Решение № 16648 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5001/2019 г.

Решение № 16648 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5001/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение № 839 от 13.02.2019 г. по адм. дело № 8632/2018 г. на Административен съд София – град, с което е отменена заповед № РА-50-511/04.07.2018 г. на същия административен орган и преписката е върната на органа за ново произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд не се обосновава от доказателствата и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта да бъде отхвърлена, а разноските, представляващи възнаграждение за адвокат да бъдат намалени до минималния размер. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата М. Мицева оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като излага съображения за недопустимост на постановения съдебен акт. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и провери валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София- град е допустимо. Производството пред първата съдебна инстанция е образувано против подлежащ на оспорване административен акт, по жалба, подадена от лице с правен интерес от обжалване. Предмет на оспорване е заповед на главния архитект на Столична община, с която е отказано да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП- ПРЗ. Страни в това производство са органът, издал заповедта и оспорващият, тъй като отказът засяга негови права и законни интереси. Останалите собственици на имота, предмет на заповедта, по чиято инициатива е образувано административното производство, разполагат със самостоятелно право на жалба против акта, което обаче не са упражнили. Ето защо същите нямат качеството на заинтересовани страни в съдебното производство и неконституирането им не води до недопустимост на постановения съдебен акт. Доводите, свързани с приложението на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗУТ са релевантни, когато се оспорва акт, с който е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП- ПРЗ, тъй като в тази хипотеза засегнати са всички собственици на имотите, предмет на плана. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че производството пред административния съд е образувано при наличие на съответните процесуални предпоставки и при отсъствие на процесуални пречки за разглеждане на жалбата по същество. Постановеното решение е допустимо, не са налице основания за неговото обезсилване, а доводите в обратния смисъл са неоснователни. Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразно е преценено, че от страна на административния орган не е изследвана действителната воля на заявителите да поискат да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за ПИ с идентификатор 68134.4361.427, кв. 8, м. ж. к. "Люлин- 4 м. р", както и че част от представените доказателства не са обсъдени. Правилно е прието, че в нито едно от подадените заявления Мицева и останалите заявители не се позовават на разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Въпреки това органът разглежда заявлението само на това основание и постановява заповедта, като мотивира отказа си да разреши изработване на проект за изменение на ПУП- ПРЗ за имота единствено с обстоятелството, че срокът по чл. 208, ал. 1 ЗУТ за започване на отчуждителните процедури за изграждане на предвидената улица – тупик между о. т. 99 и о. т. 98 не е изтекъл. Същевременно не са обсъдени доводите на заявителите в заявленията от 16.12.2016 г. и от 02.03.2017 г. и посочените в тях основания за исканото изменение. Както административният съд правилно приема, не са обсъдени и всички представени доказателства. Постъпилите становища от 23.03.2017 г. и от 14.08.2017 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, с които органът изразява съгласие с исканото от заявителите изменение, не са обсъдени и разгледани с оглед преценка за наличието на предпоставки за изменение на ПРЗ по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, въпреки че тези становища са изразени именно по този повод. При постановяване на административния акт не са взети предвид и обсъдени представените в производството заповед № РА 50-41/25.01.2017 г. на главния архитект на Столична община, с която при аналогични обстоятелства и на основание чл. 135, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и т. 2 и т. 6 е разрешено да се изработи проект за изменение на ПР за урегулиране на ПИ с идентификатор 68134.4361.413 и на ПИ с идентификатор 68134.4361.428, кв. 8, м. ж. к. "Люлин-4 м. р.", съседен на имота, предмет на оспорената заповед. Освен това, както вече се посочи, единствените съображения на административния орган да откаже да разреши да се изработи проект за изменение на ПУП- ПРЗ за ПИ с идентификатор 68134.4361.427, кв. 8, м. ж. к. "Люлин-4 м. р." са свързани с отсъствие на предпоставките, посочени в чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Липсват всякакви съображения относно основанията за изменение на плана, посочени от заявителите, съответно не са изложени мотиви за причините, поради които органът приема, че условията по чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 не са налице. Изложеното обосновава, възприетото и от състава на административния съд заключение, за допуснати при издаване на оспорената заповед съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатираните процедурни пропуски засягат правилността на взетото от органа решение, тъй като същото се основава на фактически незаявено основание, а същевременно не са изследвани предпоставките на сочените от заявителите основания за изменение на плана за регулация и застрояване и не са обсъдени всички представени доказателства и съответно изяснени релевантните факти и обстоятелства. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на административния акт. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отменя оспорената заповед и връща преписката на административния орган за ново произнасяне със съответни указания, съставът на Административен съд София-град постановява решение при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с представените доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Констатираните съществени нарушения на административнопроизводствените правила се отразяват на правилността на взетото от органа решение и същевременно са пречка да се прецени законосъобразността на постановения отказ, който не съдържа мотиви за отсъствието на предпоставките на всички, посочени от заявителите основания и не се обосновава от всички релевантни доказателства. Тези процедурни нарушения препятстват и установяване на предпоставките за издаване на положителен за заявителите акт съгласно чл. 170, ал. 2 АПК. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Възражението, че указанията на съда са противоречиви също е неоснователно. Установените процесуални нарушения налагат при новото разглеждане органът да обсъди основанията за изменение на плана, посочени от заявителите. Предпоставките за всяко от тях са различни и наличието или отсъствието им следва да бъде установено от административния орган на база на ангажираните доказателства и мотивирано със съответни съображения. Изложеното обосновава законосъобразност на постановеното решение и в частта за разноските. Същите са присъдени с оглед изхода на спора, направеното искане и са определени съобразно представените доказателства за действителни разходи по водене на делото, които включват 1000. 00 лв. възнаграждение за адвокат и държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Възражението за прекомерност на заплатеното от Мицева адвокатско възнаграждение правилно е прието от първоинстанционния съд за неоснователно. Следва да се посочи, че възнаграждението на адвоката се определя при свободно договаряне между адвоката и клиента, а Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минималния размер на възнаграждението, като не въвежда изискване адвокатският хонорар да не надвишава посочените минимални стойности. В случая размерът на заплатеното от Мицева адвокатското възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не надвишава значително предвидения минимум. Същото съответства и на фактическата и правна сложност на спора - касационната жалба е мотивирана, а правната защита и съдействие включват освен изготвянето й, така и процесуално представителство в съдебно заседание. Ето защо административният съд правилно приема, че не са налице основания за присъждане на разноски в по-нисък размер по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК и направеното в този смисъл възражение е неоснователно. Поради всичко изложено съставът на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд София – град. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила, включително в частта за разноските. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, Столична община-юридическото лице, в чийто състав е органът, подал неоснователната касационна жалба, следва да заплати на ответницата по касационната жалба Мицева сумата 1000. 00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,