Решение № 15990 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5821/2019 г.

Решение № 15990 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5821/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 11/15.02.2019 г. по адм. дело № 226/2018 г. на Административен съд - Габрово, с което Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София (ГДИН) е осъдена да заплати на Н. Ангелов от [населено място], обезщетение в размер на 1 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на лошите битови условия в Следствен арест Габрово, като в останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лева е отхвърлил иска като неоснователен. Първата касационна жалба е подадена от Н. Ангелов от [населено място], който обжалва съдебното решение в отхвърлената част за сумата над 1000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, касаеща отхвърления размер на предявения от него иск и вместо него, да постанови друго по същество, с което да се осъди ГДИН да заплатят пълния предявен размер от 10 000 лева. От ответната страна по първата касационна жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуален представител гл. юрк. Орманджиев е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли се решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. По делото е подадена и касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, която чрез процесуалния си представител, гл. юрк. Орманджиев обжалва решението в частта, с която ГД "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на Н. Ангелов сумата от 1 000 лева обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в следствие действия/бездействия на длъжностни лица от администрацията на Следствен арест Габрово. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваната част решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и необосновано, поради което моли да бъде отменено, като бъде отхвърлен предявения от Н. Ангелов иск, или алтернативно да делото да бъде върнато за ново разглеждане на административния съд. Моли също да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ГД "Изпълнение на наказанията". Ответната страна по касационната жалба на ГДИН – Н. Ангелов не изразява становище. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател ГДИН чрез процесулния си представител гл. юрк. Луканова подържа доводите в касационната жалба и не сочи нови доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, като счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които решението в обжалваните му части е неблагоприятно за тях, подадени са в срок, поради което са допустими за разглеждане по същество. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Производството пред Административен съд – Габрово се е развило по исковата молба на Н. Ангелов против ГДИН - София, с която на основание чл. 284 от ЗИНЗС са претендирани неимуществени вред, в размер на 10 000 лв., произтичащи от лошите битови условия в Следствен арест Габрово, изразяващи се в лишаването на ищеца от постоянен достъп до течаща вода и тоалетна, липса на слънчева светлина, липса на аспирация (инсталираната аспирация не функционирала), лошо поддържане на хигиенни условия в килията в която пребивавал, липса на и здравословна и питателна храна, липсвали условия за двигателна активност. Вредите се претендират за периода от 15.05.2013 г. до 8.08.2013 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на чл. 284 ЗИНЗС е стигнал до извода, че така предявеният иск е частично доказан и основателен. За да стигне е до този правен резултат, Административния съд – Габрово, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявеният срещу ГД "ИН" - гр. София иск за претърпени неимуществени вреди в периода, през който период ищецът е пребивавал в ареста – гр. Габрово, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража(ЗИНЗС). Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел иска за доказан по основание. Съобразно изложеното в обстоятелствената част и петитума на подадената от Ангелов искова молба, Административен съд - Габрово е приел за доказани твърдяните от ищеца незаконосъобразни бездействия/действия на администрацията при следствения арест гр. Габрово, изразяващи се в неосигуряване на минимално изискуемата по закон свободна жилищна площ, на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в килиите, не добро осветление, лоши условия на хигиена в килията, липса на условия за двигателна активност и др. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, административният съд е приел за доказани твърденията, че администрацията на ареста гр. Габрово не е осигурила предписаните от закона условия, при които следва да пребивават задържаните лица, включително и ищецът. По време на престоя, ищецът е бил настанен в килия от 12 кв. м. с други трима души, което е нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Поради липсата на санитарен възел особено вечер, са ползвани бутилки и туби за санитарните си нужди. Съдът е приел, че допускайки престой на задържаните лица при тези условия, администрацията на ареста – Габрово е нарушила разпоредбите на чл. 3 от ЗИНЗС. При така установената фактическа обстановка административният съд е приел, че при лошите условия при които ищецът е пребивал в ареста, при изключително минимални размери на разполагаема жилищна площ за почти целия период на пребиваване, липсата на постоянен достъп до санитарни помещения, и възможност за поддържане на нормална хигиена доказват твърдяното от него нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека е установено. Счетено е, че негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт, претърпени от Ангелов в резултат на условията на задържане, надвишават неизбежното ниво на страдание, и водят до причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на основни човешки права, унижения и накърняване на човешкото достойнство на ищеца. В крайна сметка, съдът е приел, че кумулативно са налице елементите от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода, на търпене на вредите (времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът на Ангелов следва да бъде уважен в размер на 1 000 лв., като в останалата част до пълния претендиран размер за сумата от 10 000 лева е приел иска за неоснователен и недоказан. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението. Правилно съдът е разгледал исковата претенция в светлината на ясно обособената и изпъкваща със спецификата си група от дела, заведени пред българските съдилища, а впоследствие и пред ЕСПЧ, на лица, лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в условия, неотговарящи на стандартите, установени от Съвета на Европа, определени сами по себе си, поради наличие на конкретни и ясни параметри, като условия, нарушаващи забраната за нечовешко и унизително отнасяне – чл. 3 ЕКПЧ. В тази връзка съдът обосновано е разгледал приложимата практика на ЕСПЧ по дела от групата Кехайов п/в България/ в случая делото Йовчев с/у България/ и при формиране на правните си изводи е приложил установените за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ стандарти, установени от Европейския съд по правата на човека. Постановено е пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и др. с/у България, в което Европейският съд е дал генерални мерки за преодоляване на проблемите на условията в затворите, нарушаващи забраната по чл. 3 ЕКПЧ. В решението Нешков ясно се сочи по какъв начин следва да се прилага българският закон, предоставящ компенсаторно средство, а именно ЗОДОВ, за да може да изпълни изискването за ефективно вътрешноправно компенсаторно средство за защита от нарушаване на чл. 3. Видно от мотивите на съдебния акт административният съд е приложил изцяло стандартите на ЕСПЧ, вкл. и от делото Нешков с/у България, което сочи на правилност и обоснованост на решението. Неоправдано в тази връзка е оплакването в касационната жалба на ГДИН, че съдът не е изследвал наличието на вреди и причинно - следствена връзка между лошите условия и твърдените вреди от ищеца, т. е не е приложил елементите от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ и решението по тази причина се счита за необосновано. В случая съдът е процедирал правилно, като е приложил директно нормата на чл. 3 ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон / чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на ЕКПЧ. Безспорно установено е, че Ангелов е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които правилно са квалифицирани от съда като унижаващи човешкото достойнство по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Обосновано е прието от страна на първоинстанционния съд, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията в местата за задържане и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Затова исковата претенция за обезщетяване на тези вреди правилно е приета за доказана по основание, поради което и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е уважена частично исковата молба за претърпени неимуществени вреди. С оглед изложеното, като взе предвид, че административният съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ по отношение на ищеца, намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила. По тези съобръжения касационната жалба на ГДИН е неоснователна. Неоснователна е и касационната жалба на Н. Ангелов. Правилно е определен размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. В случая е съобразен периодът, през който е търпяно нарушението, конкретните факти, свързани с породените страдания и негативни преживявания, за които са налице и свидетелски показания, а също и липсата на увреждане на здравето на касатора. Взета е предвид и практиката на ЕСПЧ и размерът на определените от Съда обезщетение по сходни случаи по български дела. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Във връзка с правилото на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, разноски за юрисконсултско възнаграждение на ГДИН не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение