Решение № 15573 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15580/2013 г.

Решение № 15573 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15580/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби на "Бизоне - Фиш" ООД, "Север - Експорт" ООД, "Дионисополис Фиш" ЕООД, "Калиакра 12" ООД и сдружение с нестопанска цел "Одесос 2011" против заповед № РД-09-528/2.08.2013 г. на министъра на земеделието и храните. Жалбоподателите навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалния закон. Молят за отмяната й и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите. Заинтересуваната страна Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите. Жалбите са подадени в срока по 179, ал. 1, вр. чл. 184, вр. чл. 140, ал. 1 от АПК и са допустими. За да се произнесе по съществото на жалбите настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено от фактическа страна следното: Със уведомление от 18.05.2013 г. (л. 64) изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е открил производство по издаване на общ административен акт за определяне на зони в акваторията на Черно море, в които е забранено използването на бийм трал. Уведомлението е оповестено на електронната страница на агенцията на 20.05.2013 г. (л. 117). В него е посочено, че по искане на агенцията е проведено изследване от научни сътрудници от Института по рибни ресурси гр. Варна за възможността да бъде въведено извършване на улов на рапан с бийм трал, като на база проведеното изследване са определени зони по българското крайбрежие, в които уловът на рапан да бъде разрешен с бийм трал. Посочено е също, че ръководството на агенцията е организирало срещи с местни рибарски асоциации и сдружения от сектор рибарство, на които са обсъдени предложените участъци от акваторията на Черно море. В уведомлението като съображения за издаването на акта е посочен чл. 35, ал. 5 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) и е определено, че участието в производството по издаването му е чрез писмени предложения и възражения, подадени в едномесечен срок от публикуването му. През месец май 2013 г. е изготвено Становище за въвеждане на улова на рапана с бийм трал в определени зони по българското крайбрежие на Черно море от Института по рибни ресурси - Варна. На 19.06.2013 г. е постъпило възражение от сдружение "Черноморски изгрев" по законосъобразността на проекта на заповедта. Изпълнителният директор на ИАРА е приел възражението за неоснователно. На 23.07.2013 г. изпълнителният директор на агенцията е изготвил доклад, с които е предложил да се издаде заповед за определяне на зони, в които е забранено използването на риболовен уред за стопански риболов - бийм трал. На 2.08.2013 г. министърът на земеделието и храните е издал оспорената заповед, с която на основание чл. 35, ал. 5 от ЗРА е забранил използването на бийм трал във вътрешните морски води и териториалното море на Република България, с изключение на зоните, определени за улов на рапан с определени координати. С точка втора от заповедта са определени характеристиките на бийм трала за улов на рапани, а с точка трета е разпоредено в случай на прилов на калкан същият да се връща в морето независимо от неговото състояние. Фактически основания за издаване на заповедта не са изложени, а разрешените зони за улов на рапан с бийм трал са идентични с таблица 2 от становище на от Института по рибни ресурси - Варна. По делото е изготвена и приета съдебно - ихтиологична експертиза, с която се установява, че от описаните 26 координатни точки в заповедта 4 попадат в защитени зони по Натура 2000. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно нормата на чл. 35, ал. 5 от ЗРА. Правилото на чл. 35, ал. 1, т. 3 ЗРА забранява стопанският и любителският риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 с дънни тралиращи и драгиращи средства, с изключение на бийм трал. Нормата на чл. 35, ал. 5 от ЗРА овластява министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на ИАРА със заповед да определя зони, в които е забранено използването на бийм трал. Оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 66 от АПК, като не е дадена реална възможност на заинтересуваните лица да вземат участие в производството по издаване на акта. По делото не са представени доказателства за проведените срещи с местни рибарски асоциации и сдружения от сектор рибовъдство за обсъждане на предложените участъци, в които се забранява използването на бийм трала, както е посочено в уведомлението за издаване на административния акт и в доклада на изпълнителния директор на ИАРА. В съдебно заседание по делото, проведено на 17.02.2014 г. процесуалният представител на ответника е заявил, че е представена цялата административна преписка по издаване на оспорената заповед, поради което настоящият съдебен състав приема, че такива срещи не са проведени. Не са представени доказателства Становището на института по рибни ресурси Варна да е предоставено на заинтересуваните лица, като част от административната преписка по издаване на акта. Освен това участието на заинтересуваните лица в производството по издаване на общия административен акт следва да се реализира след отриване на производството, а не в предхождащ момент. От изложеното следва, че не е проведено реално обсъждане на проекта на заповедта със заинтересуваните лица. В нарушение на чл. 9 от Регламент 2371/2002 (отм.) заповедта е издадена, без да са извършени задължителни консултации с комисията и заинтересуваната държава членка - Румъния. В тази връзка позоваването на процесуалния представител на ответника на чл. 20, ал. 1, т. 9 и чл. 23, ал. 3, т. 3 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е неоснователно, тъй като същите са относими към чуждестранните кораби, каквито не са риболовните кораби на другите държави членки. Оспореният административен акт е издаден и в нарушение на предписаната от закона форма. В него не се съдържат каквито и да било фактически основания за издаването му, с което е нарушена нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неоснователни са доводите на ответната страна, че мотивите за издаване на акта се съдържат в доклада на изпълнителния директор на ИАРА. По същество доклада възпроизвежда уведомлението за откриване на производството по издаване на общия административен акт и не съдържа каквито и да било фактически основания за постановяването му. Становището на института по рибни ресурси не може да бъде прието като мотиви за издаване на заповедта, тъй като същото не изхожда от административен орган. В заповедта не са изложени фактически основания, както за определяне на зоните, в който е разрешено да се извършва улов на рапан, така и за определяне на характеристиките на бийм трала и за разпореждането при лова на калкан да се връща обратно в морето. От изложеното, следва че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Оспорената заповед е издадена и в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 35, ал. 5 от ЗРА със заповедта следва да се определят зони, в които е забранено използването на бийм трал т. е. следва да се определят зоните в които се забранява изобщо ползването на такъв уред, а не зоните, в които се разрешава определен вид улов. От заключението на съдебно - ихтиологичната експертиза се установява, че част от посочените зони, в които е разрешено улова на рапан са защитени зони и са включени в Натура 2000, което също обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на закона, поради което същата следва да се отменени. Предвид изхода на делото следва да се осъди министерството на земеделието и храните да заплати на "Бизоне фиш" ООД сумата 2604 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 2 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 70 лв. държавни такси и 134 лв. изплатено възнаграждение за вещо лице; на "Север експорт" ООД да заплати сумата 3704 лв., от които 3 500 лв., заплатено адвокатско възнаграждение, 70 лв. заплатени държавни такси и 134 лв. изплатено възнаграждение за вещо лице; на "Калиакра 12" ООД да заплати сумата 2984 лв., от които 2 800 лв., заплатено адвокатско възнаграждение, 50 лв. заплатена държавна такса и 134 лв. изплатено възнаграждение за вещо лице; на "Дионисополис фиш" ЕООД да заплати сумата 70 лв., представляваща заплатени държавни такси, като разноски за адвокатско възнаграждение на последното дружество не следва да се присъждат, тъй като такива са уговорени, но не са приложени доказателства същите да са заплатени т. е. такива разноски не са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,