Решение № 6002 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2670/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от А. А. Д., гражданин на Сирия, чрез представителя му адвокат В. Лазов, срещу решение 1157/12.02.2025 г., постановено по адм. дело 44/2025 г. по описа на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 12712/04.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т.4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт, като постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, както и да се изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за международна закрила. Претендира присъждане на разноски. Представя писмено становище. В проведено съдебно заседание А.Д., лично е заявил, че поддържа касационната жалба, както и нежеланието си да се върне в Сирия. Ответникът - Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Кръстева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. А. Д., гражданин на Сирия, срещу решение 12712/04.12.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са и справки относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска Арабска Република. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административния съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържание, тъй като са посочени конкретни факти, на които се издава, както и съответната правна обосновка. Административния съд е приел, че не са установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя, както и че при издаването му е приложен правилно материалния закон. Административния съд е приел за правилен извода на административния орган, че по отношение на чужденеца не е било реализирано визираното в чл. 8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. А.Д. е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. На следващо място административния съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл.9, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход чужденеца да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко насилие или унизително отнасяне, или наказание, каквито са предвидени в чл.9, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗУБ. Съдът е приел, че няма твърдения за наличие на обстоятелствата по чл.9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУЛ. Административния съд е приел за правилни изводите на административния орган, че е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ като е достигнал до извода, че не се установява спрямо кандидата да са били налице сериозни и потвърдени основания за преследване от една страна, а от друга, че съобразно информацията от справките за обстановката в Сирия е направен извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване. Административния съд е приел, че административния орган не е нарушил чл.6а от ЗУБ във вр. с §1, т.11 от ЗУБ и §1, т. 5 от ЗЗДт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав, и които, предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити чрез отразяване на фактическите и правните основания за издаването му, без допуснато нарушение на административнопроизводствените правила противно на твърдяното от касатора. Действително изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при провеждане на интервюто на 27.09.2024 г., първоинстанционният съд правилно приема, че А.Д. не е бил обект на преследване. В бежанската си история чужденецът е заявил, че е напуснал Сирия поради войната и опасения за това, че при навършване на 18 години ще бъде взет в казарма, както и че е изразил несъгласието си за връщане в Сирия, заради войната, липсата на финанси и бъдеще. Пред интервюиращия орган чужденецът не твърди да е лично заплашван в страната си на произход. Ето защо касационната инстанция намира, че в твърденията на А.Д. пред интервюиращия орган не се съдържа конкретна информация за контрол или натиск върху него от друга група или групировка по причини на етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група. Поради това не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по добри условия за живот. В тази връзка настоящият съдебен състав, приема за правилен извода на първоинстанционният съд, че чужденеца, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведените с него интервюта, налагат извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на А.Д.. Правилно Административен съд Хасково е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от чуждия гражданин бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справки с вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г. и вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него със справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г., като е направил правилен извод, че в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не е установено конфликтът там да е на нива обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Отчетено е, че след 27.11.2024г. и падане на режима на президента обстановката е променена като бунтовниците и членовете на правителството работят за плавен и бърз преход при прехвърлянето на властта. Установено е, че множество сирийски бежанци се завръщат доброволно, както и че няма данни за предстояща мобилизация. Така установеното се подкрепя и от представените справки в настоящото производство. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него или семейството му, част от което продължава да живее в Сирия. По изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение е правилно, което, при липсата на установени други отменителни основания, налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,