Решение № 585 от 21.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 517/2010 г.

Решение № 585 от 21.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 517/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на НОХД № 82/2010 г. на Районен съд - Б. и отмяна на постановеното по него определение № 57/15.07.2010 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подсъдимите В. В., В. И., Р. А. и Г. .. С него подсъдимите са били признати за виновни за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като във вр. с чл. 55, ал. 1 от НК на всеки един от тях е било наложено наказание пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител 2 пъти седмично, за срок от по 6 месеца. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъкват нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. С одобреното споразумение на подсъдимите е било наложено наказание пробация без да се съобрази, че за престъплението, за което те са осъдени - по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години и прилагането на чл. 55 от НК е в хипотезата по ал. 1, т. 1 - под най-ниския предел, а не по ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, важима за случаите, когато отсъства предвиден минимум. За поправяне на констатираното нарушение се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд с оглед упражняване на правомощията по чл. 382, ал. 7 и правилно прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Осъдените, редовно призовани, не се явяват в с. з. пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е и основателно. Налагането на наказание пробация е незаконосъобразно. Деянието, за което подсъдимите са били предадени на съд и признати за виновни е квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК, като предвиденото наказание е от 1 до 10 години лишаване от свобода. Съответно, при прилагане на чл. 55 от НК, за което страните са се споразумели, валидна е била хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК или определяне на наказанието под предвидения минимум, в случая от 1 г. лишаване от свобода. Вместо това обаче на подсъдимите е било определено наказание пробация, което е възможно само съобразно хипотезата по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК или тогава, когато не е предвиден най-ниския предел и което не е относимо за случая. За да не допусне нарушение на закона, съдът е следвало в да предложи промяна в споразумението, касаеща приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а ако по нея не се постигне съгласие, да откаже одобряването му. Като не е сторил това, съгласявайки се с предложеното от страните, е реализирал основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и за поправянето му се налага определението за одобряване на споразумението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на Брезнишкия районен съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане съдът следва да упражни правомощията си по чл. 384, вр. чл. 382, ал. 5 от НПК с оглед правилното прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК