Решение № 7003 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15626/2014 г.

Решение № 7003 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15626/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Община Тервел против решение № 130 от 04.11.2014 г. по адм. дело № 535 по описа за 2014 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата против решение № 33/21.08.2014 г. на Директора на ТП на НОИ Добрич и потвърдените с него задължителни предписания изх. № КРД 6-147-1 от 07.07.2014 г. на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Добрич. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, неправилно прилагане на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Добрич, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Добрич е решение № 33 от 21.08.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Добрич и потвърдените с него задължителни предписания изх. № КРД 6-147-1 от 07.07.2014 г. на главен инспектор по осигуряването, с които на Община Тервел е наредено да подаде информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, както следва: коригиращи данни с декларация обр. № 1 Данни за осигуреното лице за общинските съветници с код за вид осигурен - 82, за осигурителен стаж и доход съгласно приложената справка № 1 с поименно посочване на всеки общински съветник, осигурителен стаж за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г. - за пълен месец и осигурителен доход - в размер на минималната работна заплата, установена за страната. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Добрич обосновано е приел, че оспорените задължителни предписания са издадени при спазване на материалноправната разпоредба на чл. 6, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 10 от КСО и чл. 34 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). За да бъде зачетено за осигурителен стаж цялото време, през което общинските съветници изпълняват правомощията си по чл. 33 от ЗМСМА, е необходимо внасяне на осигурителни вноски върху осигурителен доход, изчислен в размер най-малко на минималната работна заплата, установена за страната за съответния период. Под изпълнение на задължения следва да се разбира всички задължения на общинския съветник, а не само тези, състоящи се в участие в заседания на общинския съвет и неговите комисии. Като допълнителен аргумент съдът е взел предвид и обстоятелството, че в декларация обр. 1 Данни за осигуреното лице самият жалбоподател е посочил за осигурителен стаж пълен месец, но е изчислил осигурителния доход не съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО, а съобразно дните на участие на общинските съветници в заседания на общинския съвет и неговите комисии. Така постановеното решение е правилно. Лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, сред които са и общинските съветници съгласно чл. 138 от Конституцията на Република България, подлежат на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Времетраенето на задължителното осигуряване се определя съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО - от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Размерът на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8, се определя по правилото на чл. 6, ал. 3 от КСО: получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. При тази експлицитна законова уредба се възприема като неправилно становището на касатора, че специално за общинските съветници като лица на изборни длъжности със задължение за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО следва да се направи изключение и месечният осигурителен доход в случаите, когато е под минималната работна заплата, да се определя в по-малък размер, съответстващ на действителното получено възнаглаждение. Според разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА (ДВ, бр. 14 от 20.02.2009 г.) за изпълнение на задълженията си общинският съветник получава възнаграждение, чийто размер се определя с решение на общинския съвет. С изменението на разпоредбата, обн. в ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г., е предвидено, че общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Независимо от начина за определяне на възнаграждението му общинският съветник изпълнява правомощията си по този повод и полага труд през цялото време на мандата му, а не само в заседанията на общинския съвет и неговите комисии. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и продължава до прекратяването й. В случаите, когато полученото от общинския съветник месечно възнаграждение е по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната, осигурителните вноски се дължат и внасят върху осигурителен доход в размер на минималната работна заплата съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО. Оспорените задължителни предписания са законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Добрич е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,