Решение № 5466 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2019 г.

Решение № 5466 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2019 г., IV о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс (ИК), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на коалиция БСП за България, подадена чрез упълномощен представител Л. Петканин, против Решение № 80-ЕП/ 05.04.2019 г., постановено от Централната избирателна комисия (ЦИК), , с което е назначена Районна избирателна комисия в двадесет и девети район– Хасковски, в състав от 15 членове. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради несъобразяване с материалния закон, липсата на адекватни мотиви - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. Намира, че е налице нарушение на правилата на чл. 61, ал. 8 от Изборния кодекс, където е предвиден начина на попълване на незаето място от РИК. Твърди се, че неправилно за секретар на РИК с оспореното решение е назначено лице, предложено от Движението за права и свободи, а не от БСП за България, която втора политическа сила и има право на четири представители. Жалбоподателят моли Върховния административен съд да отмени обжалвания акт като нищожен и незаконосъобразен и преписката да бъде върната за ново произнасяне от административния орган. Ответникът - Централна избирателна комисия гр. С., чрез надлежно упълномощен с решение № 3 от 22.03.2019 г. на Централната избирателна комисия процесуален представител юрисконсулт Бойкинова, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Сочи, че действително коалиция "Реформаторски блок" не е участвала в консултациите, но е направила предложение и "предвид неизтеклият срок по чл. 60, ал. 1 от ИК и правото й да има член в РИК- съгласно чл. 61, ал. 6 ИК, извън състава по ал. 4 от парламентарно представените партии и коалиции", ЦИК е счела, че следва да приеме това предложение. Развива и довод, че дори и съдът да не приеме, че ЦИК следва да приеме предложението на "Реформаторския блок", то с най- голям, неоползотворен остатък при 13- членна комисия е на партия ДПС и не е на БСП, за която най-голям и неоползотворен остатък е при 17- членните комисии, като не са нарушени правата на жалбоподателя, тъй като той не би получил това допълнително място. Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че жалбата на коалиция от партии "БСП за България" е подадена в законоустановения в чл. 58, ал. 1 от ИК тридневен срок от обявяването на решението по реда на чл. 57, ал. 2 ИК и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: В настоящия случай от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че са проведени консултации при областния управител на област Х., като в тях са били поканени да участват партиите и коалициите по чл. 60, ал. 2 от ИК. В консултациите са взели участие ПП "Герб", Коалиция от партии "БСП за България", ПП "Движение за права и свободи", Коалиция от партии "Обединени патриоти- НФСБ, ПП "Воля", Коалиция "Движение презареди България. О. К. "Реформаторски блок" не е присъствал представител. Партиите и коалициите, които са участвали в консултациите, са представили писмени предложения за състав на РИК. При консултациите не е постигнато споразумение относно ръководството на РИК. При непостигнато съгласие областният управител в законовия срок е изпратил с вх. № ЕП-05-4\ 10 от 30.03.2019 г. на ЦИК документите по чл. 60, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ИК. С оспореното Решение № 80-ЕП/ 05.04.2019 г. на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 60, ал. 6 и 11 във връзка с чл. 61, ал. 3, 4, 5 и 6 от Изборния кодекс и Решение № 8-ЕП от 26.03.2019 г., Централната избирателна комисия назначила Районна избирателна комисия в двадесет и девети район– Хасковски, в състав от 15 членове, които са поименно посочени, в това число председател, двама зам. - председатели и секретар, за изборите за членове на Европейския парламент от Р. Б. на 26 май 2019 г. В решението е посочено, че е постъпило писмо от Областния управител на област Х. с вх. № ЕП-05-04\ 10 от 30.03.2019 г. на ЦИК, към което са представени документи, установяващи спазването на реда по чл. 60, ал. 2 от Изборния кодекс, протокол от 28.03.2019 г. за проведените консултации за състав на РИК между партиите и коалициите, както и всички изискуеми по чл. 60, ал. 3 и 4 ИК документи. Отразено е, че на консултациите са участвали представители на всички парламентарно представени партии и коалиции и коалиция "България без цензура", която не е парламентарно представена, но има избран с нейна листа член на Европейския парламент от Р. Б.. Посочено е, че не е присъствал представител на коалиция "Реформаторски блок", но след провеждане на консултациите, същата е представила допълнително предложение с вх. № ОИ-10-5 от 28.03.2019 г. При така установената фактическа обстановка решаващият съдебен състав намира атакуваното решение на ЦИК за валиден акт, тъй като е приет от компетентния за това административен орган в рамките на правомощията, регламентирани в чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 60, ал. 6 и ал. 11 от ИК. Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 2 от ИК, Централната избирателна комисия назначава районните избирателни комисии при избори за членове на Европейския парламент от Р. Б. и за президент и вицепрезидент на републиката - за всеки район според районирането на територията на страната при последните избори за народни представители за Народно събрание, а съгласно ал. 2 от ИК, това става не по-късно от 50 дни преди изборния ден. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за нищожност на обжалваното решение, поради противоречие с ИК. Процесното решение е постановено при спазване на законовите изисквания за кворум и за мнозинство, предвидени в чл. 53, ал. 3 и 4 от ИК. При гласували 20 членове на ЦИК, решението е взето с 16 гласа "за" и 4 -"против", тоест спазена е разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от ИК за приемане на решенията с мнозинство две трети от присъстващите членове. Същото е подписано от председател и секретар. В случая ЦИК е действала в границите на регламентираната от чл. 60, ал. 11 от ИК компетентност да назначи РИК при непостигнато съгласие от проведените консултации при горепосочения областен управител. Съдът не споделя тезата, развита в жалбата, че в оспореният акт е нищожен и поради липса на мотиви, защото в него се съдържат фактически и правни основания за издаването му, а мотиви се съдържат и в съставения протокол № 13 от заседание на ЦИК, проведено на 05.04.2019 г. А те са че, видно от съставения протокол, обективиращ проведените при областния управител на област Х. консултации, проведени на 28.03.2019 г., между участниците не е било постигнато съгласие за назначаване на председатели, зам. председатели и секретари на РИК. Отделно от това, на консултациите не е присъствал представител на коалиция "Реформаторски блок", но с допълнително предложение с № ОИ-10-5 от 28.03.2019 г., тази коалиция посочила за член на РИК лице, което ЦИК назначила. Поради това решаващият съдебен състав намира, че инвокираното в жалбата твърдение за нищожност на обжалваното решение неоснователно. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че с оспорваното решение неправилно за секретар на РИК е назначено предложеното лице от третата политическа сила, а не от БСП за България, която имала повече представители. Няма законови изискване за секретар на РИК да бъде назначено предложеното лице от втората политическа сила. Разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от ИК разписва единствено забрани, че представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в районната избирателна комисия, а освен това председателят, заместник- председателят и секретарят не може да бъдат от една и съща партия или коалиция. Целта на закона е да се ограничи мнозинството на една партия и коалиция в РИК като нейни членове, както и като ръководен състав. В случая тези законови ограничения са спазени. Съдът обаче намира, че при издаване на процесния административен акт, на посоченото в него основание, са допуснати нарушения на материалния закон, с оглед следното: Няма спор, че на консултациите, проведени по реда на чл. 60, ал. 2 и 3 от ИК, не е присъствал представител на коалиция "Реформаторски блок", т. е. не е взел участие в консултациите, нито е представил предложение. Едва след провеждането им, в допълнително предложение от 28.03.2019 г., коалиция "Реформаторски блок" е посочила П. Китин, която ЦИК назначила за член на РИК. Императивната норма на чл. 60, ал. 11 от ИК сочи, че при непостигане на съгласие при областния управител, Централната избирателна комисия назначава районната избирателна комисия по направените предложения на партиите и коалициите. Тази разпоредба е част от норма, наименована "Провеждане на консултации", откъдето следва, че ЦИК назначава районната избирателна комисия по направените в консултациите предложения на партиите и коалициите. Този извод следва и от чл. 60, ал. 3, т. 1 от ИК (доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.), че при консултациите партиите и коалициите по ал. 2 представят писмено предложение за състав на районната избирателна комисия, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага, както и декларации за съгласие на лицата да бъдат предложени и декларации от лицата по чл. 65, ал. 3 от ИК. В т. 9 от Решение № 8-ЕП от 26 март 2019 г. на ЦИК, взето относно: провеждане на консултации при областните управители за определяне съставите на районните избирателни комисии и назначаването им за произвеждане на изборите за членове на Европейския парламент от Р. Б. на 26 май 2019 г., изрично е прието, че когато при консултациите за състава на РИК не е постигнато съгласие, ЦИК назначава РИК въз основа на направените предложения на партиите и коалициите, които са участвали в консултациите. Съдът намира, че посочените по- горе обстоятелства обуславят извод за материална незаконосъобразност на процесния административен акт и съставляват отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. На следващо място основателен е довода за липса на пълнота на мотивите в оспорения акт. Видно от съдържанието на протокол № 13 от 05.04.2019 г. на ЦИК, обективиращ процесното решение, мотивите на ЦИК относно назначаване за член на РИК на представител на КП "Реформаторски блок" се изчерпват с посочването на факта на неприсъствие на представител от тази КП на консултациите пред областния управител и постъпилото по късно предложение. Не става ясно защо въпреки изтеклия срок по чл. 60, ал. 1 от ИК в състава на РИК е назначено лице, за което е направено предложение в хипотеза на неучастие от КП- РБ в консултациите по чл. 60, ал. 1 ИК. Не следва да се обсъждат съображенията на процесуалния представител на ЦИК, изложени в проведеното ОСЗ по делото, че коалиция "Реформаторски блок" не е участвала в консултациите, но е направила предложение до ЦИК в неизтеклият срок по чл. 60, ал. 1 от ИК и правото й да има член в РИК- съгласно чл. 61, ал. 6 ИК, както и въпроса, че жалбоподателят няма интерес, поради това, че при разпределение на неоползотворен остатък той не би получил това допълнително място. Тези съображения не се съдържат нито в оспореното решение, нито в протокола от заседанието, на което са направени предложенията и обсъжданията, а за пръв път са релевирани пред ВАС. М. на акта в съдебно заседание е недопустимо. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма. Съображенията за приемане, разглеждане, респ. за уважаване на допълнителното предложение с вх. № ОИ-10-5 от 28.03.2019 г., на коалиция "Реформаторски блок", след провеждане на консултациите при областния управител, не се установяват от данните по преписката, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на административния акт е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде решението. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Още повече, че видно от протокол от 28.03.2019 г., възражението на жалбоподателя относно състава на РИК е релевирано още при консултациите пред областния управител. Същият въпрос не е получил отговор в оспорения адм. акт. Предвид изложеното настоящият състав приема, че оспореното решение е постановено в нарушение на закона, което налага неговата отмяна и връщане делото като преписка на ЦИК с указания за ново произнасяне при спазване на законовите изисквания- за конституиране на РИК съобразно изискванията на ИК, както и за излагане на допълнителни съображения за неговото постановяване. На основание на горното и на чл. 58, ал. 3 от ИК във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 173, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение