Решение № 6459 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12371/2019 г.

Решение № 6459 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12371/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Агенцията по вписванията, чрез юрк. И. К., срещу Решение № 1704 от 07.08.2019 г., постановено по адм. дело № 3472/2018 г. по описа на Административен съд П., с доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, решаване на спора по същество, като се отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендират се разноски. Ответната страна – "Подемстроймаш" АД, гр. П., чрез адв. Данова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди постановеното решение. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна при следните съображения: Производството пред Административен съд П. е образувано по предявения от "Подемстроймаш" АД, със седалище и адрес на управление в гр. П., против Агенция по вписванията гр. С. иск за обезщетяване на причинени на дружеството имуществени вреди, представляващи заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение при обжалване на отказ за вписване в Търговския регистър в производството по търговско дело № 379/2018 г. по описа на Окръжен съд П.. С обжалваното решение, въз основа на представените по делото доказателства - договор за правна помощ и платежно нареждане за внесена държавна такса, административният съд е приел иска за доказан и е осъдил Агенцията по вписванията да заплати на "Подемстроймаш" АД, обезщетение за причинени имуществени вреди в претендирания размер от 315 лева, както и разноски по делото в размер на 325 лева. Решението е недопустимо. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно, по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Предмет на разглеждане пред решаващия съд е претенцията на ищцовото дружество да му бъде заплатено обезщетение за понесени имуществени вреди, представляващи заплатени разноски в производство по оспорване на отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенцията по вписванията. Въз основа на влязло в сила Определение № 7680/22.05.2019 г., постановено по адм. дело № 489/2019 г. от тричленен състав на ВАС, с което въпросът за допустимостта е бил разрешен, първостепенният съд е приел, че искът е допустимо и по същество – основателен и е постановил своя акт. Настоящият съдебен състав не споделя становището на мнозинството от съдебния състав, постановил Определение № 7680/22.05.2019 г. за допустимост на иска, респ. намира обжалваното решение за недопустимо (вж. Решение № 15391 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2018 г.). Правната квалификация на предявения пред Районен съд П. иск се основава на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Процесният случай не попада в хипотезата на посочената правна норма. Ищецът претендира да бъде обезщетен за нанесени му имуществени вреди, изразяващи се в адвокатско възнаграждение и държавна такса заплатени в съдебното производство по оспорване на отказ на служител на АВп – Търговски регистър по негово заявление № 20180424020853/24.04.2018 г. вписване на промени в структурата на капитала по партида на "Подемстроймаш" АД. Отговорността за разноските по делото произтича от неоснователно предизвикан правен спор и е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разходи от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Това е правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Касае се за обективна, невиновна отговорност, която може да се реализира само в рамките на висящ процес, не и с отделен иск. (вж. проф. д-р ю. н. Ж. С.; Българско гражданско процесуално право). Производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е спорно производство, изрично уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, което се развива по реда на глава двадесет и първа от Гражданския процесуален кодекс. Доколкото чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК (в т. ч. не препраща и към охранителните производства по чл. 530 и сл., както и към чл. 541 от ГПК), а само към разпоредбите на глава двадесет и първа от ГПК - "Обжалване на определенията", то при това положение сторените в това съдебно производство разноски могат да се претендират по реда на чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК. При наличието на ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, недопустимо е същите да бъдат претендирани в исково производство за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК (вж. Определение № 6695/07.05.2019 г., АД № 4465/2019 г. на ВАС). Предвид изложеното като е приел, че предявеният пред него иск е допустим и основателен, решаващият съд е постановил недопустимо решение, което ще следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. При този изход на спора молбата на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е основателна иследва да бъде уважена в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение