Решение № 9674 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. А. А. - непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, подадена чрез служебен адвокат Я. Георгиева, против решение № 13534 от 07.04.2026 г., постановено от Административен съд – София град /АССГ/, I отделение, 9 състав, по адм. д. № 400/2026 г. С жалбата и в съдебно заседание, лично и чрез назначения особен представител по реда на чл. 25, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ касаторът релевира касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че в обжалваното решение не е направена оценка и не е обсъдено дали връщането в държавата на произход - Сирия е в най-добрия интерес на детето. Поддържа, че в противоречие с изложените в хода на проведеното интервю факти и обстоятелства, първостепенният съд е приел, че детето е живеело заедно с родителите си преди да напусне Сирия. Същевременно, според касатора, съдът е акцентирал на липсата на доказателства за наложени в страната по произход наказания, но не е обсъдил отвличането на непълнолетния и насилственото му противозаконно зачисляване в [заличен текст] казарми, което е достатъчно основание да изпитва страх за живота си и да се чувства преследван. Касационният жалбоподател излага доводи, че административният съд е изградил мотивите си единствено въз основа на представените от ДАБ актуални справки за Сирия, без да съобрази данните от справките, цитирани както в първоинстанционната жалба, така и в депозираните писмени бележки. Претендира отмяна на обжалваното решение с произтичащите от това законови последици. Ответникът – председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен главен/старши юрисконсулт М. Кръстева, която в съдебно заседание пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представя писмена справка от 09.07.2026г. относно актуалното положение в Сирийската арабска република. Представителят на Дирекция „Социално осигуряване“, отдел „Закрила на детето“ в Район „Красно село“ - Столична община, уведомява съда, че жалбоподателят не е на адреса в РПЦ- София, кв. Овча купел. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Х. А. А. ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 13534 от 07.04.2026 г. е отхвърлено оспорването на Х. А. А. - непридружен непълнолетен гражданин на Сирия срещу решение № 5607/08.12.2025 г. на председател на ДАБ към МС, с което последният, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ, е отказал да предостави хуманитарен статут на Х. А. А. - непридружен непълнолетен гражданин на Сирия. За да достигне до този резултат, решаващият състав на АССГ е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби на ЗУБ. Съдът е преценил, че при провеждане на интервюто е присъствал социален работник, определен от Отдел „Закрила на детето“, изготвен е и социален доклад, протоколът от интервюто е подписан от социалния работник и от всички присъстващи, в това число и от назначения по реда на чл. 25, ал. 1 ЗУБ адвокат. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че от разказаната бежанска история и данните по делото не се установява наличието предпоставките, регламентирани в текста на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Според първостепенния съд от събраните доказателства е видно, че оспорващият не е бил принуден да напусне Сирия поради каквито и да било опасения от преследване или страх от преследване основани на какъвто и да било признак и от която и да било организация, партия или държавата или от недържавни субекти. Изложено е, че опасението от преследване заради твърдяната от чуждия гражданин кражба на огнестрелно оръжие от кюрдите, когато е бил на [възраст], е неподкрепено с доказателства, включително недостоверно, защото на тази възраст е малко вероятно да знае стойността на оръжието. В тази връзка съдът е приел още, че дори и разказаната история да е вярна, то проблемът е от криминален характер, като липсват и доказателства, че чуждият гражданин е осъден и му наложена глоба в размер на 8000 евро. Това, според съда, сочи, че оспорващият е напуснал Сирия не заради ситуацията в страната му на произход, а заради намерението да търси по-добър живот. Липсата на основателно опасение от преследване е обоснована в общата обстановка в Сирия към момента на напускане на страната и след падането на режима на Башар Асад, включително относно последиците от отказа за отбиване на военна служба и последващата възможност за заплащане на такса за освобождаване от нея. Първостепенният съд е преценил, че административният орган правилно е приел, че общите твърдения за несигурност и война в Сирия не обосновават наличието на регламентираните в чл. 4, ал. 3, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС предпоставки, тъй като бежанската история е изградена единствено с цел получаване на международна закрила. Същевременно липсват и действия или заплахи спрямо оспорващия, което изключва наличието на преследване съобразно легалното определение на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, потвърдено и от собствените му изявления. На следващо място, първоинстанционният съдебен състав е счел, че административният орган е изследвал всички основания за предоставяне на хуманитарен статут, включително е взел предвид обстоятелството, че оспорващият е лице от уязвима група и в тази връзка е съобразен най - висшият интерес на детето. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че председателят на ДАБ при МС законосъобразно е приел, че за оспорващия не се налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като спрямо него не са предприети никакви действия, както от официалните власти, така и от която и да било групировка, която държавата не е била в състояние да контролира. Преценена е общата обстановка в Сирия към момента на напускането на оспорващия, което не може да обуслови основателен страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. В хода на съдебното производство са анализирани допълнително представените от Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ към МС справки за общото положение в страната на произход на оспорващия от 21.07.2025 г. и 13.03.2026 г., въз основа на които решаващият съдебен състав е приел, че е налице цялостно подобрение в ситуацията със сигурността в Сирия, като някои от свързаните със закрилата основни пречки, в това число и продължителната принудителна военна служба, вече не са налице и допринасят за по-голямо чувство за безопасност. Обсъден е подробно най–добрият интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето /ЗЗдет/, в контекста на който съдът е преценил, че от събраните доказателства и най - вече от бежанската история на търсещия закрила е видно, че преди да напусне родината е живял с родителите си и е напуснал Сирия само заради семейството си, а не по друга причина. Според първостепенния съд административният орган е разгледал всички релевантни обстоятелства, включително уязвимото положение на оспорващия като непридружен непълнолетен и законосъобразно е отказал предоставяне на хуманитарен статут. Макар ситуацията в Сирия след падането на режима на Башар Асад да е нестабилна, не е установено ниво на безогледно насилие което да създава реален риск за всяко цивилно лице само поради присъствието му там. Отчетено е и обстоятелството, че семейството на детето се намира в Сирия, което подкрепя извода, че връщането му е в негов най-добър интерес. Решаващият съдебен състав е подчертал, че даденото в хода на съдебното производство становище на назначения социален работник, че в интерес на детето е да получи закрила в Република България не отчита, че то живее далеч от семейната си среда и в негов интерес е да бъде със семейството си, а не само в страната. Според АССГ не е налице заплаха спрямо оспорващия по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗУБ, тъй като степента на безогледно насилие в страната на произход не достига нивото, при което цивилно лице поради самото си присъствие на територията се излага на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността. В съответствие с тълкуването на СЕС по дело С-465/07 от 17.02.2009 г., съществуването на такива заплахи може да се счита за установено единствено когато въоръженият конфликт и съпътстващото го безогледно насилие са с такава интензивност, че да създават сериозни и потвърдени основания за реална опасност за всяко цивилно лице, върнато в съответната страна или регион. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на АССГ точно е констатирал, че след като неколкократно са му били отправяни покани, с кандидата е проведено интервю на 15.09.2025 г., в присъствието на преводач от арабски език, на служебно назначения адвокат Георгиева и на социален работник. От интервюто е видно, че Х. А. А. е арабин по народност, с религия [заличен текст], като е напуснал Сирия през 2021 г. на около [възраст] и нелегално е заминал сам за Турция след скарване с родителите си. В Турция е останал около три години без кимлик, живял е нелегално и е спял в заводите за домашни потреби, където работел. Разказал е, че 2 - 3 месеца преди датата на интервюто е напуснал Турция нелегално и е пристигнал в България с намерението да се събере със семейството си, като е посочил, че чичо му живее в Германия, но без предоставена закрила. Според твърденията на сирийския гражданин, в гр. Ракка, където продължават да живеят родителите му, братята, сестрите и другите му роднини, няма сигурност, тъй като кюрдските сили, контролиращи града, мобилизират всеки, когото видят по улицата, и го задържат за военно обучение. Твърди още, че преди около четири години /на около [възраст]/ кюрдите са го задържали за около месец, обучавали са го да борави с оръжие и са искали да воюва за тях, след което той откраднал огнестрелно оръжие от казармата и го дал на трафикант, за да бъде преведен в Турция. Посочил е, че в момента е издирван от кюрдите и предполага, че срещу него има наложена глоба от около 8000 евро или присъда от две години лишаване от свобода, като твърди, че знае това от опита на свой приятел, който избягал в Северна Сирия, след това се върнал в гр. Ракка, бил арестуван и прекарал осем месеца в затвора преди около две години. Кандидатът е заявил, че не е имал проблеми поради етническата си принадлежност или религията си, не е ставал свидетел на военни действия, не е членувал в политическа партия или организация и не е участвал във военни действия. Решаващият съдебен състав правилно е съобразил, че в хода на административното производство са констатирани сериозни противоречия и несъответствия в бежанската му история, включително относно възрастта, на която е работил като автомонтьор, впоследствие задържан от кюрдите и откраднал оръжие, както и относно липсата на каквато и да било заинтересованост от страна на семейството му през трите години нелегален престой в Турция и последвалото пътуване до България. Верни са изводите на съда, че оспорващият не е бил принуден да напусне Сирия поради каквито и да било опасения от преследване или страх от преследване основани на какъвто и да било признак и от която и да било организация, партия или държавата или от недържавни субекти, следователно мотивите за напускане са от личен и икономически характер. При тези безспорно установени данни, първостепенният съд е извел обосновано заключение, че срещу жалбоподателя не е извършено предвиденото в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, относимо към предоставянето на бежански статут на това основание. Неоснователни са възраженията на касатора, свързани с обстоятелствата относно местоживеенето на детето, отвличането му и противозаконно зачисляване в кюрдските казарми. В хода на проведеното интервю Х. А. А. последователно е заявил, че е живял в гр. Ракка заедно с родителите си и цялото му семейство (общо 18 души), което продължава да живее там, а самият той е напуснал Сирия не поради отвличане или насилствено зачисляване в кюрдските въоръжени сили, а след скарване с родителите си и с цел да избегне наказателно преследване за извършена от него кражба на огнестрелно оръжие. Освен това, изрично е посочил, че кюрдите са го хванали, докато е ходил на работа като автомонтьор, и е останал при тях около един месец, но не е твърдял, че е бил отвличан или задържан против волята му, нито че е бил насилствено зачислен в казарма. Самият молител е заявил, че не е бил заплашван и не му е оказвано насилие, не е участвал във военни действия и не е ставал свидетел на такива, като изрично е посочил, че не е имал проблеми поради етническата си принадлежност или религията си, което изключва наличието на преследване, обосноваващо прилагането на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Бежанската история свидетелства по категоричен начин, че единственото основание за опасения при завръщане, посочено от молителя, е възможното наказателно преследване за кражба на оръжие, което попада в хипотезата на криминално деяние и не представлява преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Фактът, че цялото му семейство продължава да живее в гр. Ракка, без да е напуснало страната, и че непълнолетният сирийски гражданин сам е поддържал контакт с родителите си, които са били осведомени къде се намира, допълнително опровергава твърдението за реален и непосредствен страх за живота, тъй като при наличие на действителна заплаха семейството би предприело мерки за защита или бягство от страната. Административният орган и съдът вярно са констатирали, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата по произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Следва да се сподели тезата на първостепенния съд, че наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт, е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. По делото е съобразено актуалното състояние в държавата по произход след напускането ѝ от чужденеца въз основа на приобщената по делото справка на Дирекция „Международни дейности“ към ДАБ съответно от 21.07.2025 и 13.03.2026 г. При отчитане на данните от представените пред настоящата касационна инстанция актуална справка от 09.07.2026 г. се установява, че нивото на сигурност в страната се е подобрило и при завръщането си в Сирия непълнолетният не би бил изложен на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си. Не намират правна и фактическа обосновка възраженията на касационния жалбоподател, че административният съд е изградил мотивите си единствено на основание представените от ДАБ актуални справки за Сирия, без да съобрази данните от справките, цитирани както в първоинстанционната жалба, така и в депозираните писмени бележки. Съдът е формирал изводите си както въз основа на цитираните справки, така и на преценка на всички относими доказателства, включително изявленията на молителя в интервюто и социалния доклад. Допълнителните справки, сочени от процесуалния представител на жалбоподателя, не променят тези изводи, тъй като не установяват индивидуална заплаха за молителя и не опровергават констатациите относно липсата на основателен страх от преследване. Поради това следва да се приеме, че съдът не е нарушил процесуалните правила, като не е обсъдил изрично всяка сочена от жалбоподателя справка, тъй като е длъжен да мотивира решението си само относно съществените доводи и доказателства, които могат да повлияят изхода на правния спор. Обосновано административният орган и съдът са преценили, че най-добрият интерес на детето не е самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, тъй като не е въведен като задължителна предпоставка в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, нито в Директива 2011/95/ЕС. Съобразена е съдебната практика на СЕС /решения по дела С-652/16, С-91/2020/, според която международна закрила се предоставя единствено при наличие на реална опасност от тежки посегателства, а обсъждането на най-добрия интерес не може да замени липсата на установени материалноправни предпоставки. Въпреки че в социалния доклад, а и в хода на съдебното производство представителите на Дирекция „Социално осигуряване“, отдел „Закрила на детето“ изразяват становище, че е в интерес на детето да получи закрила, то не се основава на релевантни обстоятелства от специалния закон, а на други съображения, които не представляват основание за предоставяне на търсената закрила. В случая висшият интерес на детето е завръщането му в семейната среда в Сирия, където ще има възможност да изгради традиционните социални, родови, културни и езикови ценности и норми, имащи особена важност за личностното му развитие. За касационният жалбоподател безспорно е налице възможността да се установи в зони на Сирия, контролирани от правителствените сили, където не е налице безогледно насилие и няма реален риск от тежки посегателства. Както от представените пред първата съдебна инстанция, така и от приложените в касационното производство справки се установява, че значителна част от районите, областите и областните центрове в Сирия се характеризират с висока степен на стабилност и сигурност, като съществуващото насилие на места е спорадично и не може да се оцени като въоръжен конфликт на територията на цялата страна. Ето защо в случая са налице предпоставките на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 5 ЗУБ, а молителят може сигурно и законно да пътува до посочените части на държавата, да получи достъп до тях и да се установи там. По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени нормите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, с оглед на което оспореният съдебен акт не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,