Решение № 7887 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10360/2010 г.

Решение № 7887 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10360/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "ЕВН България Електроразпределение" АД (ЕВН), със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение № ТЕ-019/25.06.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в частта по т. 9, с която административният орган определя количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества по преноса през електроразпределителните мрежи за второто полугодие на 2010 г.: за ЕВН - 650 425 MWh, както и решението в частта му по т. 10, с която ДКЕВР определя количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества по преноса през електроразпределителните мрежи за първото полугодие на 2011 г. - за ЕВН - 679 195 MWh и излага следните съображения: Решението на ДКЕВР е издадено при липса на компетентност, тъй като с издадения акт административният орган не утвърждава прогнозните количества електрическа енергия, предложени от ЕВН, а определя сам тези количества, респ. счита, че решението в частта му, с която се утвърждават количества на електроенергия, различни от предложените от ЕВН, е административен акт, издаден при липсата на компетентност на ДКЕВР. Изложени са съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт: Административният орган не е спазил процедурата по определяне на количеството електрическа енергия, необходимо на ЕВН за покриване на технологичните разходи по разпределителните мрежи за предстоящия ценови период, уредена в Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени (Методиката). Изложени са съображения за противоречие на административния акт с материалноправните разпоредби: Решението на Комисията в обжалваните части противоречи на разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 17а, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) в редакцията му с изм. ДВ, бр. 103/29.12.2009 г., цитиран и надолу). Решението не е съобразено с целта на ЗЕ и Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредбата) да се създаде механизъм и процедура за диалог между енергийните дружества и регулаторния орган при ясно разграничение на функциите и правомощията им, като определянето на количествата енергия бъде правомощие на енергийните дружества, а регулирането на количествата чрез давана на задължителни указания - правомощие на ДКЕВР. Иска се отмяна на административния акт в оспорените части и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за разглеждане и утвърждаване на предложените от ЕВН прогнозни количества електроенергия за закупуване от ЕВН по регулирани цени за технологични разходи по месеци за периода 01.07.2010 г.-01.07.2011 г. Претендират се разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) - чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излагат се съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ. Актът е издаден в съответствие с процедурата по чл. 14 от Методиката. Излага се съображение, че ДКЕВР дава задължителни указания на енергийните дружества, но това не отменя правото й да определи разполагаемост, съобразно нормативно установените методи и изисквания. ДКЕВР няма задължение да приеме безусловно заявените от дружеството-жалбоподател прогнозни количества електрическа енергия за покриване на технологичните разходи за предстоящия ценови период. Не са основателни твърденията за допуснати противоречия с материалния закон. ДКЕВР е спазила изискванията на ЗЕ и Методиката. С издадения административен акт са осъществени целите на ЗЕ, предвидени с чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 на ЗЕ относно качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен ефективен пазар. Иска се отхвърляне на оспорването. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - пето отделение, приема от фактическа страна следното: С писмо с изх. № Е-13-62-15/15.04.2010 г. ДКЕВР е поискала от ЕВН да предостави информация относно прогнозните количества електрическа енергия, необходими на ЕВН за покриване на технологични разходи по разпределителните мрежи за предстоящия ценови период. С писмо с изх. № 1389-1/20.04.2010 г. ЕВН е предоставило на ДКЕВР обща прогноза за потребление и технологичен разход по месеци за ценовия период 01.07.2010 г. - 01.07.2011 г. На 25.06.2010 г. на закрито заседание, след проведено обсъждане със заинтересованите страни и разглеждане на доклад с вх. № Е-ДК-267/25.06.2010 г. относно определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик за периода 01.07.2010 г.-01.07.2011 г. ДКЕВР взема решение с № ТЕ-019/25.06.2010 г. като в т. 9 от същото приема количества електрическа енергия, предназначени за покриване на технологични разходи на електроразпределителните дружества (в частност на ЕВН) по преноса през електроразпределителните мрежи за второто полугодие на 2010 г. в размер на 650 425 MWh и 679 195 MWh за първото полугодие на 2011 г., описани в т. 10 на решението. По делото е изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза по формулирани от страните въпроси, чието заключение съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено. В заключението си вещото лице посочва, че определените в т. 9 и т. 10 от Решение № ТЕ-019/25.06.2010 г. количества електрическа енергия за покриване на технологичните разходи по преноса през разпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД за второто полугодие на 2010 г. и за първото полугодие на 2011 г. са изчислени в съответствие с изискванията на Методиката и при съобразяване с Указанията за образуване на цените на електроразпределителните дружества. Като в конкретния случай при определянето на количествата ел. енергия за покриване на технологичните разходи ДКЕВР се е базирала на информацията от заявлението на дружеството за утвърждаване на цени за третия ценови период, като е съобразила приетото от нея с протоколно решение № 94/25.06.2010 г. изменение на Указанията за образуване на цените на електроразпределителните дружества в частта по т. 38, с която са намалени допустимите размери на технологичните разходи за третата година от втория регулаторен период. От правна страна съдът приема следното: Решението е постановено от компетентен орган - ДКЕВР в рамките на правомощието и по чл. 21, ал. 1, т. 17а от Закона за енергетиката - да определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1, при изпълнена процедура по приемане на решението и правилно приложени материални правни норми. Административният акт е съобразен и с целта на закона - да бъдат гарантирани на крайните потребители необходимите количества ел. енергия за нуждите на битовите потребители и на малките и средни предприятия по регулирани цени, както и необходимите количества ел. енергия на разпределителните дружества за покриване на технологичните им разходи. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за издаване на оспореното решение при липса на компетентност от страна на ДКЕВР да се произнася по въпроси свързани с определянето на разполагаемостта за производство на ел. енергия. Правомощията и функциите на ДКЕВР в качеството и на държавен регулатор, регламентирани в ЗЕ - чл. 30, чл. 32) и чл. 21, ал. 1, т. 17а включват правото и да може да определя разполагаемостта за производство на ел. енергия, по която всеки производител е длъжен да сключва сделки с крайния снабдител на базата на анализ и оценка на предоставената релевантна информация и данни, според изискванията на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, Методиката за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени (Методиката), които са различни от предложените от енергийното предприятие, като осигури баланс на интересите на всички участници по веригата - разпределение, снабдител и потребители. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за нарушение на административнопроизводствените правила при произнасяне на решението поради неспазена процедура по определяне на количеството ел. енергия, необходимо на дружеството за покриване на технологичните разходи за определения в акта ценови период, уредена в Методиката. Действително определените с оспорените части на решението на ДКЕВР т. 9 и т. 10 количества енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи по разпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД за периодите второ полугодие на 2010 г. и първо полугодие на 2011 г. не съответстват на предложените от дружеството прогнозни количества. Но според заключението на вещото лице при определянето на тези количества с решение № ТЕ-019/25.06.2010 г. не се констатират отклонения при изчисленията, тъй като за база е взета информация от заявлението на дружеството за утвърждаване на цени, поради обстоятелството, че предоставената с писмо с изх. № 1389-1/20.04.2010 г. прогноза не е отговаряла на изискванията на чл. 15 от Методиката. От друга страна предоставената от дружеството информация за прогнозните количества ел. енергия, необходими за покриване на технологичните разходи за обсъждания период не съответства на информацията, приложена към заявлението на дружеството за утвърждаване на цени на ел. енергия за третия ценови период. В резултат на тези различия държавният регулатор при спазване на изискванията на Методиката - квотите да се определят въз основа на информация, предоставяна от крайните снабдители, електроразпределителните дружества, обществения доставчик и електроенергийния оператор, като предоставяната от крайните снабдители информация и от електроразпределителните дружества следва да съответства на информацията, съдържаща се в предложенията им за цени, и съобразявайки се с обсъдените по-горе различия в предоставената информация от страна на жалбоподателя, постановява оспореното по т. 9 и т. 10 решение. Решението на ДКЕВР съответства и на материалния закон. Оплакването на жалбоподателя, че решението в обжалваните части не осигурява справедливо разпределение на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия и не осигурява равни възможности за сключване на сделки при свободно договорени цени не намира опора в закона. Според нормативната регламентация, предвидена в разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 7 ЗЕ и чл. 2, т. 7 от НРЦЕЕ по регулирани от ДКЕВР цени се сключват сделките с електрическа енергия между производителите и преносното предприятие, съответно обществения доставчик и разпределителните предприятия за електрическа енергия, необходима за компенсиране на технологичните разходи по пренос, съответно по разпределение. Следователно сключване на сделки при свободно договаряне за този вид сделки е изключено от закона. На последно място, ирелевантно за преценката на законосъобразността на атакувания частично административен акт е обстоятелството, че с влязло в сила решение № 10927/27.07.2011 г. по адм. д. № 10298/2010 г. на ВАС - тричленен състав на пето отделение е отменено протоколно решение № 94/25.06.2010 г. на ДКЕВР в частта по т. 8 от решението, с която се изменя т. 38 от Указания на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период. Решението е влязло в сила на 16.07.2012 г. след потвърждаването му от петчленен състав на ВАС по адм. д. № 1245/2012 г. и действието на отмяната е напред, поради което последиците на решението не могат да бъдат взети предвид при преценката за законосъобразността на оспореното в настоящото производство решение на регулаторния орган. По изложените съображения жалбата на "ЕВН България Електроразпределение" АД (ЕВН), срещу решението на ДКЕВР, понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по т. 9 и т. 10 като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на съдебния спор на Комисия за енергийно и водно регулиране следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева, платими от "ЕВН България Електроразпределение". Воден от горното, ВАС, Пето отделение