Решение № 9414 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6969/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) на Програма „Интеррег V-А Гърция – България“ 2014–2020 г. (Програмата) срещу Решение № 782 от 04.03.2026 г. по адм. дело № 992/2023 г. на Административен съд – Благоевград. С решението е отменено негово Решение РД-02-14-905/21.08.2023 г., с което на Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“ е определена финансова корекция (ФК) в размер на 25% от стойността на допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по Договор № SeeG/25.03.2022 г. на стойност 180 911,48 лв. с ДДС (150 759,57 лв. без ДДС), сключен с „Т енд Еам кетъринг“ ООД, за нарушение на чл. 8, ал. 3, т. 3 от Постановление № 160 на Министерски съвет от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС № 160/2016 г.), квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г., Наредбата) и за нарушение на чл. 1, ал. 2 ПМС № 160/2016 г., във вр. с чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), квалифицирано като нередност по т. 11, буква „а“ от Наредбата. Касационният жалбоподател – ръководителят на НО на Програмата, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил доводите на страните и не е извършил преценка на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Сочи, че съдът неправилно е приел, че Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“ не е надлежен адресат на решението за определяне на финансова корекция. Намира, че съгласно приложимото европейско и национално законодателство, както и съобразно договора за субсидия, партньорското споразумение и договора за национално съфинансиране, всеки участник в проекта има качеството на бенефициер и отговаря за собствените си действия и допуснати нередности. Поддържа, че нередност може да бъде извършена от всеки бенефициер, участващ в изпълнението на проекта, а отговорността за законосъобразното и целесъобразно разходване на средствата не зависи от ролята на конкретния бенефициер като водещ или проектен партньор. В тази връзка счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“ не е адресат и не представлява допустим правен субект на решение за определяне на финансова корекция. Според касатора този извод представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води до незаконосъобразност на съдебното решение. Твърди, че въпросът дали финансовата корекция правилно е определена именно на Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“ е част от предмета на съдебния контрол за законосъобразност на административния акт. Намира, че първоинстанционният съд не е извършил необходимата проверка по този въпрос и неправилно е приел, че корекцията следва да бъде определена на водещия бенефициер, при положение че по проекта водещ бенефициер е Търговско-промишлена камара на Родопи – гр. Комотини, Република Гърция, а Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“ е определено като бенефициер 3. Касаторът сочи още, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви по всички правнорелевантни факти и не е дал конкретен отговор на всички доводи и възражения на страните, както и не е извършил проверка на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. Счита, че по този начин е нарушено изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК за мотивираност на съдебното решение и за обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Касаторът намира за неотносимо към настоящия спор решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-620/23, поради различията в нормативната уредба на програмите за териториално сътрудничество по вътрешните и външните граници на Европейския съюз. Сочи, че по настоящата програма е налице ясно разпределение на отговорностите между бенефициерите и изрично е уреден механизмът за възстановяване на неправомерно изплатените суми. Поддържа, че при тази нормативна и договорна уредба водещият бенефициер няма самостоятелен интерес и основание да участва в процедурата по определяне на финансова корекция спрямо друг бенефициер, нито в съдебното производство по оспорването на административния акт. Сочи, че бенефициерът, извършил нередността, следва да носи отговорност за нейното възстановяване със собствени средства. Счита, че издаденото решение за определяне на финансовата корекция е мотивирано и обосновано, като в него са посочени фактическите и правните основания за определяне на корекцията, нейният размер и финансовите последици от установеното нарушение. Намира, че е установена и необходимата причинно-следствена връзка между нарушението и потенциалната вреда за общия бюджет на Европейския съюз, като за наличието на нередност не е необходимо да е доказана конкретна действително настъпила финансова вреда, достатъчно е да съществува възможност за такава. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди решението за определяне на финансова корекция. Претендира разноски по делото и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от насрещната страна юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, в случай че то е над установените минимални размери и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по касационната жалба – Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“, излага съображения за неоснователност на същата и за правилност на изводите на съда, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. По делото е постъпила и частна жалба от ръководителя на НО на Програмата срещу Определение № 2910 от 27.05.2026 г. по адм. дело № 992/2023 г. на Административен съд – Благоевград. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на ръководителя на НО по Програмата за изменение на Решение № 782 от 04.03.2026 г. по адм. дело № 992/2023 г. на АС – Благоевград, в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че съдът неправилно е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските. Претендира се отмяна на определението и изменение на решението в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба – Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“, счита подадената частна жалба за неоснователна и моли съда да остави в сила оспорваното определение. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими – подадени са в срок, от надлежни страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. В първоинстанционното производство е установено следното: На 26.04.2021 г. между Управляващия орган на Оперативните програми по цел „Европейско териториално сътрудничество“ на Министерството на развитието и инвестициите, Република Гърция, действащ като Управляващ орган на Програмата и Търговско-промишлена камара на област Родопи, със седалище: гр. Комотини, Гърция – водещ партньор, е сключен Договор за субсидия № В6.3а.28 за изпълнение на проект с рег. № GRBG 6282 – „Овластяване на бизнеса, търсещ растеж“ („Empowering businesses Seeking Growth“). Съгласно чл. 1.3. от договора водещият партньор поема задължение да изпълни проекта в сътрудничество с трима бенефициери 2: Университет на Македония – Департамент по бизнес администрация – гр. Солун, бенефициер 3: Агенция за икономическо развитие Банско и бенефициер 4: Местна агенция за икономическо развитие – Разлог. На 09.07.2021 г. между НО по Програмата (договарящ орган) и Агенцията за икономическо развитие Банско (партньор) е сключен Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програмата №РД-02-29-131 за изпълнение на проект „Empowering businesses Seeking Growth“. На 20.04.2021 г. между Търговско-промишлена камара на Родопи (водещ бенефициер) и останалите трима бенефициери (Университет на Македония – Департамент по бизнес администрация – гр. Солун, Агенция за икономическо развитие Банско и Местна агенция за икономическо развитие – Разлог) е сключено Споразумение за партньорство. В изпълнение на проекта бенефициерът и партньор по Програмата Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“ е открил процедура за избор на изпълнител чрез публична покана по реда на ПМС № 160/2016 г. с предмет „Организиране и изпълнение на събития, тематични семинари и обучения, насочени към организация и управление на МСП, повишаване на бизнес умения и разработване на модел за подкрепа на предприемачеството, включително предоставяне на консултантски услуги на ниво бизнес или цялостна група, персонализирани консултантски услуги и бизнес коучинг за съществуващи, стартиращи и бъдещи предприемачи в рамките на проекта“, с прогнозна стойност 150 759,59 лв. без ДДС, като е одобрил поканата и цялата документация за участие, сред която и техническо задание. Публикувана е Публична покана № 02 от 04.03.2022 г., ведно с методика за оценка и изисквания към офертите. Определена е комисия за разглеждане на офертите и класиране на кандидатите. В процедурата е подадена една оферта от „Т енд Еам кетъринг“ ООД. На 25.03.2022 г. между Агенция за икономическо развитие Банско в качеството си на възложител и „Т енд Еам кетъринг“ ООД в качеството му на изпълнител е сключен договор за извършване на услуги № SeeG на стойност 180 911,48 лв. с ДДС (150 759,57 лв. без ДДС). На 28.07.2023 г. бенефициерът е уведомен за установени нередности. На 10.08.2023 г., Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“ е подало възражение. На 21.08.2023 г., с Решение РД-02-14-905, ръководителят на НО определя на Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“ финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ, по Договор № SeeG от 25.03.2022 г. на стойност 180 911,48 лв. с ДДС (150 759,57 лв. без ДДС), сключен с „Т енд Еам кетъринг“ ООД, за нарушение на чл. 8, ал. 3, т. 3 ПМС № 160/2016 г., квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, и за нарушение на чл. 1, ал. 2 ПМС № 160/2016 г., във вр. с чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ, квалифицирано като нередност по т. 11, буква „а“ от Наредбата. В административния акт са изложени мотиви, че след анализ на проведената процедура и възраженията на бенефициера, Националният орган е приел за доказани две нарушения. По отношение на първото нарушение е посочил, че избраният изпълнител не е изпълнил поставения критерий за подбор относно наличието на специфичен оборот от сходни услуги – организиране и провеждане на събития, семинари и обучения. Органът е установил, че декларираният оборот е реализиран основно от дейности по ресторантьорство и кетъринг, а представените референции сочат участие в обслужването на събития, а не в тяхното организиране. Поради това не може да се приеме, че кандидатът е доказал изискуемия специфичен оборот. Посочено е още, че оценителната комисия не е изискала допълнителни разяснения и не е приложила разпоредбата на чл. 8, ал. 3, т. 3 ПМС № 160/2016 г., която предвижда отстраняване на кандидат, който не отговаря на критериите за подбор. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. По второто нарушение органът е приел, че в техническото задание са поставени неясни и поради това ограничителни изисквания към лекторите, менторите, експертите и служителите на изпълнителя. Не е конкретизирано какъв вид професионален опит се изисква, както и при какви условия възложителят може да изисква замяната на експерт. Според органа това създава възможност за субективна преценка, затруднява адекватното ценообразуване и има разубеждаващ ефект върху потенциалните участници, като ограничава конкуренцията. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Националният орган е приел, че и двете нарушения представляват нередности по чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, тъй като са свързани с нарушения на приложимото национално право и създават възможност за неблагоприятно отражение върху бюджета на Европейския съюз, без да е необходимо да се доказва конкретен размер на финансовата вреда. Компетентността на издателя на решението е доказана със Заповед № РД-02-14-684 от 28.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, но в нарушение на материалния закон. Съдът е счел, че оспореното решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е адресирано до субект, който не е надлежният правен носител на отговорността пред Националния орган за определяне на финансова корекция. Съдът е посочил, че съгласно Регламент (ЕС) № 1303/2013 и Регламент (ЕС) № 1299/2013, при операции с повече от един бенефициер, водещият бенефициер носи отговорността за цялостното изпълнение на проекта, за финансовото управление на средствата и за възстановяването на неправомерно изплатени суми. От представения договор за субсидия и споразумението за партньорство съдът е установил, че водещ бенефициер по проекта е Търговско-промишлена камара на Родопи – Комотини, а Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“ е само партньор-бенефициер. Съдът е намерил, че договорната уредба между страните предвижда решенията за нередности и финансови корекции да се изпращат на водещия бенефициер, който след това следва да изиска възстановяване на сумите от съответния партньор. Аналогичен извод съдът е извел и от чл. 27, § 3 от Регламент (ЕС) № 1299/2013 и от клаузите на договора за субсидия, според които Управляващият орган осигурява възстановяването на средствата чрез водещия бенефициер, а не пряко от партньорите по проекта. Съдът е приел за относимо и тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-620/23, според което, когато решение за финансова корекция засяга пряко финансовите интереси по проекта, негов адресат следва да бъде именно водещият бенефициер, който носи финансовата отговорност и поддържа пряка връзка с управляващия орган. Съдът е счел, че това тълкуване е приложимо и към Програма „Интеррег V-А Гърция – България“, тъй като се основава на общите разпоредби на Регламент (ЕС) № 1299/2013, валидни за всички програми по цел „Европейско териториално сътрудничество“. Въз основа на това съдът е достигнал до извод, че Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“ не е допустим адресат на решението за определяне на финансова корекция. Поради това е приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което само по себе си обуславя незаконосъобразност на акта и налага неговата отмяна, без да е необходимо разглеждане на спора по същество относно материалната законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът е обосновал изводите си с тълкуването дадено в решение от 6 март 2025 година по дело С-620/2023 на СЕС, но следва да се посочи, че поставените до СЕС въпроси, с отправеното от националния съд преюдициално запитване, касаят хипотеза на трансгранично сътрудничество между държава членка и бенефициер по Инструмента за предприсъединителна помощ за периода от 2014 до 2020 г. (ИПП II). За нея приложим е Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014, който не се прилага в настоящото производство, доколкото не се касае за инструмента по предприсъединителна помощ, а за Програма ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014 — 2020 г. (в този смисъл Определение № 2669 от17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2050/2025 г., VII о., Решение № 10719 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8090/2025 г., VII о. Решение № 11388 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7821/2025 г., VII о., Решение № 13252 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8082/2025 г., 5-членен с-в и Решение № 1868 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8081/2025 г., 5-членен с-в). В случая при определяне адресата на финансовата корекция, приложение следва да намери решението на СЕС от 6 март 2025 година по съединени дела C-471/23 и C-477/23. В решението СЕС е приел, че чл. 2, т. 36 и т. 37 Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013), изменен с Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент № 2018/1046), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която адресат на решение за определяне на финансова корекция за нарушение на правилата при възлагане на обществени поръчки може да бъде икономически оператор, различен от извършилия нарушението, а също така допуска отговорността за тази финансова корекция да бъде солидарна, да може да се разпредели договорно между този икономически оператор и извършилия нарушението, или посочената отговорност да се носи от последния, стига финансово отговорните икономически оператори да са могли да знаят, че в случай на нередност при изпълнението на разглеждания проект те ще отговарят по този начин за финансовата корекция пред съответния управляващ орган. В мотивите си Съдът е пояснил, че предмет на проверка от националните съдилища в тези случаи следва да бъде, от една страна, кои икономически оператори поемат финансовата отговорност спрямо съответните управляващи органи в съответствие с националното право и с клаузите на разглежданите договори и от друга - дали тези финансово отговорни икономически оператори са могли да знаят, че в случай на нередност при изпълнението на съответния проект те ще носят отговорност — индивидуално, солидарно или по друг начин — за финансовата корекция пред тези управляващи органи. В договора за субсидия, сключен между УО по Програмата и Търговско - промишлената камара на Родопи (водещ бенефициер) е регламентирано, че водещият бенефициер представлява юридически бенефициерите, участващи в проекта (чл. 5.1), поема пълната отговорност за изпълнението на проекта (чл. 5.3) и гарантира, че разходите, представени от бенефициерите, участващи в проекта, са направени за целите на изпълнението на проекта и съответстват на дейностите, договорени между тези бенефициери (чл. 5.4). В чл. 4.12. е посочено, че въз основа на решението на Комитета за наблюдение на Програмата, водещият бенефициер предприема действия за възстановяване от бенефициерите на проекта на всички суми от приноса на ЕФРР, недължимо платени във връзка с тяхното участие в проекта, както е посочено в чл. 6.4. Съгласно посочената разпоредба, в случай, че Управляващият орган (УО) е уведомен за нередности по проекта, бенефициерът, намиращ се в България е отговорен да депозира всички суми от неправомерно изплатения принос от ЕФРР във връзка с участието му в проекта по специална банкова сметка, в рамките на 30 дни след получаване на писменото искане от водещия бенефициер, което следва да бъде придружено от съответното решение на Комитета за наблюдение на програмата. Съгласно чл. 6.5 от договора за субсидия, водещият бенефициер, за да осигури изплащането на всички неправомерно изплатени суми, трябва да поиска съответните суми от съответния бенефициер/и, с изключение на бенефициерите по проекта, намиращи с в Гърция. В случай, че възстановяването на средствата не е възможно, водещият бенефициер трябва незабавно да информира УО. Ако водещият бенефициер не успее да осигури изплащане от други бенефициери или ако УО не успее да осигури изплащане от водещия бенефициер, държавата членка, на чиято територията се намира съответният бенефициер, трябва да възстанови на УО всякакви суми, които са били неправомерно изплатени на този бенефициер. Видно от изложеното никъде в договора за субсидия не е изрично регламентирано, че в случай на допусната нередност именно водещият бенефициер отговаря пряко за възстановяването на неправомерно платената сума на УО, дори ако нередността е извършена от някой от партньорите. Същевременно, видно от чл. 32 от Договора за предоставяне на национално съфинансиране по Програмата № РД-02-29-131 от 09.07.2021 г., самият партньор е поел задължение пред договарящия орган да възстанови всички неправомерно изплатени средства, в случай на установена нередност, ведно с дължимите лихви в срок от 45 дни от датата на уведомяване. А съгласно ал. 2 от същия член, сумите, подлежащи на възстановяване от партньора, могат да бъдат прихванати от всички дължими плащания от договарящия орган по настоящия договор и/или от дадените от партньора обезпечения по чл. 14, ал. 2 от договора за национално съфинансиране. Предвид изложеното, правилно като адресат на определената от НО на Програмата финансова корекция е определено единствено Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“ в качеството му на бенефициер - партньор. Решението е постановено при липса на обсъждане на всички събрани по делото доказателства, което компрометира преценката на настоящата инстанция относно правилното установяване на относимите факти и направените правни изводи за законосъобразността на акта, в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. По силата на чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът следва да изложи мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Обжалваното решение е издадено в нарушение на това изискване, тъй като в неговите мотиви не се съдържат установявания на фактите, които са от значение за решаване на спора, нито собствени правни изводи по отношение на всеки от елементите от фактическия състав на установената от органа нередност – субект на нередността, нарушението на правото, причинно-следствена връзка между установените нарушения и вредата за общия бюджет на Европейския съюз. В нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК, без да установи фактическата обстановка въз основа на всички представени по делото доказателства, съдът не е извършил проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Настоящият съд не може за първи път да излага доводи в тази насока с оглед на забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им опорочава съдебния акт – чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на административния акт. Ето защо са основателни доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Всичко изложено налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което съдът да изследва относимите факти, свързани с наличието на всички елементи от понятието за нередност по чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) №1303/2013 и в зависимост от тях да формулира съответните правни изводи по съществото на спора. По подадената частна жалба: Предвид отмяната на съдебното решение и връщането на делото за ново разглеждане съдът следва да отмени и Определение № 2910/27.05.2026 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 992/2023 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение