията и е достигнал до законосъобразни издводи. Правилно и съответствие с разпоредбите на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е приел, че обезщетение за вреди, настъпили от актове на администрацията, се дължи, но че следва за всеки конкретен случай да бъдат преценявани представените доказателства, от които да се установи дали действително има издаден незаконосъобразен акт, настъпили вреди и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Няма пречка в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1 от ЗОДОВ да бъдат разисквани въпроси относно дължимостта на направени в производство по оспорване на административен акт разходи за адвокатски хонорар. В случая следва да се отбележи допълнително следното: направените разходи за дадено становище от френски адвокат и заплатени суми за превод на документи, представляват разходи по дейността на доказване наличие или не на задължения от съответното лице. Всеки, който твърди определена теза, следва да събере доказателства в нейна подкрепа и това становище и превод на документи, относими към спора по същество, са именно такива. Действителна вреда по смисъла на текстовете на ЗОДОВ и АПК би могло да се приеме, че е само заплащането на сума за правни и икономически консултации, тъй като именно заради издаването на незаконосъобразния административен акт, в случая ревизионен такъв е наложило ангажиране на специалист, който да извърши необходимите процесуални действия - пр. изготвяне на жалба и т. н. Заплащането на интелектуалния труд, положен от друго лице от касатора е направено, видно от приложените фактури, но правилно съда е отбелязал, че липсват категорични данни, тъй като заплащането е въз основа на общ договор и няма други такива за представителство, че именно въз основа на дейността на едноличния търговец е постановена отмяна на незаконосъобразния ревизионен акт. Липсва връзка между действията на касатора от една страна, дейността на едноличния търговец във връзка с обжалване на ДРА от друга страна, и отмяната на акта като последица от тези действия от трета страна. Решението се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на разпоредбата на чл. 144 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 589 лв. на основание чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение