Решение № 14787 от 3.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4591/2010 г.

Решение № 14787 от 3.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4591/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Драгомир Димитров Димитров от гр. Разград против решение по адм. д. № 9/9.02.2010 г., постановено по адм. д. № 170/2009 г. по описа на Административен съд гр. Разград. Иска се отмяна с доводи за материална незаконосъобразност, необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържат се доводи за немотивираност на административния акт и неправилно възприемане на установената фактическа обстановка поделото, което е довело до необоснованост на съдебния акт. Ответната страна не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Нарушението е установено, обсъдени са относимите доказателства. Върховният административен съд, I колегия, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е образувано по жалбата на касационния жалбоподател срещу заповед на Внд Директор ОД - МВР - Разград, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" с правно основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР затова, че по време на командировка извършена със заповед № 1071 от 8.06.2009 г. на територията на КК "Камчия" е довел и приютил малолетно момиче и като атрибути при сексуален контак е използвал помощни полицейски средства. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна, тъй като заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на правилата на дисциплинарното производство и въз основа на доказателства, събрани в дисциплинарнтото производство, които установяват нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители на МВР - нарушение на чл. 7 и 22 от Етичния кодекс. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото съдът е обсъдил всички относими към спора доводи и доказателства, като е обосновал с тях постановения съдебен акт. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Затова отказа да бъде спряно производството по делото до приключване на наказателното производство не е основание за отмяна на заповедта, с която е наложено наказание за дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. В хода на съдебния процес са събрани и свидетелски показания, които правилно са ценени в съвкупност с останалите доказателства по делото. Извършеното от жалбоподателя правилно е ценено като тежко нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в неспазване на етични правила и норми възприети в чл. 7 и чл. 22 от Етичния кодекс. Тъй като етичните норми на поведение по принцип са неписани правила за поведение, записването им в Етичния кодекс не променя този им характер. Обществото реагира особено чувствително, когато нарушителите са служители с полицейски правомощия. Недостойното поведение на полицаите изпратени да осъществята сигурността на обществения ред в куротния комплекс, след употреба на алкохол сочи за липсата на чувство за дълг, отговорност и съвест от страна на хора, чийто професионален дълг изисква да служат на обществото. Изводът на съда, че деянието уронва престижа на службата и като такова следва да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина е правилен. Направените изводи, че действията за които е наказан дисциплинарно, са извършени от жалбоподателя, което е и основното му възражение, се основават на обстойно и задълбочено изследване на всички събрани доказателства. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция, какъвто е настоящия казус, както правилно е преценил първоинстанционния съд. (Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на ВАС). Ето защо следва да се приеме, че не са налице сочените в жалбата касационни основанияза отмяна на съдебния акт. Необосновано се счита от касатора, че заповедта не е мотивирана, доколкото в нея е цитирана обобщената справка от приключилото при спазени процедурни правила дисциплинарно производство, съдържаща изяснената фактическата обстановка. Установените деяния на жалбоподателя правилно са квалифицирани по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като е определено съответстващото наказание. Неоснователни са доводите и за наличие на на съществено нарушение на процесуалните правила поради изразяване на предварително становище на съдията. Съгласно чл. 212 от ЗСВ съдиите нямат право на изразяват предварително становище по делото, които са им възложени. В конкретния случай ако тава е така е слевало жалбоподателя да поиска поправка на протокола или да направи възражения за отвод, което в конкретния случай не е направено, поради което и не би могло да се приеме наличиета на процесуално нарушение водещо до отмяна на оспорения съдебен акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, трето отделение