Решение № 14758 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3161/2020 г.

Решение № 14758 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3161/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на Община Самоков, чрез пълномощника му юрк. П. Лукайчев, срещу Решение № 1433 от 02.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1087/2019 г. от Административен съд София-област. В жалбата се развиват доводи за неправилност и наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество, алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Прилагат се писмени доказателства. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. Срещу Определение № 67 от 14.01.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК по същото дело, е постъпила частна жалба от Кмета на Община Самоков, чрез пълномощника му юрк. П. Лукайчев, в която сочи, че определението е неправилно и претендира неговата отмяна. Ответната страна – И. Мазганова, чрез пълномощника си адв. Ц. Михайлова, в писмени бележки и в открито съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната и на частната жалба, поради което моли същите да бъдат оставени без уважение. Претендира разноските за настоящото производство. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е отказ за издаване на карта за паркиране на МПС, обслужващо лице с увреждания, обективирано в писмо /без изходящ номер/, адресирано до И. Мазганова от [населено място] във връзка с нейно заявление с № ФТЖ-122/15.07.2019 г. Съдът е приел, че оспорваният отказ е незаконосъобразен и го е отменил, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат е приел за установено, че съгласно приложените по делото писмени доказателства г-жа Мазганова е лице с трайно намалена работоспособност – 76 %, със затруднена походка с двустранно накуцване и с ограничение на движенията. Петчленна комисия, назначена със заповед на кмета на община Самоков, е разгледала постъпилите заявления за издаване на карта за паркиране за хора с увреждания, ведно с приложенията към тях и е приела, че И. Мазганова не отговаря на условията, посочени в чл. 18б, ал. 6 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските имоти на територията на община Самоков, което заключение е оформила в протокол от 18.07.2019 г. С оспорваното писмо кметът на община Самоков е уведомил молителката, че не може да й се издаде карта за паркиране за хора с увреждания, тъй като от експертното решение било видно, че не попада в нито една от посочените групи по чл. 18б, ал. 6 от Наредбата. При тази фактическа установеност съдът е направил извод за незаконосъобразност на отказа. В мотивите си е посочил, че същият е постановен от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. По касационната жалба: Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Обосновано е възражението на касатора, че пир постановяване на решението си съдът не е изпълнил задължението си да обсъди възраженията на страната, като в мотивите си едностранно е приел тезата на защитата без да посочи защо счита тези възражения за неоснователни. В крайна сметка обаче решението му е правилно и с оглед процесуална икономия и в интерес на оспорващата решението ще следва да бъде оставено в сила. Оспорваният акт не отговаря на изискванията за форма и при постановяването му са допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, които са достатъчни за отмяната на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК един от задължителните реквизити на административния акт е посочването на фактическите и правни основания за издаването му. Разпоредбата е императивна и неизлагането на мотиви има за последица неговата отмяна. Липсата им представлява съществено нарушение на изискванията за форма. Мотивирането на акта е задължение на административния орган и следва да се съдържа в него или в преписката по издаването му. В случая това задължение не е изпълнено. В писмото, обективиращо оспорения отказ на административния орган, като фактическо и правно основание за издаването му е посочено единствено, че молителката, предвид приложеното експертно решение, не попада в нито една от посочените в чл. 18б, ал. 6 от Наредба № 1 на Общинския съвет Самоков, групи, без да е конкретизирано коя от хипотезите на посочената подзаконова норма се визира. Следователно, липсва правното основание за волеизявлението на органа. Конкретната хипотеза, обосноваваща постановения отказ, не може да се извлече и от съдържанието на протокола от заседанието на назначената, със Заповед № 01-1124 от 27.07.2017 г. на Кмета на Община Самоков, комисия с дата 18.07.2019 г., в който под т. 35 е записано: "И. Мазганова не отговаря на условията, съграсно чл. 18б, ал. 6 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските имоти на територията на община Самоков". Изискването за включване на фактически и правни основания при издаване на един административен акт е пряко проявление на подзаконовия характер на дейността на административните органи. Всеки административен орган действа само въз основа и само в рамките на закона. Това се налага, от една страна, за да бъде осъществен контрол за законност на неговия акт, а от друга, за да може адресата на акта да установи точно неговото съдържание и да може да осъществи ефективно защитата си, да бъдат изложени фактическите и правни основания, които са мотивирали органа да направи конкретното волеизявление. В случая протоколът не е посочен в основанията за издаване на акта, нито има данни препис от него да е бил връчен на молителката. Затова настоящата инстанция приема, че в оспорвания акт липсват фактически и правни основания за издаването му. Затова приема, че е нарушено правото на защита на жалбоподателката, която не може да установи какви са тези основания, какви са мотивите, които обосновават волята на органа. Възможно е мотивите на органа да са обосновани и законосъобразни, но касационната жалба не е средство за попълване на фактическите и правни доводи на оспорения административен акт. Законодателят е поставил изискване органа ясно да посочи установените от него факти, които да подведе под приложимата правна норма и по този начин да мотивира волеизявлението си. Само тогава актът му ще е мотивиран и съдът ще може да извърши контрол за неговата законосъобразност, а адресата на акта ще може да защити ефективно правата си. Допуснатото в случая нарушение е такова, че не дава възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност. Като достигнал до този правен извод съдът е постановил акт в съответствие с материалноправните разпоредби, който следва да бъде оставен в сила. По частната жалба: С обжалваното определение, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът от първата инстанция е оставил без уважение молбата на Кмета на Община Самоков за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, като е приел, че делото се отличава с фактическа и правна сложност и не е уважил възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от процесуалния представител на ответника по жалбата. Определението е неправилно. С оглед изхода на правния спор съдебните разноски, т. е. паричното задължение, което загубилата делото страна поема към другата страна, се възлагат на страната, в чиято полза е постановен акта на съда - чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. Под "разноски" в съдебното производство следва да се разбират разноски за такси - държавните такси, дължими на основание чл. 4, б. "а" и "о" от Закона за държавните такси (ЗДТ), определени по размер в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и за други дължими такси (например таксата на основание чл. 9, ал. 2 от Закона за "Държавен вестник"); разноски по производството, които включват разноски, извършени от страната, във връзка с определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед - чл. 75 ГПК и възнаграждението за един адвокат – т. е. платеното възнаграждение на ангажирания от страната адвокат, като договорът между адвоката и клиента, удостоверява възмездността на положения адвокатски труд - чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. При преценката си за присъждане на понесените от страната разноски съдът действително е длъжен да съобрази фактическата и правна сложност на делото и с оглед на това да отхвърли или да приеме за основателно възражението на страната по чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая съдът необосновано е приел, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, който извод настоящата инстанция не споделя. На пръв прочит явстват недостатъците на оспорвания административен акт, т. е. обстоятелството, че същият не отговаря на изискванията за форма, което е достатъчно за неговата отмяна. Проведено е едно съдебно заседание, без разпит на свидетели и вещи лица. Следователно, производството не се отличава с изключителна фактическа и правна сложност. От друга страна, процесуалните действия на пълномощника на жалбоподателката се свеждат до написване на жалбата, явяване в едно съдебно заседание и представяне на писмени бележки. С други думи задължението на упълномощения процесуален представител – да окаже правна помощ и съдействие в защита на интереса на клиентката, са изпълнени в необходимата степен. С оглед на казаното следва да се приеме, че възнаграждение в минимално предвидения Наредба № 1/2004 г. размер е адекватен на положения труд и усилия в тази насока. При описаните обстоятелства настоящия състав намира, че претендираната от жалбоподателката сума за изплатено адвокатско възнаграждение е прекомерна и в този си размер не е относима към фактическата и правна сложност на производството, поради което е следвало да бъде намалена до 500 лв., на осн. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на направените в настоящото производство разноски е основателна и следва да бъде уважена в размер на 400 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение