Решение № 11582 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13834/2016 г.

Решение № 11582 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13834/2016 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Г. А. против решение № 2052 от 4.11.2016 г. постановено по адм. д. № 1564/2016 г. по описа на Административен съд гр. П. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответната страна - Командирът на Военно формирование 42000 - Карлово, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. П. отхвърля жалбата на К. Г. А. против заповед № ЗЛС - 52/21.06.2016 г. на Командира на Военно формирование 42000 - Карлово, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратен е договорът за военна служба, същата е освободена от длъжност и от военна служба и е зачислена в запаса. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Съгласно правилото на чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. дисциплинарно наказание "уволнение" са налага задължително при явяване на военнослужещия в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол или от злоупотреба с наркотични вещества. По делото е безспорен факта, че на 27.05.2016 г. К. А. се явява на работа в нетрезво състояние като с техническо устройство е установено 1.79 промила, а с химическа експертиза 1.30 промила наличие на алкохол в кръвта. По делото обаче не са събрани каквито и да било доказателства, установяващи, че състоянието на жалбоподателката не й позволява да изпълнява служебните си задължения, каквото е законовото изискване. С разпореждане от 1.07.2016 г. съдът формално дава указания на страните, но в нарушение на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК не указва на ответника, че следва да ангажира ралевантните за спора доказателства, а именно, установяващи че състоянието, в което се явява на работа К. А. не й позволява да изпълнява служебните си задължения. При липсата на тези доказателства и отбелязването в протокола от 27.05.2016 г. за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед, е необоснован и не почива на събраните по делото доказателства. Посоченото нарушение е съществено, тъй като е довело до неизясняване на делото от фактическа страна, което обуславя и материалната незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на административния орган да ангажира доказателства, установяващи, че състоянието, в което се явява на работа К. А. на 27.05.2016 г. не й позволява да изпълнява служебните си задължения и в зависимост от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност да направи извод за съответствието на оспорения административен акт с материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,