Решение № 7985 от 19.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Тронкова, от гр. София против решение 6556 / 07.11.2022 г. по адм. дело 5653 / 2022 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 74, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради неизлагане на мотиви във връзка с претендираното основание за придобиване право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът навежда доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че административният орган е действал в условията на обвързана компетентност и се позовава на нарушения на разпоредбите на чл.7 и чл. 35 АПК. Претендира за неточно посочена датата на инвалидизиране в експертното решение на ТЕЛК, доколкото се касае за водещо вродено заболяване, което пенсионните органи е следвало да съобразяват при издаване на своите актове. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, чрез юрисконсулт Момчева изразява становище за неоснователност на същата. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 6556 / 07.11.2022 г. по адм. дело 5653 / 2022 г. Административен съд София град е отхвърлил жалбата на М. Тронкова срещу решение 2153-21-220 от 01.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане [номер]/19 от 11.03.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, с което е постановен отказ да ѝ бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 74, ал.1, т.3 КСО за наличие на три години осигурителен стаж до датата на инвалидизиране. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото е установено, че със заявление МП-49096/17.04.2015 г. М. Тронкова е поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ е постановило отказ за отпускане на исканата пенсия, позовавайки се на отсъствието на нормативно изискуемото материалноправно основание от хипотезата на чл.74, ал.1, т.3 КСО за 3 години осигурителен стаж преди инвалидизирането, от които 1/3 действителен и липсата на доказателства, че заболяването ѝ е вродено. Зачетен е осигурителен стаж до датата на инвалидизирането 03.11.2005 г. - 08 месеца и 27 дни, тъй като към същата дата М. Тронкова е била на възраст [възраст]. През 2019 г. жалбоподателката Тронкова е инициирала същото административно производство, по което пенсионните органи са издали сходни актове и то е приключило с влязло в сила съдебно решение 7595 / 04.12.2019 г. по адм. дело 10249 / 2019 г. на Административен съд София град. Със заявление вх. 2112-21-280 от 28.01.2022 г. М. Тронкова е сезирала директора на ТП на НОИ София-град да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е декларирала при определяне правото и размера на пенсията да се използват данните от регистъра на осигурените лица. Към заявлението във вид на приложения са депозирани ЕР 1085 от 23.09.2020 г. на ТЕЛК, от което се установява, че органите на медицинската експертиза са определили на М. Тронкова 100% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране, посочена в ЕР на ТЕЛК 1085 от 23.09.2020 г. 03.11.2005 г. и срок на инвалидността пожизнен. С последващо ЕР 0559 от 12.08.2021 г. на ТЕЛК е прието за неоснователно искането на жалбоподателката за промяна на датата на инвалидизирането й. След обжалването му пред НЕЛК с ЕР 2097 от 02.12.2021 г. последната е потвърдила ЕР на ТЕЛК включително и в частта на определената с него дата на инвалидизиране 03.11.2005. Във всички експертни решения посочените заболявания са индивидуализирани като вродени. С разпореждане [номер]/19 от 11.03.2022 г. длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ на основание чл.74, ал.1, т.3 КСО е издало отказ за отпускане на исканата лична пенсия за ИОЗ при зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране /03.11.2005 г. / в размер на 08 месеца и 27 дни и след датата на инвалидизиране 10 години, 5 месеца и 16 дни. Директорът на ТП на НОИ София град е потвърдил разпореждането с решение 2153-21-220/01.06.2022 г.. Съгласно чл. 72 КСО пенсията за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност. В чл.74 КСО е предвидено, че осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94, както следва: до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж; до 25-годишна възраст - една година; до 30-годишна възраст - 3 години; над 30-годишна възраст - 5 години. Една трета от осигурителния стаж трябва да е действителен. Лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж. Пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпоредбата на чл. 74 КСО съдържа няколко правни норми. По отношение на правото на пенсия на основание чл.74, ал.1, т.3 вр. с ал.2 КСО административният съд и пенсионните органи правилно са приели, че жалбоподателката не изпълнява нормативно предвидените основания за придобиване правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В обжалваното съдебно решение обаче липсват мотиви по отношение на правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 3 от КСО. Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.3 КСО възниква за две категории лица: лицата с вродени увреждания и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа. Тези лица придобиват правото при една година действителен осигурителен стаж. Първоинстанционният административен съд не е установил и не обсъдил фактите, относими към хипотезата на чл.74, ал.3 КСО и не е изложил правни изводи по прилагането на материалноправната норма, извличана от тази разпоредба. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по законосъобразността на оспорените административни актове след проверка за съответствието им с материалноправната разпоредба на чл.74, ал.3 КСО. Ето защо и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,