Решение № 15551 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6479/2011 г.

Решение № 15551 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6479/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и и чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и е образувано по жалбата на Магомед Кагиров, от мъжки пол, роден на 09.05.1969 г. в с. Октябрское, Дагестан, Руска федерация, етническа принадлежност - чеченец, семейно положение - неженен против решение № 38 от 28.02.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Желе отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката с у, указание за предоставяне на закрила. Ответникът по жалбата - председател на ДАБ не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Видно от представената по делото административна преписка, чужденецът е инициирал пет производства за закрила по реда на ЗУБ, по които не са налице положителни за същия произнасяния от страна на административния орган. По първата от молбите, административното производство е приключило с влязъл в ила отказ на председаталя на ДАБ за предоставяне на на статут по ЗУБ, по останалите молби административни производства са прекратени с влезли в сила административни актове. Настоящото производство, по което е постановено обжалваното решение № 38 от 28.02.2011 г. на председателя на Даб е по шеста молба за закрила № УП-2156 от 3.09.2009 г. Същата е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. Чужденецът живее в Република България от 1997 г., в която е пристигнал легално с паспорт на Руската федерация. След изтичане на срока на паспорта последвал отказ същият да бъде продължен от посолството на Руската федерация. В молбата си закрила изтъква обстоятелства, свързани с обстановката в Чечения и Дагестан, както и обстоятелството, че е приел християнска религия и въпреки липсата на граждански брак, е сключил църковен брак с българска гражданка, от който има родено дете, ненавършило пълнолетие, което също е български гражданин. Твърди, че в родината си ще бъде подложен на преследване и на разправа, поради брака си с християнка и за това, че синът му също така е християнин.. От събраните по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното решение на председателя на ДАБ е законосъобразен индивидуален административен акт, същият е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържа подробни мотиви. При постановяването му са спазени административнопоризводствените правила, посочени в АПК и тези, съдържащи се в ЗУБ, изискващи решението да съдържа мотиви относно обстановката на страната по произход - чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Административният орган е провел интервю с кандидата за закрила, приел е представените от него писмени доказателства, произнесъл се е след представяне на становище от 26.08.2010 г. от главен експерт на РПЦ София. Спазени са материалноправните норми на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Следва да се има предвид, че наведените от жалбоподателя доводи за търсене на закрила в настоящото производство не са нови, те са обсъдени многократно в предходните административни и съдебни производства. Жалбоподателят не твърди нови факти, такива, които да не са били вече обсъдени от административния орган. Не е ново обстоятелството, че жалбоподателят е баща на ненавършило пълнолетие дете от съжителството си българска гражданка, същото е родено през 1998 г. Не се оспорва и обстоятелството, че е християнин, както и че се е венчал за жената, с която живее на съпружески начала. В тази насока се представя Свидетелство за венчание. При предходните производства, както и в обжалваното решение е обсъдена обстановката в страната по произход -Руската федерация, чиято автономна част е Чечения. От представената справка за ситуацията в страната по произход се установява, че обстановката е сравнително спокойна, избран е президент, който поддържа умерения, модерен ислям, не допуска екстремистки течения, няма данни за грубо нарушаване на човешките права. Данните в справката се базират и на информация на британското външно министерство, ВКБООН, Държавния департамент на САЩ германската Федерална служба за миграция и бежанци. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От изявленията на кандидата в административното производство не може да се направи извод за наличие на законовите предпоставки по ЗУБ за нуждата от получаване на бежански статут по отношение на чужденеца. От проведените с него интервюта се установява, че причините да напусне страната по произход не са политически, не се установяват никакви данни същият да е бил подложен на преследване по причина, подчинена на критериите, посочени в чл. 8 от ЗУБ. Жалбоподателят не отговаря на критериите за бежанец, дадени в чл. 1 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и затова изводът на административния орган за неоснователност на молбата на чужденеца в частта й относно предоставянето на бежански статут, е законосъобразен. Не е налице и основание по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Не се установяват данни кандидатът да е бил обект на заплаха поради обстоятелството, че е станал християнин, сключил е църковен брак с българска гражданка и има син, който също е християнин. Общата обстановка в Чечения, според данните, обсъдени в решението не сочи, че гражданските лица са заплашени от тежко посегателство върху живота и личността по време на въоръжен конфликт. Политическото преследване е свързано с с участие в криминална престъпност и принадлежност към въоръжените групировки. Не се констатират данни за преследване на лицата поради тяхната религиозна принадлежност, както и за това, че са в брак с лица от друга религия. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата на Магомед Кагиров против решение № 38 от 28.02.2010 г. на председателя на ДАБ е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд