Решение № 3796 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15826/2013 г.

Решение № 3796 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15826/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Йордан Димитров Коцев от гр. Силистра против решение № 64 от 10.10.2013 г. по адм. дело № 98/2013 г. на Административен съд - гр. Силистра. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - гр. Силистра, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - гр. Силистра е отхвърлил жалбата на Йордан Димитров Коцев против заповед № 861/9.08.2013 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - гр. Силистра, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че на касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 861 от 9.08.2013 г., поради отказ да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство и отказ да даде кръв за медицинско изследване. Крайният извод на решаващия съд е, че са налице сочените фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е законосъобразен. Решението е правилно. Административен съд - гр. Силистра правилно е установил фактическата обстановка по делото и настоящата инстанция я възприема изцяло. Въз основа на правило установената фактическа обстановка съдът е направил верни и обосновани правни изводи. ПАМ е наложена при наличие на фактически обстоятелства, покриващи състава на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, установени надлежно с редовно съставен акт по чл. 189, ал. 1 от ЗдвП. В настоящия казус пред решаващата съдебна инстанция издателят на акта е провел пълно доказване на основния релевантен за спора факт - отказът на водача да бъде проверен за употреба на алкохол при несъмнени индикации за шофиране в нетрезво състояние. Приложимата разпоредба на специалния закон дава възможност на органите на министерството на вътрешните работи, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, да прилагат ПАМ по отношение водач на МПС, който откаже да бъде проверен с техническо средство (определящо съдържанието на алкохол в кръвта) или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Доводите на касатора за липса на мотиви при издаване на индивидуалния административен акт, както и необосновано съвместяване на производството по ЗАНН с това по АПК са неоснователни. Правилно съдът е приел, че заповедта е мотивирана и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност по конкретно административнонаказателно обвинение, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това тя се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността" на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. Предназначението и ефектът на налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е именно да се преустанови нарушението с цел да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни фактически действия по отнемане на свидетелството за управление, изключващо възможността за депозиране на писмени възражения в определен срок. В този смисъл е разпоредбата на чл. 172, ал. 3 ЗДвП, съгласно която в случаите по чл. 171, т. 1, буква "б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на АУАН. Следователно твърденията на касатора за нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 26 АПК, поради липса на уведомяване на Йордан Димитров Коцев за започване спрямо същия на производство по издаване на ПАМ, са лишени от основание. Останалите доводи в касационната жалба са неотносими към правния спор, тъй като касаят законосъобразността на съставянето на АУАН, които следва да се релевират в административнонаказателно производство при оспорването на наказателно постановление по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН пред съответния районен съд. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,