Решение № 2567 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5263/2012 г.

Решение № 2567 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5263/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение № 1161 от 5.03.2012 г. по адм. дело № 472/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № ЧР 264/28.12.2011 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Вержиния Станчова Христова на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и изпълнителната агенция е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като са изпълнени всички условия за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта основание. Моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта на директора на изпълнителната агенция да бъде отхвърлена. В случай, че решението бъде оставено в сила прави евентуално искане за намаляване размера на разноските, присъдени от първата инстанция. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град в обжалваните части е законосъобразно. Правилно съдът приема, че е налице основание за отмяна на заповед № ЧР 264 от 28.12.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Действително, административният акт е постановен от компетентен орган (съгласно чл. 5, т. 16 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури изпълнителният директор е орган по назначаването), но при издаването му са допуснати съществени нарушения на формата, установена в чл. 108 от ЗДСл. В противоречие с цитирания текст в административния акт не са посочени фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Христова. По този начин заповедта е издадена без мотиви, пропуск, който препятства организиране на защитата на служителката, тъй като последната не е уведомена за причините, довели до прекратяване на правоотношението. Допуснатото нарушение във формата на акта, както първоинстанционният съд правилно приема, е достатъчно основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 от АПК. Допълнително следва да се посочи, че при констатирания порок във формата, заповедта на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е и незаконосъобразна, тъй като предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не са осъществени. При липсата на конкретни факти, сочещи на обективна невъзможност служителката, да изпълнява задълженията и функциите, присъщи на длъжността "началник отдел" на отдел "Нормативно-правно обслужване, човешки ресурси и обществени поръчки" в Дирекция ПАООПЧРП, следва да се приеме, че условията на цитирания текст не са изпълнени и правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено в противоречие със закона. Дори да се приеме, че мотивите на оспорената заповед се съдържат в становище вх. № 11954/28.12.2011 г. на главен експерт в Дирекция ПАООПЧРП, въпреки че позоваване на този документ в заповедта не е направено, то изводът за отсъствие на материалноправните основания за издаване на заповедта остава непроменен. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая изложените в становището съображения сочат на нарушения на процедурата по назначаването и повишаването на Христова, както и на такива при атестирането й. Тези нарушения не са свързани с промяна на обстоятелствата и възникнала във връзка с това обективна невъзможност за изпълнение на служебните функции от служителката, а са пропуски на органа по назначаването, за които Христова не носи отговорност и които не обосновават възникване на предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта основание. В частта за разноските решението на първоинстанционния съд също е законосъобразно. Същите са присъдени с оглед изхода на спора и направеното искане и са определени съобразно представените доказателства за действителни разходи по водене на делото от Христова. Възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс не е направено до приключване на устните състезания в първата инстанция, а искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, съдържащо се в касационната жалба е несвоевременно и не може да бъде обсъждано, поради което съдебният акт в частта за разноските също следва да бъде оставен в сила. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила в обжалваните части. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури следва да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 500.00 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во Върховният административен съд, пето отделение,