Решение № 6311 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4078/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Девинци ООД, ЕИК 114615200, чрез адв. Ботева, срещу Решение 948/07.03.2025 г., постановено по адм. дело 845/2024 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-04001523006215-091-001/21.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 97/10.09.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДОДОП) - Велико Търново при ЦУ на НАП. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че начинът, по който е определено и отразено в данъчно-осигурителната сметка на дружеството задължението за лихва за ДОО за м. 09.2022 г. в размер на 0,12 лв., е незаконосъобразен, тъй като органите на НАП не са имали правно основание да прихващат тези лихви от сумите конкретно преведени по Декларации обр. 6 от ДевинциООД. Включването в данъчно-осигурителната сметка на допълнително начислените лихви, определени чрез автоматично изчисляване от системата е незаконосъобразно и не следва да се приема, че същите са били валидно начислени и съответно изискуеми. Сочи се, че по делото е доказано, че към 31.12.2022г. са били налични надвнесени суми по данъчно-осигурителната сметка на дружеството, с които приходните органи не са извършили прихващане на твърдяното от тях задължение от 0,12 лв. Поради това, ревизиращите органи и съдът са подходили формално и са достигнали до неправилния извод за липса на предпоставки по чл. 167, ал. 1, т.1-3 ЗКПО за ползване на данъчно облекчение по чл. 184 от ЗКПО. Иска се отмяна на обжалваното решение и на процесния РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на ДОДОП - Велико Търново, чрез юрк. Вълкова, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С РА Р-04001523006215-091-001/21.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 97/10.09.2024 г. на директора на ДОДОП - Велико Търново, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на ДЕВИНЦИ ООД е установен за внасяне корпоративен данък за 2022 г. в размер на 44 859,00 лв., заедно с лихви в размер на 5 980,87 лв. Установено е, че през ревизирания период ДЕВИНЦИ ООД извършва дейност по сключен концесионен договор от м. август 2011 г. за добив на подземни богатства - варовици от находище Маркова могила- център", разположено в землищата на [населено място] и [населено място], община Червен бряг. Дружеството добива и реализира фракции и трошен камък. Дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2022 г., в която е декларирало преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 184 ЗКПО във вр. с чл. 188 ЗКПО в размер на 45009,48 лв. Органите по приходите са изследвали наличието на условията по чл. 184 и чл. 188 от ЗКПО, като са констатирали, че ДЕВИНЦИ ООД ги изпълнява по отношение на преотстъпването на корпоративния данък за 2022 г. След извършена проверка в данъчно-осигурителната сметка на ревизираното дружество ревизиращите органи са установили, че към 31.12.2022 г. дружеството е имало изискуемо задължение по подадена декларация обр. 6 за м. ноември 2022 г. в размер на 0,12 лв. за данък върху доходите от трудови възнаграждения, което е погасено на 25.01.2023 г. Въз основа на посоченото обстоятелство е формиран извод, че в случая не е изпълнена разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО, поради което ДЕВИНЦИ ООД няма право да ползва преотстъпване на корпоративен данък за 2022 г. Първоинстанционният съд е приел, че спорният РА е издаден от компетентни органи, при спазване на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел за безспорно доказано, че към 31.12.2022 г. дружеството е имало публично задължение за ДОО в размер на 0,12 лв. за м. ноември 2022 г., което е отразено в данъчно-осигурителната му сметка и на основание чл. 209, ал. 2 от ДОПК е подлежало на принудително изпълнение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. По делото е безспорно установено, че ДЕВИНЦИ ООД е изпълнило всички изисквания, предвидени с чл. 184 и чл. 188 ЗКПО, за преотстъпване на дължимия корпоративен данък за 2022 г. (вж. стр. 6 от решението на директора на ДОДОП Велико Търново, стр. 7 стр. 10 от РД). Спорът между страните касае изпълнението на изискването по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО към 31.12.2022 г. дружеството да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Установено е, че към посочената дата (31.12.2022 г.) в данъчно-осигурителната сметка на ДЕВИНЦИ ООД е отразено изискуемо задължение по подадена декларация обр. 6 за м. ноември 2022 г. в размер на 0,12 лв. за данък върху доходите от трудови възнаграждения, което е погасено чрез плащане на 25.01.2023 г. Същевременно, ревизиращите органи са констатирали, че към 31.12.2022 г. по данъчно-осигурителната сметка на дружеството е била налична сума в размер на 150 лв. авансово внесен данък, но е прието, че с надвнесената сума не би могло да се извърши прихващане, тъй като не е издаден съответния административен акт (вж. стр. 11 от РД). От заключението на приетата по делото експертиза, също се установява, че по сметката на лицето са налице надвнесени суми по параграфите по ЕБК за здравно осигуряване (§10-00 по ЕБК), ДЗПО, данъци и др. Неправилен е изводът на приходните органи и на административния съд, че в случая не е следвало да бъде извършено прихващане, първо поради липса на издаден акт за прихващане или възстановява и второ, поради липса на подадено изрично искане от дружеството. Ревизиращите органи е следвало да съобразят наличието на надвнесени суми по данъчната сметка на ревизирания към 31.12.2022 г., като служебно и без искане от заинтересованото лице, в съответствие с дадената им оперативна самостоятелност по чл. 129, ал. 1 ДОПК, да извършат прихващане с констатираното задължение в размер на 0,12 лв. Като не са изпълнили предоставената им от закона възможност и са бездействали, приходните органи не са установили обективната истина и са препятствали упражняването на правото на ревизираното дружество на данъчното облекчение по чл. 184 ЗКПО (в този смисъл и Решение 8039/29.05.2019 г., постановено по адм. д. 1998/2019г. по описа на ВАС, VIII о.). На следващо място, в случая непризнаването на декларираното данъчно облекчение не съответства на целта на чл. 167, ал. 1 ЗКПО, която е преотстъпването на данъка да се ползва от коректни данъкоплатци. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено въз основа на данни от данъчно-осигурителната сметка, през процесната 2022 г. ревизираното дружество е погасявало коректно и в пълен размер публичните си задължения, от което следва, че е надежден и коректен данъкоплатец. Същевременно, частта от неплатеното в срок публично задължение се явява незначителна 0,12 лв., и е нищожна, както спрямо размера на преотстъпения данък, така и спрямо платените от дружеството публични задължения през 2022 г. В производствата, свързани с установяване на публични задължения по ДОПК, включително и при преценка за предоставяне на данъчни облекчения, намира приложение общият принцип на съразмерност (пропорционалност) в административното производство, установен с чл. 6 от АПК, по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, който в случая не е спазен от приходната администрация. В този смисъл са и Решение 6112 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. 1361/2021 г., Решение 969 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. дело 6531/ 2017 г., Решение 13916 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. дело 4145/ 2017 г. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло поради противоречието му с материалния закон. На отмяна подлежи и спорният ревизионен акт. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС със следния въпрос: Следва ли членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с принципите на правна сигурност, ефективна правна защита и право на изслушване, да се тълкуват в смисъл, че допускат национална административна практика, при която данъчната администрация вписва задължение за лихва върху данъчно задължение директно в данъчно-осигурителната сметка на лицето, без да издава индивидуален административен акт и без да уведомява данъчно задълженото лице по надлежния ред? Настоящият касационен състав намира, че поставеният от касационния жалбоподател въпрос е твърде общ и не съдържа конкретно и ясно формулирано искане за тълкуване на принципите на правната сигурност,на ефективна правна защита и право на изслушване, регламентирани с норми от правото на ЕС. От дружеството не са изложени ясни и конкретни причини, които според него налагат тълкуване на посочените норми от правото на ЕС, като не се твърди наличие на неяснота или нееднозначно прилагане на посочените принципи, респ. на разпоредбите, с които същите са въведени. Формулирано е общо искане за тълкуване, без да е посочено конкретното съдържание на норма от съюзното право, което според дружеството се нуждае от интерпретиране от Съда на ЕС, с оглед неяснота на това съдържание или нееднозначното му приложение. С оглед изхода на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции: За първоинстанционното производство НАП следва да бъде осъдена да заплати на дружеството сума в размер на 5 150 лева, представляващи платени държавна такса, възнаграждение за експертиза и адвокатско възнаграждение. За касационното производство в полза на страната се следват разноски в общ размер на 3 227 лева, представляващи платени държавна такса и адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,