Решение № 2794 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9271/2010 г.
ВАСI отделение24.02.2011 г.докладчик т Мариника Чернева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 135/14.12.2009 г. по адм. дело № 6765/2009 г. на Административен съд - София - град, първо отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2794 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9271/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Клип - 2004" ЕООД, чрез адв. Раев, срещу решение № 135/14.12.2009 г. по адм. дело № 6765/2009 г. на Административен съд - София - град, първо отделение, 10 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 15/30.04.2009 г. на началника на митница Кулата, потвърдено с решение № К-56/11.09.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция - София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - началникът на митница - Югозападна (митница Кулата) не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за правилни мотивите, съдържащи се в оспорения административен акт, че на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, чл. 202, ал. 1, т. 2 и чл. 203 ЗМ, търговското дружество в качеството му на превозвач е извършило неправомерно въвеждане на стоки или е участвало в него без знанието и разрешението на митническите органи. Също така съдът е приел, че не са налице сочените в жалбата нарушения на чл. 206, ал. 3 ЗМ, тъй като срокът, визиран в тази разпоредба касае уведомяването на длъжника за размера на митните сборове от момента, в който те бъдат взети под отчет. Изложено е, че в случая под митни сборове следва да се считат тези, които са установени при последващата митническа проверка в резултат на осъществената проверка по линия на международното сътрудничество, поради което е прието, че в случая три годишният срок по чл. 206, ал. 3 ЗМ не е изтекъл. На следващо място съдът е приел за неоснователно възражението в жалбата, че в атакуваното постановление е налице неточно посочване за коя от хипотезите по чл. 202, ал. 1, т. 2 ЗМ се отнася процесният случай. В тази връзка съдът е изложил, че словесното изписване на основанията за възникване на митническото задължение в административния акт, съответства на хипотезата на чл. 202, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗМ. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Административният съд е изяснил фактическата обстановка по делото и е обсъдил относимите към спора доказателства. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че решението на съда не се подкрепя от представените по делото доказателства, конкретно, че е налице противоречие между фактическите установявания в постановлението, и тези в официалната справка, приложена по делото. Неоснователно е и твърдението, че не е доказано обстоятелството, че именно Живко Георгиев Добрев е извършил неправомерно въвеждане на стоки или е участвал в него без знанието и разрешението на митническите органи. По делото е безспорно установено, че с писмо на директора на Агенция "Митници" в митница Кулата е постъпила информация за резултатите от извършената проверка по линия на международното сътрудничество (отнасяща се и до процесния внос), с приложени копия на писма от проведената кореспонденция с гръцката митническа администрация, както и на документи придружаващи стоката при напускане на митническата територия на Република Гърция (фактура № 653/2.08.2004 г. и корабен коносамент № TONE0210 от 2004 г.). Видно от представеното като доказателство писмо на митническата администрация на Република Гърция, процесният камион с рег. № СО 6971 КА е превозвал обувки, номера на фактурата е № 653/2.08.2004 г., като превозното средство е преминало през граничния пункт Промахон. Следователно от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че процесните стоки са преминали на територията на Република България от Република Гърция, като този факт е осъществен без знанието на митническата администрация. Налице са данни, че дирекция "Митническо разследване и разузнаване" на ЦМУ е отправила запитване до ГД "Гранична полиция" в МВР, с което е поискана справка за преминаванията, включително и за процесния период, през държавната граница на Република България на процесния товарен автомобил с рег. № СО 6971 КА, както и ЕГН на водача и вида на превозваната стока. С писмо на ГД "Гранична полиция" са предоставени изисканите данни, като е посочено, че водач на автомобила е лицето Живко Георгиев Добрев, извършвал през проверявания период превози за "Клип - 2004" ЕООД. Видно от цитираното доказателство на посочената дата през границата на РБ е преминало лицето Живко Георгиев Добрев. При така събраните в съдебното производство доказателства, неоспорени от ответника, се налага обоснованият извод, че е налице хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 3, чл. 202, ал. 1, т. 2 и чл. 203 ЗМ, а именно, че търговското дружество в качеството му на превозвач е извършило неправомерно въвеждане на стоки или е участвало в него без знанието и разрешението на митническите органи. Обстоятелството, че съгласно справка в системата БИМИС за конкретния случай липсват данни за въведени стоки или товарни автомобили, непревозващи стоки, потвърждава извода, че неправомерното въвеждане на стоки е извършено без знанието и разрешението на митническите органи. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски за касационната инстанция, тъй като такива не са претендирани. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, Първо А отделение,