Решение № 7583 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13442/2017 г.

Решение № 7583 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13442/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на Т. И. П., действащ като ЕТ "Топ комерс- Т. П.", срещу решение № 1756/20.10.2017 г., постановено по адм. д. № 2060/2017 г. по описа на Административен съд, гр. П. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменен РА. Претендира разноски. Ответната страна директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. П. при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Григорова,, в писмено становище излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-16001616006962-091-001/25.04.2017 г., потвърден с Решение № 386/26.06.2017 г. на ИП Директора на Дирекция "ОДОП" - П., поправено с Решение № 386/14.07.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., при ЦУ на НАП. На първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена даначна ревизия, при извършванеот на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора по ЗДДС: За установено съдът е приел, че в хода на ревизията правото на приспадане на данъчен кредит е отказано по фактури, издадени от "М М Ойл 2013" ЕООД в размер на 2 460,00 лв. за дан. периоди м. 01 и м. 02.2014 г. и по фактури издадени от "О. О." ЕООД в размер на 8 292,47 лв., за дан. периоди м. 04,05 и м. 06.2014 г. с предмет на доставка гориво. За да отхвърли жалбата съдът подробно е обсъдил приетите по делото доказателства към всяка от процесните фактури издадени от "М М Ойл 2013" ЕООД: стокова разписка и товарителница и е приел, че видно от товарителницата натоварването е станало в гр. П., а разтоварването в гр. П.. Пробегът е 36 км. Към 5 от фактурите, издадени от "О. О." ЕООД са обсъдени представените товарителници, в които като място на разтоварване също е посочено гр. П. и пробег от П. 36 км. Сам о по фактури с номера 1000000351/28.05.2014 г. за доставка на 3750,36 литра гориво и 1000000360/29.05.2014 г. за доставка на 3760,29 литра гориво като място на разтоварване е посочено с. О., където е мястото на дейност на ревизираното дружество. Относно превозвача "М Д. Т. 2012" ЕООД, съдът е приел, че въпреки представените в хода на ревизията предварителен договор за продажба на МПС с регистрационен номер Р1715 РХ и приемо-предавателен протокол за същото, от получените отговори на компетентните органи се установява, че наемодателят на превозното средство не е разполагал с такова. На следващо място за по-голямата част от горивото са представени данни от жалбоподателя, че същото не е доставено до обекта на лицето в с. О., а до гр. П., където не се твърди да има съдове за съхранението му. Относно броя съдове за съхранение на гориво и вместимостта им, съдът е обсъдил дадените различни обяснения от ревизираното лице и е приел, че по преписката не са представени доказателства за наличие на посочените в обясненията съдове, а количествата на фактурираното гопиво е от 1000 л до 5000 л. Относно доставчика "О. О." ЕООД, съдът се е позовал на извършена ревизия по ЗДДС, при която е прието, че данъчната основа на декларираните от него доставки е нула и данъкът по издадените фактури е начислен без основание. Установяването на произхода на стоките и тяхното движение, съдът е приел, че е свързано с доказване факта на съществуването на предмета на стопанските операции, както и че именно собствеността върху тези стоки е преминала в патримониума на ревизираното лице и то е осъществило последващи облагаеми доставки със съ щите стоки. От ревизираното лице не са дадени обяснения за мястото на разтоварване на горивото по процесните фактури; начинът, по който същото е прието/измерено и от кого е получено, поради което правилно от органа по приходите е прието наличие на предпоставките на чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. По ЗДДФЛ: За установено съдът е приел, че правилно е извършено увеличението на финансовия резултат за 2010 г. и допълнително установеният данък върху доходите на физически лица и лихви, на основание чл. 78 от ЗКПО, във връзка със СС 18 - Приходи, в размер на 11 933,61 лв., както и на основание чл. 67 от ЗКПО в размер на 4 753,33 лв. От фактическа страна за установено съдът е приел, че ЕТ е получавал през 2010 г. подробно индивидуализирани финансирания от Д. фонд "Земеделие", които не са намерили отражение в счетоводството му На следващо място е установено, че счетоводно са отчетени приходи от продажби към "Р. Б." ЕООД на стойност - 68 511,89 лв., а осчетоводените плащания по с/ка 411/1 "Р. Б." ЕООД са в размер на 82 214,06 лв. Издадени са фактури за продажба на стоки към ЕТ "Телец 22-К. Ч." на стойност 13 239,00 лв. и са декларирани в дневника за продажби, а в счетоводството по с/ка 702 приходи от продажба на стоки са осчетоводени само ф-ра 86/15.10.2010 г. на стойност 7 521 лв. и ф-ра № 87/26.11.2010 г., а Ф-ра № 88/30.12.2010 г. на стойност 648,00 лв. не е осчетоводена като приход. След извършен анализ на отразените счетоводни записвания по посочените сметки, отразените приходи декларирани в подадената ГДД, подаденият ГФО и декларираните фактури в дневника за продажби са установени неотчетени приходи от продажба на продукция и стоки за 2010 г. в размер на 11 933,61 лв., с която сума законосъобразно съдът е приел, че на основание чл. 78 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат е коригиран в посока на увеличение с посочената сума На основание чл. 67 от ЗКПО, съдът е приел, че правилно финансовият резултат следва да се увеличи със сумата 4753,33 лв., представляваща счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, които не се признават за данъчни цели. Процесната сума представлява осчетоводени на разход ф-ри с предмет на доставката - цимент по с/ка 302 - Материали и изписани на разход по с/ка 611 - Разходи за основната дейност т. е. отчетени като текущ разход за отчетният период. Решението е правилно. Въз основа на установена в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Поотдлено и в съвкупност са обсъдени приетите по делото доказателства, съпътстващи всяка от процесните фактури и въз основа на анализа им правилно са установене релевантните факти, които не следва да бъдат повтаряни от настоящия състав. Основният спорен момент е налице ли е реално предаване, респективно получаване на процесното количество гориво. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, тъй като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за приспадане право на данъчен кредит, поради което и негово е задължение да притежава документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими от ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки, като не е достатъчно само издаването на фактури и отразяването на тези док ументи в счетоводствата на получателя и доставчиците му. Не е спорно, че предмет на процесните доставки са родово определени вещи. Както правилно е приел АС от ревизираното лице не са дадени обяснения за мястото на разтоварване на горивото по процесните фактури; начинът, по който същото е прието/измерено и от кого е получено. Подпис на получател не се съдържа в приетите по делото стокови разписки и товарителници. В пътните листи с изключение на две от фактурите, е посочен маршрут невключващ с. О., където е мястото на дейност на ревизираното дружество. Не на последно място правилно съдът е приел, че не е установено мястото и начина на съхранение на процесните количества гориво. С оглед на изложеното дори да се приемат доводите на касатора за доказан трансп орт на стоките, то не се установява, че стоката е получена от ревизираното лице и съхранявана от него. Търговията с горива се подчинява на особени правила, предвидени в специална уредба - Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол. По делото не са представени доказателства за изпълнение изискването на чл. 12, ал. 2 от Наредбата, съгласно която лицата, които пускат течни горива на пазара и лицата, които разпространяват течни горива на пазара, са длъжни да предоставят заверено копие на декларацията за съответствие на разпространяваната от тях партида течно гориво, като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, дата и номер на документа за експедиция. Това изискване не е изпълнено от нито един от преките доставчици, което е отговорност и за получателя на горива, който следва да изисква декларацията за съответствие на разпространяваната партида и количество течно гориво. Позоваването на жалбоподателя на решения на СЕС е неоснователно, тъй като при липса на доказателства за реалността на доставките, не възниква правото на данъчен кредит за жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно реалното извършване на облагаеми с ДДС сделки. Единствено при издадени фактури и при обективни данни за неосъществени реални доставки на стоки, отразени във фактурите, не е налице основание за приложимост на Директива 2006/112. В този смисъл решения по дело С-152/02, С-146/05, С-392/09, съгласно които правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с две кумулативни предпоставки, а именно: стоките да са били предоставени или услугите да са били извършени и данъчнозадълженото лице да притежава данъчна фактура, или документ, който съгласно критериите, определени от държавата членка, може да се счита за служещ за фактура. В случая не е доказано изпълнението на първото от тези условия - стоките да са били предоставени на ревизираното лице. В частта по ЗДДОЛ липсват конкретни доводи в касационнната жалба. С оглед задължението на съда да следи служебно за законосъобразността на обжалвания съдебен акт, настоящият състав намира, че правилно са установени неотчетени приходи от продажба на продукция и стоки за 2010 г. в размер на 11 933,61 лв., с която сума законосъобразно съдът е приел, че на основание чл. 78 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат е коригиран в посока на увеличение с посочената сума На основание чл. 67 от ЗКПО, правилно финансовият резултат е увеличен със сумата 4753,33 лв., представляваща счетоводни разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, които не се признават за данъчни цели. По изложените мотиви, обжалваното съдебно решение с извод за законосъобразност на РА е правилно и следва да се остави в сила. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по жалбата, Т. И. П., действащ като ЕТ "Топ комерс- Т. П.", следва да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 ДОПК и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатскоте възнаграждения, сумата от 500 лева, юрискосултско възнаграждение за настоящата инстанция. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделени,