Решение № 14088 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9108/2016 г.

ВАСVIII отделение20.12.2016 г.докладчик Мария Радева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1448 от 30.06.2016 г. на Административен съд В., постановено по адм. дело № 1958/2015 г. в обжалваната част. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14088 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9108/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", В. против решение № 1448 от 30.06.2016 г. на Административен съд В., постановено по адм. дело № 1958/2015 г., в частта, в която е изменен издаденият на Ф. М. Д., действаща като ЕТ "Брадом агро- Ф. Д." ревизионен акт № Р-03001914002206-091-001/10.03.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП град В., потвърден с решение № 210/28.05.2015 г. на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. В жалбата са изложени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част, поради неправилна преценка на доказателствата по делото, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на решението в изменителната част и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на ревизираното лице. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Ф. М. Д. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид касационните доводи и установените по делото факти, на основание чл. 220 и чл. 218 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Ф. М. Д., действаща като ЕТ "Брадом агро- Ф. Д." е начислен ДДС за ревизирания период 01.06. - 17.06.2014 г. в размер на 57 239, 38 лв. и съответните лихви в размер на 3 815, 84 лева. Установените задължения по ЗДДС са резултат от извършена корекция на ползван данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 ЗДДС в размер на 78 198.08 лева и съответните лихви от 45 873. 72 лева и деклариран по справка - декларация, но невнесен ДДС за м. 12.2008 г. в размер на 7 726 лева и съответните лихви от 5101.40 лева. Първоинстанционният съд е изменил акта, в частта на допълнително определения ДДС по чл. 79, ал. 3 ЗДДС и е отхвърлил жалбата в останалата част. Решението се обжалва само в частта с която е изменен РА, в останалата част, в която ревизионният акт е потвърден, решението е влязло в сила като необжалвано от страната, за която е неблагоприятно. За да измени РА в частта касаеща начисления ДДС на основание чл. 79, ал. 3 в размер на 45 920 лева и съответните лихви, съдът е приел, че органите по приходите, не само следва да докажат липсата като обстоятелство водещо до корекция на задълженията за ДДС, но и момента към който това обстоятелство е настъпило предвид датата на дерегистрация на едноличния търговец. Решението е правилно. Съгласно чл. 79, ал. 3 ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. В разпоредбата на чл. 79, ал. 4 ЗДДС е предвидено, че корекцията в хипотезата по ал. 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. Цитираните норми уреждат основанията за корекция в приспаднатия данъчен кредит въз основа на обстоятелства, настъпили след упражняването на правото на приспадане. За да се приложи корекция следва да се установи: наличие на произведени, закупени, придобити или внесени от ревизираното лице стоки; приспаднат изцяло или частично данъчен кредит за тези стоки и унищожаване, липси, бракуване на стоките или промяна в предназначението им, в резултат на което вече не е налице данъчен кредит. Предпоставките са кумулативни и следва да са налице за периода, в който е извършена корекцията. При липсата на която и да е от тях, корекцията по чл. 79, ал. 3 ЗДДС е неприложима. Дължимият данък е в размер на приспаднатия данъчен кредит. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че формирайки извода си за допуснати липси в предприятието на търговеца, органът по приходите се е позовал на представения от ревизираното лице опис на налични стоки в стопанисваните търговски обекта /барче и магазин/ към датата 17.06.2014 г. Според заключението на вещото лице, този опис е във връзка с извършена от търговеца към 17.06.2014 г. инвентаризация на стоките в двата обекта. Следва да се има предвид обаче, че констатацията на данъчната администрация за съществуващи липси и техния размер към 17.06.2014 г. е изградена не само въз основа на данните по описа за фактически наличности на стоки в търговските обекти, съпоставени със счетоводните записвания за тях, но и въз основа на дадените в хода на ревизионното производство писмени обяснения на ДЗЛ с вх. № К 14114- 2/08.10.2014 г. относно начина на заприходяване и извършване на фактическо изписване на храна за животни като единствено въз основа на обясненията е прието, че при установяване размера на липсите стойността на фактически изписаната според обясненията храна за животни също подлежи па приспадане от стойността па осчетоводената стока. Също така е правилно становището на съда, че като краен резултат това изцяло компрометира извода на приходната администрация за установени при търговеца липси на стоки към датата на дерегистрацията по ЗДДС 17.06.2014 г., поради което при ревизията не е установена и доказана една от съществените материално-правни предпоставки за приложението на чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Корекцията по чл. 79, ал. 3 ЗДДС се извършва с размера на действително ползвания данъчен кредит за липсващите стоки, следователно не е достатъчно само да се установи липсата и факта на ползване на данъчен кредит за липсващите стоки, а е необходимо по безсъмнен начин да се установи размера на ползвания при придобиването на всяка от тях данъчен кредит. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя мотивите на АС В., относно факта, че след като в ревизионния доклад данъчната администрация е приела, че за ревизирания период лицето е водило текущо счетоводство в съответствие с изискванията па ЗСч, то това означава че по смисъла на чл. 12 ЗСч (отм.) е налице и редовно водено аналитично счетоводно отчитане, поради което принципно е било възможно да се установи кои стоки по кои фактури са закупени и какъв е размерът на приспаднатия данъчен кредит за тях. В случая това не само че не с установено при ревизията, но дори е останал напълно неизяснен въпросът кои точно са липсващите стоки. Прието е единствено, че има липси на определена обща стойност и че след като според данните в информационната система на НАП доставките на стоки за периода 30.12.2009 г. Ч 17.06.2014 г. попадат по записите в дневниците за покупки в колона "Доставки с право на данъчен кредит", то са изпълнени условията па чл. 79, ал. 3 ЗДДС" - извод, който не е достатъчен за да бъде приложен чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Предвид гореизложеното, правилна е и извършената корекция и по отношение на дължимите лихви. С оглед на изложеното крайният извод на съда, че не се доказват предпоставките по чл. 79, ал. 3 ЗДДС за корекция на ползвания данъчен кредит за данъчен период 01.06.2014 г. -17.06.2014 г. съответства на доказателствата по делото и на материалния закон, поради което решението, в обжалваната част, в която е изменен начисления ДДС за този период следва да се остави в сила. При този изход на спора, право на разноски има ответната страна, но предвид липсата на искане по чл. 161 ДОПК, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1