Решение № 13299 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5974/2016 г.

Решение № 13299 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5974/2016 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Буга - Б. И." гр. К., с ЕИК - *********, подадена чрез адв. Асадурян, срещу решение № 507 от 09.03.16 г., постановено по адм. дело № 2043 по описа за 2015 г. на Административен съд - П., само в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001614000492-091-001/15.04.2015 г., издаден от А. А. Д. - началник сектор, възложил ревизията, и Г. С. Г. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. П., потвърден и изменен с Решение № 521/29.06.2015 г. на директора на динрекнция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, относно устанонвени задължения за допълнително начислен ДДС в размер на 37 799.97 лв. и лихви 2 567.60 лв. Касаторът твърди, че решението в оспорената част е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът - директор на Д"ОДОП" -гр. П. при ЦУ на НАП редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от 25.07.2016, изготвена от гл. юрк. Калева, в която се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрк. възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата на ЕТ и претендиране на възнаграждение за адвокат над минимума по Наредба № 1/2004 г., моли на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 161, ал. 2 ДОПК, същото да бъде намалено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - П. е бил Ревизионнен акт /РА/ № Р-16001614000492-091-001/15.04.2015 г., издаден от А. А. Д. - началник сектор, възложил ревизията, и Г. С. Г. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. П., потвърден и изменен с Решение № 521/29.06.2015 г. на директора на динрекнция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, относно устанонвени на жалбопондателя задължения за допълнително начислен ДДС в размер на 37 799.97 лв. и лихви 2 567.60 лв., както и в частта на непризнат данъчен кредит общо в размер на 306.41 лв., ведно с прилежащите лихви от 49.92 лв. Облагането на лицето е извършено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от същия кодекс, а именно - наличие на данни за укрити приходи или доходи. Последното произтича от факта, че в хода на ревизията, от досието на ЕТ "Буга - Б. Иванова" са присъединени като доказателства два броя протоколи за извършени проверки за установяване на стокови наличности в търговските обекти на ЕТ. В обект в гр. К. проверката е документирана с протокол № 0163397/16.07.2014 г. Установени са налични стоки на обща стойност /по продажна цена с ДДС/ 18 004.75 лв. С. са описани в шест позиции - шампоани, разни, парфюми, розово масло, сапуни, розова вода. В обект в гр. П. проверката е документирана с протокол № 0053706/16.07.2014 г. Установени са налични стоки на обща стойност /по продажна цена с ДДС/ 12 099.14 лв. С. са описани в 115 позиции: седем вида шампоани, 112 вида кремове и др. По време на проверките ЕТ "Буга - Б. Иванова" е представил разпечатки на счетоводни регистри /оборотни ведомости на всички счетоводни сметки и аналитичен регистър на с/ка 304 - Стоки/, според които счетоводните наличности на стоки към 16.07.2014 г. са в размер на 167 426.68 лв. /по цена на придобиване/. Прилагайки към стойността на липсващата стока 145 194.97 лв. процентът на надценка от 30.17% 189 000.29 лв., ревизиращият екип е приел, че липсващите стоки, които не са намерени при инвентаризацията и не са описани в протоколите от 16.07.2014 г., възлизащи на стойност 189 000.29 лв., са реализирани на вътрешния пазар, но не са отчетени по реда и изискванията на ЗДДС, поради което за д. п. м. 07.2014 г. е начислен ДДС в размер на 37 779.97 лв., ведно със съответните лихви. За да отхвърли жалбата съда е посочил, че правилно са били определени данъчните задължения за ДДС, тъй като са налице обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като РЛ не е оборило констатациите в РА. В тази връзка съдът е счел за неоснователни възраженията на ЕТ за наличие на допусната счетоводна грешка през 2011 г., надлежно декларирана и поправена през 2014 г., но оказваща влияние върху декларирания финансов резултат за последващите години. Съдът не е кредитирал и заключението на вещото лице по отношение извършените преизчисления на данъчната основа за облагане, определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Решаващият състав е отхвърлил жалбата на ЕТ и в частта относно непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 306.41 лв., ведно с прилежащите лихви от 49.92 лв. Приел е, че законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като закупените с процесните фактури стоки не са свързани с икономическата дейност на лицето - търговия на дребно с козметични и парфюмерийни продукти. В тази част решението не е оспорено от ЕТ и е влязло в сила. Решението е частично неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Неоснователно е възражението на ЕТ изложено в молба от 28.10.2016 г., че РА е издаден от некомпетентен орган. Нормите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК /в сегашната редакция/ се намират в един и същ нормативен акт - ДОПК. Следователно те са равни по степен императивни норми, определящи компетентните лица да издават ревизионни актове. С нормата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК - ДВ бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г. ясно е изразена волята на законодателя след 01.01.2013 г. ревизионните актове по новообразуваните производства да бъдат издавани от лицата определени по действащата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Поради това не може да се твърди, че нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК въвежда ограничение по отношение на лицата по чл. 119, ал. 2 ДОПК. В конкретния случай оспореният ревизионен акт е издаден от А. А. Д. - началник сектор, възложил ревизията, и Г. С. Г. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. П., т. е. от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, поради което същият е правно валиден. По съществото на спора касаторът, счита за неправилни изводите на съда за законосъобразно прилагане на особения ред по чл. 122 ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане с ДДС, предвид установена разлика между счетоводна и фактическа наличност на стоки при извършени проверки от приходната администрация на 16.07.2014 г. в обекти на ЕТ. Според ревизирания търговец въпреки опитите за опровергаване на констатациите в РА, съдът необосновано е игнорирал твърденията за допусната счетоводна грешка през 2011 г. и ангажираните в тази връзка доказателства с аргумент, че са представени единствено с цел плащане на данъци в по-малък размер. В тази връзка в жалбата се твърди, че неправилно не са кредитирани показанията на св. Казанджиева, потвърждаващи обясненията й в хода на ревизията за допусната счетоводна грешка във воденото счетоводство и връзката й с изискуеми търговски показатели по отпуснатия на ЕТ банков кредит. Необосновано в тази насока не е кредитирано и заключението на ССЕ с мотив, че е изготвено по справочни документи, макар, че същото е посочило, че е ползвало и документите по делото, както и % надценка установен в РА. От данните по делото се установява, че към 16.07.2014 г. приходните органи са извършили проверка в двата обекта стопанисвани от ЕТ - в гр. К. и гр. П., в резултат на която са констатирани разлики между счетоводна и фактическа наличност на стоки- шампоани, разни, парфюми, розово масло, сапуни, розова вода. Прилагайки към стойността на липсващата стока 145 194.97 лв. процентът на надценка от 30.17% 189 000.29 лв., ревизиращият екип е приел, че липсващите стоки, които не са намерени при инвентаризацията и не са описани в протоколите от 16.07.2014 г., възлизащи на стойност 189 000.29 лв., са реализирани на вътрешния пазар, но не са отчетени по реда и изискванията на ЗДДС, поради което за д. п. м. 07.2014 г. е начислен ДДС в размер на 37 779.97 лв., ведно със съответните лихви. Размерът на данъчната основа е определена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличието на данни за укрити приходи или доходи - чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Настоящият касационен състав намира, че законосъобразно ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, но неправилно е определен размера на дължимия ДДС, ведно със съответните лихви за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 75 от ЗКПО при откриване през текущата годинна на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резулнтанти за съответните минали години се коригират, съгласно изискванията на действанщите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е бинла допусната. В тази връзка намира за доказано твърдението на касатора за допусната счетоводна грешка през 2011 г., като необосновано съдът не е кредитирал заключението на експерта в тази насока. Приетата ССЕ потвърждава обстоятелството, че във връзка с постигане на определени търговски показатели при изготвяне на междинен баланс на ЕТ "Буга - Б. И." към 30.09.2011 г. е изписана по-малко стока на обща стойност 86980,13 лв. чрез промяна в счетоводна статия дебит сметка 702/кредит сметка 304, като впоследствие не са внесени необходимите за извършената счетоводна операция корекция, което е довело до завишаване на салдата по сметка 304 "Стоки" и 123 "Печалба и загуба". След внесени корекции относно констатираната счетоводна грешка неотразените в счетоводството продажби по счетоводни данни е в размер на 66169,72 лв., обща данъчна основа 72 637,47 лв., дължим ДДС - 14527,49 лв., от който внесен - 2318,27 лв., съответно ДДС за довнасяне в размер на 12 209,22 лв. и лихви 829,32 лв. Предвид изложеното, РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен в частта относно допълнително начислен ДДС за сумата над 12 209,22 лв. и лихви над 829,32 лв., като за разликата до установения с РА пълен размер на ДДС - 37 799.97 лв. и лихви 2 567.60 лв., жалбата се явява неоснователна. С оглед изхода на делото, решението следва да бъде отменено частично и по отношение на присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - П. разноски за първоинстанционното производство за сумата над 931,85 лв. Независимо от изхода на спора за касационното производство разноски в полза на ЕТ не се дължат, тъй като такива не са претендирани. На ответника, съобразно отхвърлената част от жалбата се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер 690,87 лв., определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение,