Решение № 21 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 161/2008 г.

Решение № 21 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 161/2008 г., V г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 57 от 20.07.2007 г.). Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Ц. Н. от гр. Г. срещу въззивното решение № 243 от 06.11.2007 г. по в. гр. дело № 230/2007 г. на Габровския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 317 от 25.04.2007 г. по гр. дело № 1518/2006 г. на Г. районен съд. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Ответницата по касация М. П. Б. е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на I г. о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение е отхвърлен иска по чл. 66 във връзка с чл. 33, ал. 2 ЗС за встъпване на Р. Г. Ц.- Н. и за обявяването й за купувач в продажбените отношения, като замести купувача М. П. Б. в договора за покупко- продажба от 16.07.2002 г., сключен с продавача П. Ц. Б., предмет на нотариален акт № 86, т. V, рег. № 2* нот. дело № 73/2002 г. относно 1/6 ид.част от ПИ № 88 в кв.11 по плана на с. О., общ. Г., с площ 1032 кв. м, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда на три етажа със застроена площ 71 кв. м (без магазин от 40 кв.м. и мазата под него) и стопанска постройка от 45 кв. м. Отхвърлен е и инцидентния установителен иск за обявяване за нищожна посочената по-горе продажба. Въззивният съд е потвърдил решението, като е приел, че постройките в парцел **** в кв. 11 по плана на с. О. са в режим на вертикална и хоризонтална етажна собственост, при която заедно с прехвърляне на обособения обект задължително се прехвърля и припадащата се към него идеална част от терена, поради което ответницата П. не е била длъжна да предложи за изкупуване на ищцата продадения с нотариалния акт от 16.07.2002 г. недвижим имот. Искът по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е намерен за неоснователен, защото е била прехвърлена идеална част от поземлен имот, а не от УПИ, и то като прилежаща към обособен обект на собственост, поради което, според окръжния съд, не е нарушен § 6, ал. 5 от ЗУТ. Жалбата срещу въззивното решение е неоснователна. По делото е безспорно, че със спогодба от 3.05.1971 г. по делбено гр. дело № 181/1971 г. на Г. районен съд е ликвидирана съсобствеността между Г., чиято единствена наследница е ищцата (касатор) и сестра му П. Ц. Б. по делото, при което Г. получил в дял дворно място от 978 кв. м, заедно със плевня в него от 37 кв. м, както и целия приземен етаж, състоящ се от две мази и първия етаж, в който се намира дюкян на 40 кв.м. и стая, антре и тераса, от жилищната сграда с площ 71 кв. м, попадаща в дворното място от 1032 кв. м, получено в дял от съделителката П. Последната получила по спогодбата целия втори етаж от същата жилищна сграда и изразила съгласие брат й да преустрои първия етаж в жилище. С нотариален акт № 1* т. 1 от 9.04.1981 г. по нот. дело № 240/1981 г. Г. Ц. Г. прехвърлил на сестра с. стаята с антре и тераса, както и маза от първия етаж на жилищната сграда, граничещи с дюкянското помещение. От първоначалното и допълнителното заключение на вещото лице В. Р. се установява, че от реалните части, на които е било разделено дворното място със спогодбата от 3.05.1971 г., са заснети отделни имоти - 87 и 88, като за първия е отреден парцел **** от кв.11, а за втория - парцел **** в същия квартал, от който е продадена 1/6 ид. част, ведно с триетажната паянтова жилищна сграда (без магазина от 40 кв. м и мазата под него със същата площ). Въз основа на конститутивното действие на съдебната спогодба-делба, наследодателят на ищцата и ответницата П са станали собственици на отделни самостоятелни обекти-етажи, а Г. Ц. Г. и на самостоятелен обект-дюкян от жилищната сграда, като е възникнала етажна собственост, а дворното място - имот 88, в което са построени отделните обекти на правото на собственост, принадлежащи на различни лица, има обслужващо сградата предназначение и представлява обща част съгласно чл. 38 ЗС. Съществуването на отделни обекти на правото на собственост е установено от делбения съд, одобряващ спогодбата, от чието съдържание е видно, че в сградата има най-малко три обекта - дюкян и два етажа, получени в самостоятелен дял от всеки от двамата съсобственици. Следователно, сградата има статут на етажна собственост, а дворното място - на обща част, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, поради което е недопустим иск за съдебна делба (срвн. т. 1, б. "е" от Постановление № 2 от 4.05.1982 г. по гр. дело № 9/1981 г. на Пленума на Върховния съд), а това означава, че в тази хипотеза е неприложим и чл. 33, ал. 2 ЗС. Правилото намира приложение само при обикновената съсобственост, докато при етажната собственост всеки от етажните собственици може да се разпореди с правото на собственост върху притежавания от него самостоятелен обект, без да иска съгласие от останалите етажни собственици. Идеалните части от дворното място и от другите общи части се прехвърлят заедно с обекта, към който се припадат по разпореждане на закона, като за тяхното прехвърляне също не се изисква съгласието на останалите етажни собственици. Неоснователно се поддържа и довод, че прехвърлените от наследодателя на касаторката на 9.04.1981 г. стая, антре и тераса от първия етаж, заедно с маза, не съставлявали самостоятелен обект на правото на собственост. Доводът е с косвено значение за иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. Неоснователно е позоваването на §§ 38 и 39 от Строителните правила и норми, установени с различни нормативни актове от 1958-59 г., защото нормите не намират приложение спрямо жилищната сграда в имот 88, която видно от нотариален акт № 58, т.IV, рег. № 1* нот. дело № 745/1941 г. е строена преди 1941 г. Съгласно § 158, § 121, 290 и сл. от ППЗПИНМ, действал към 3.05.1971 г., когато е сключена съдената спогодба-делба, построените по време на стари строителни правила и норми сгради, остават да съществуват със старите им вид и архитектурно устройство, като могат да бъдат преустройвани и съобразявани с новите строителни правила и норми. По спогодбата от 1971 г. П. Б. е изразила съгласие за преустройството на стаята с антре и тераса в жилище. От нотариален акт № 109 от 9.04.1981 г. не може да се установи дали в така обособеното жилище са били изградени тоалетна и баня, съгласно § 38 от СПН. Дори и да не са били изградени такива, със сделката от същата дата тази част от първия етаж се прехвърля на собственицата на останалата част от сградата, но без магазина (дюкянското помещение), който представлява отделен обект на правото на собственост. Това означава, че със сделката от 1981 г. не се обособява жилище, което не отговаря на строителните правила и норми, а тази част се присъединява към останалата част от сградата, собственост на П. Б. Неоснователни са оплакванията за противоречие с материалния закон и в частта на решението по иска за нищожност на сделката, предмет на нотариален акт № 86, т. V, рег. № 2* нот. дело № 73 от 16.07.2002 г., поради нарушение на § 6, ал. 5 ЗУТ. Независимо, че за парцел **** от кв. 11 е имало неуредени регулационни отношения, сделката не е нищожна, защото е извършена за поземления имот № 88. Смисълът на забраната произтича от това, че след изтичане на срока по § 6, ал. 5 ЗУТ за прилагане на регулацията, единият от способите за което е уреждането на облигационните отношения, ако това не е станало, съгласно § 8 ЗУТ отпада отчуждителното действие на неприложения регулационен план и общинската администрация следва да измени плана така, че регулационните линии да съвпадат с имотните граници. Забраната се отнася до парцелите с неприложена регулация, чието отчуждително действие е отпаднало, но не и за поземлените имоти, границите на които следва да съвпадат с УПИ, предвидени по ЗУТ. В обобщение, обжалваното решение е постановено в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и като законосъобразно и правилно постановен съдебен акт следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на I г. о.