Решение № 10040 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2410/2021 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел Сдружение клуб по конен спорт - Ахал, представено от председателя на управителния съвет на сдружението И. Енчев, срещу решение 529/08.01.2021г. на Административен съд Стара Загора по административно дело 481/2020 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ ФК-359-0380231/29.06.2020г. на началника на отдел Оперативни дейности Пловдив, Дирекция Оперативни дейности на Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП относно наложените принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект конна база Ахал в гр. Стара Загора, на територията на конна база Тракийски университет, срещу Летище Стара Загора, за срок 14 дни. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Според него не са осъществени материалните предпоставки за налагане на ПАМ и при определяне на срока на мерките е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, а съдът а пропуснал да вземе предвид отсъствието на мотиви относно срока. Изразява убеждение, че инстанцията по същество не е възприела допуснати в извънсъдебната фаза на производството нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. Твърди опия на съда в познавателната му дейност по преценка на писмените и на гласните доказателствени средства. Иска отмяна на решението и на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация началника на отдел Оперативни дейности Пловдив, Дирекция Оперативни дейности на Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд Стара Загора заповед по отношение на Сдружение клуб по конен спорт Ахал са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект конна база Ахал в гр. Стара Загора, на територията на конна база Тракийски университет, срещу Летище Стара Загора, за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е липсата на регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство в търговския обект. Отсъствието на устройството е възприето при проверка на 22.06.2020 г., като при извършена контролна покупка в 12.30 ч. на услуга тренировка на любителска езда и извършено плащане в брой на 20 лева не е издаден фискален бон. В обхвата на констатациите на администрацията е този на осъществяването на търговска дейност в обекта от месец януари 2020 г. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с тежестта и продължителността и ефектът му върху отчитането на приходи от дейността, а съответно и върху съществуването и размера на публичните задължения за данъци; целите на превенцията и нуждата от време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу ЗПАМ. Първоинстанционният съд е приел, че утежняващият административен акт отговаря на изискванията за форма, издаден е от компетентен орган по приходите, при издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила, доказани са фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ и актът съответства на целта на закона. Съдът е дал вяра на обясненията на св. Драгиева от извънсъдебната фаза на производството за това, че в обекта се осъществява дейност от м. януари 2020 г. за почасови тренировки на лица, които не са членове на клуба, като са приемани плащания без да има фискално устройство и да са издавани фискални бележки. Не е ценил показанията ѝ от съдебното дирене, че услугите не се извършват от името и за сметка на сдружението. Съдът е приел за значим фактът на предоставянето на услугите в обект, стопанисван от юридическото лице, като било без значение собствеността върху конете, доколкото сдружението полагало грижа за тях и следвало да се приеме за техен стопанин. Решаващият извод на съда е, че сдружението е извършвало търговска дейност, което не е изключено от позитивното право чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ. Извършените продажби попадали в обхвата на чл. 1, ал. 1 ТЗ и дейността следвало да се определи като търговска. С осъществяването на търговска дейност е обвързал възникването на задължение за въвеждане в експлоатация на ФУ, чието неизпълнение е основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС. Съдът е приел посочените в заповедта обстоятелства за определяне на срока на мерките като относими при преценката за съразмерността им. С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ в частта, с която е указано на сдружението за отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки. В тази част решението не е обжалвано. На сдружението са присъдени разноски в размер 175 лева, а на НАП 50 лева. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен в обжалваната част. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС /в приложимата по време редакция от ДВ бр. 97 от 2016 г./ запечатване на обект е неспазването от задълженото лице на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Съдът, в противоречие с чл. 142, ал. 1 АПК, е обсъждал приетата след налагането на ПАМ новела от ДВ бр. 104 от 2020 г., която и в сила от 12.12.2020 г. За условията, редът и начинът на въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация на ФУ въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата задълженото лице е длъжно да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността в обекта. С арг. от чл. 3, ал. 1 от Наредбата задължено е всяко лице, което извършва продажба на стоки или услуги във или от търговски обект, като издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. По дефиницията на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.. Пропуск на съда е да възприеме отсъствието на юридически факт, пораждащ правоотношение, с чието да се обвърже стопанисването от адресата на ЗПАМ на обекта, определен като търговски обект, в който да се осъществява твърдяната търговска дейност, та за него да се приложат мерките на административна принуда. В чл. 186 ЗДДС липсва уредба по прилагането на мярката, като тази по чл. 187, ал. 1 ЗДДС, която да урежда правните последици от промяната във времето на стопаните на обекта. Основателно е касационното оплакване за противоречащ на материалния закон извод за наличието на обект на ПАМ. Съществува порок на формата на административният акт, тъй като неопределеността на търговския обект засяга разпоредителната част на заповедта /чл. 59, ал. 1, т. 5 АПК/ и я прави неизпълняема, защото е неясна разпоредената правна промяна. Противоречаща на процесуалните правила на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и на чл. 172 ГПК е извършената от съда преценка на писмените и на гласните доказателствени средства за констатациите му за правно релевантния факт за субекта на твърдяната търговска дейност чрез продажбата на услуга за тренировка на любителска езда. А определянето на субекта е от значение за обекта на дейността, тъй като мястото на осъществяването ѝ е това, за което се прилагат ограниченията на ПАМ. В хода на съдебното дирене св. Драгиева е признала неблагоприятния за нея факт на получаването на доход от предоставяне на услуга. Това преодолява заинтересоваността ѝ от изхода на спора като член на управителния съвет на сдружението, а само на нейните обяснения от извънсъдебната фаза на производството се основава констатацията, че получените пари за тренировката са в полза на юридическото лице. Съмнение за този факт внася и обстоятелството, че животното, с което е проведена тренировката е на треньора. Не се основава на нормалната връзка между явленията извод за извършване в полза на трето лице на услуга със собствена вещ и в стопанисван незнайно от кого обект. Без да е установено сдружението да е осъществявало касова продажба на услуги в стопанисван от него търговски обект, то разпореденото със ЗПАМ ограничение в правната му сфера във връзка с такъв обект е неправомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу административния акт в частта за налагане на мерките неправилно. Дължима е отмяна на обжалваната част от решението и отмяна на съответната част от ЗПАМ. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените на НАП разноски. При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер 545 лева, от които 175 лева за упълномеряване на направените разноски в първоинстанционното производство и 370 лева за касационното съдебно производство. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение