Решение № 3674 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10042/2018 г.

Решение № 3674 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10042/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Булимпекс БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ЕИК 201974407 подадена чрез управителя С. Ж. срещу решение № 1166/14.06.2018 г. постановено по административно дело № 880/2018 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № РД-16-136/31.01.2018 г. на Ръководителя на Управителния орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 към Министерство на икономиката и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Представен е списък на разноските. Ответникът - Ръководителят на Управителния орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 към Министерство на икономиката, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С процесното решение, съставът на АС - Бургас е отхвърлил жалбата на "Булимпекс БГ" ЕООД против Решение № РД-16-136/31.01.2018 г. на Ръководителя на Управителния орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020, с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидата по подадено проектно предложение с референтен номер BG16 RFOP002-3. 001-0077 и с наименование: "Подобряване на енергийната ефективност на "Булимпекс БГ" ЕООД по процедура на подбор на проекти BG16 RFOP002-3. 001 "Енергийна ефективност за малките и средните предприятия" в рамките на Приоритетна ос 3 "Енергийна и ресурсна ефективност, Инвестиционен приоритет 3. 1 "Енергийни технологии и енергийна ефективност", Специфична цел 3. 1 "Намаляване на енергийната интензивност на икономиката", Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 -2020 и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна, че дружеството "Булимпекс БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, представлявано от управителя С. Жекова е подало проектно предложение с референтен номер BG16 RFОP002-3. 001-0077 и с наименование "Подобряване на енергийната ефективност на "Булимпекс БГ" ЕООД по процедура на подбор на проекти BG16 RFОP002-3. 001"Енергийна ефективност на малките и средните предприятия" в рамките на Приоритетна ос 3 "Енергийна и ресурсна ефективност", Специфична цел 3. 1 "Намаляване на енергийната интензивност на икономиката", Оперативна програма" Иновация и конкурентоспособност" 2014-2020. С Писмо изх. № 26-Б-427/18.12.2017 г. дружеството е уведомено, че с оглед взето на 11.10.2017 г. неприсъствено решение на Комитета по наблюдение, бюджета по горепосочената процедура е увеличен и проектното му предложение подлежи на финансиране. Със същото писмо са изискани документи изброени в 19 точки, които следва да докажат че кандидатът отговаря на нормативните изисквания посочени в т. 11. 2 от Условията за кандидатстване. При извършване на проверка от екипа по договаряне за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е установено наличие на задължение в размер на 112 517. 82 лв. общо главница и лихва по Удостоверение за наличието или липсата на задължения по публични вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК изх. № 0202018000014103/16.01.2018 г. на ТД на НАП-Бургас. По делото е представен, като част от административната преписка и Протокол изх. № С18002-026-0000524/17.1.2018 г. съставен на осн. чл. 226, ал. 2 във вр. с чл. 50 ДОПК от Т. Стоянова на длъжност "Главен публичен изпълнител" при ТД на НАП-Бургас, от който се установява че упълномощено от жалбоподателя лице е представило предложение за погасяване на задължението на дружеството-длъжник, като са описани срокове и вноски. Представено е и Предложение за погасяване на задължения към НАП от същата дата подписано от управителя на дружеството, както и вносна бележка от 16.01.2018 г. за внесена сума от 12 000 лв. по сметката на ТД на НАП, с основание "погасяване на задължения". С Решение РД-16-136/31.01.2018 г. административният орган е отказал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, по съображения, че кандидатът не е представил в рамките на определения срок доказателства, че отговаря на изискванията на бенефициента и по конкретно че кандидатът има задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК които са в размер повече от 1% от сумата на годишния оборот за последната приключила финансова 2016 г. и не е предприел мерки за гарантиране на неговата надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗОП. Решението е съобщено на жалбоподателя на 6.02.2018 г., а жалбата е изпратена на 15.02.2018 г. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съставът на АС Бургас е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Следа анализ на разпоредбите на чл. 187а - чл. 187в ДОПК, представения протокол от 17.01.2018 г. издаден на осн. чл. 226, ал. 2 във вр. с чл. 50 ДОПК и чл. 226, ал. 2 ДОПК, първоинстанционният съдебен състав е установил, че в протокола липсва властническото волеизявление, което се свързва с определени последици за адресата и последният отразява ангажимента на кандидата да погасява задълженията си. На следващо място е посочено, че нито пред административния орган, нито пред съда са представени доказателства подписалия протокола главен публичен изпълнител да разполага с правомощия да разсрочва задължения. От представения протокол от 17.01.2018 г. става ясно че се прави предложение за погасяване на задължение по изпълнително дело № 160022351/2016 г., но липсва информация за общия размер на публичните задължения. От вносната бележка от 16.01.2018 г. за сумата от 12 000 лв., според съда, също не става ясно кои задължения се погасяват от дружеството, дали тя е включена в представеното от "Булимпекс БГ" ЕООД предложение за погасяване на задължението или е приспадната от сумата. Съдът е обосновал извод, че обстоятелството, че след постановяване на оспорения акт и към момента на подаване на жалбата, дружеството-кандидат е изплатило изцяло задълженията си по чл. 162, ал. 2 ДОПК, не представлява нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като под нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от действителността, които има спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени. По изложените съображения е отхвърлена жалбата. Решението е правилно. Правното основание, на което е издадено оспорваното решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е чл. 38, т. 3 ЗУСЕСИФ, в съответствие с който в 10-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от изтичането на срока по чл. 36, ал. 2 ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент или не е представил в срок доказателства за това. Съгласно т. 27. 1, б. "А" от Условията за кандидатстване по процедура BG16 RFOP002-3. 001 "Енергийна ефективност за малките и средните предприятия" кандидат, който видно от удостоверението от НАП има задължения повече от 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната приключена финансова година има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност. За тази цел кандидатът може да представи следните документи: документ за извършено плащане или споразумение, или друг документ от който да е видно, че задълженията са обезпечени или че страните са договорили тяхното отсрочване или разсрочване, заедно с погасителен план и/или с посочени дати за окончателно изплащане на дължимите задължения или е в процес на изплащане на дължимото обезщетение. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗУСЕСИФ предвижда, че в процедура чрез подбор по ал. 1, т. 1 (каквато е процесната процедура) не може да участват и безвъзмездна финансова помощ не се предоставя на лица, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно Закона за обществените поръчки (ЗОП) или които не са изпълнили разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ. В съответствие с чл. 54, ал. 3, т. 3 ЗОП (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 15/2018 г.) във вр. с чл. 56, ал. 1, т. 1 ЗОП, кандидат или участник, за когото са налице основания по чл. 54, ал. 1 и посочените от възложителя обстоятелства по чл. 55, ал. 1, има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване. За тази цел кандидатът или участникът може да докаже, че е погасил задълженията си по чл. 54, ал. 1, т. 3, включително начислените лихви и/или глоби или че те са разсрочени, отсрочени или обезпечени. От представеното по делото Удостоверение за наличието или липсата на задължения по публични вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК изх. № 0202018000014103/16.01.2018 г. на ТД на НАП-Бургас се установява, че по отношение на дружеството е налице задължение в размер на 112 517. 82 лв. общо главница и лихва. Не се спори между страните, че задълженията на кандидата, установени с удостоверението, издадено от НАП представляват повече от 1 на сто от сумата на годишния оборот за последната приключена финансова година – 2016 г., възлизащ на 1 491 000 лева. Спорният по делото въпрос е дали представените от кандидата документи покриват изискванията на т. 27. 1 от Условията за кандидатстване по процедурата, респективно чл. 54, ал. 1, т. 3 (в приложимата редакция) във вр. с чл. 56, ал. 1, т. 1 ЗОП. Съгласно чл. 183, ал. 1 ДОПК, по искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план. Същото е предвидено в чл. 187а, ал. 1 ДОПК по отношение на условията за отсрочване и разсрочване на задълженията, установени от НАП, какъвто е настоящият случай. В съответствие с чл. 187б, ал. 1, т. 1 ДОПК разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от орган по приходите или публичен изпълнител, определени от териториалния директор – за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, с изключение на местни данъци и акциз, общо в размер до 300 000 лв. и при условие, че периодът на отсрочването или разсрочването е до две години от датата на издаване на разрешението. Производството приключва с издаване на административен акт – разрешение за отсрочване или разсрочване, респективно отказ (изричен или мълчалив) за отсрочване или разсрочване по чл. 187в ДОПК. В случая касаторът твърди, че от една страна е постигнал споразумение с взискателя, а от друга, че е налице разсрочване на задължението, което се установява от приетите като доказателство по делото предложение за погасяване на задълженията към НАП от 17.01.2018 г., протокол на главен публичен изпълнител от 17.01.2018 г. и вносна бележка от 16.01.2018 г. Както правилно е приел съставът на първоинстанционния съд, в представения по делото протокол на главен публичен изпълнител липсва властническо волеизявление за разсрочване на публичните задължения на дружеството по смисъла на чл. 187в, ал. 2 ДОПК. Безспорно в случая дружеството не е представило доказателства за надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 1 ЗОП, тъй като към датата на издаване на обжалвания административен акт не е погасило задълженията си по чл. 54, ал. 1, т. 3 ЗОП и не е представило акт за разсрочване, отсрочване или обезпечение на тези задължения. Разсрочването на публични държавни вземания от категорията на процесните, може да се извърши единствено с административен акт по чл. 187в, ал. 2 ДОПК. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са спазени изискванията и на т. 27. 1 от Условията за кандидатстване по процедурата. Погасяването на публичните задължения след датата на издаване на обжалвания административен акт не обосновава приложимост на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като този нов факт не променя с обратна сила фактическата обстановка при издаване на акта. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,