Решение № 15679 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10181/2018 г.

Решение № 15679 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10181/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна срещу Решение № 1457/06.07.2018 г. по адм. д. № 240/2018 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена негова Заповед № 1-ОП/03.01.2018 г. за налагане на принудителна административна мярка. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че ангажираните доказателства установяват извършеното от адресата на заповедта нарушение. Намира, че в тази връзка съдът необосновано е кредитирал заключението на експерта по проведената СсчЕ и показанията на разпитания свидетел, като същевременно е игнорирал представената стокова разписка и констатациите в съставения протокол за извършена проверка от 20.10.17 г. Счита, че адресатът на заповедта осъществява дейността си в противоречие с изискванията на данъчните закони и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, поради което оспорената заповед е материално законосъобразна. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу заповедта, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Колор Ъп" ЕООД, гр. Варна, с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АС - Варна е отменил Заповед № № 1-ОП/03.01.2018 г. за налагане на принудителна административна мярка на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, с която на "Колор Ъп" ЕООД, гр. Варна е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на търговски обект" – магазин за бои и мазилки в гр. Варна, ул. "Райко Блъсков" № 13 и е забранен достъпа до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Преценил е, че представената стокова разписка не установява, че дружеството е приело плащане от клиент в размер на 1000 лв., респективно - че е възникнало задължение да бъде издадена касова бележка за него. Този извод е мотивиран от заключението на експерта по проведената ССчЕ, както и от показанията на свидетеля И. К. Според вещото лице, "Корол ъп" ЕООД въобще не използва в своята дейност стокови разписки от вида, приложен към издадения протокол за проверка, а според изложеното от свидетеля – документът за получаването на аванса е подготвен, но до плащане не се е стигнало поради отказ на клиента от покупка на стоките. Поради това съдът е приел, че не е доказано основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" ЗДДС за налагането на процесната ПАМ, с оглед на което оспорената заповед е незаконосъобразна. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Несподелим е доводът на касатора, че допуснатата от първоинстанционния съд техническа грешка относно датата на спорното плащане е самостоятелен порок на съдебния акт, който обуславя неговата отмяна. Действително, в мотивите на решението погрешно е посочена датата 03.01.2018 г., но това техническо опущение нито рефлектира върху диспозитива на съдебния акт, нито върху неговата правилност. Неоснователно касаторът поддържа, че приложената от проверяващите към съставения протокол стокова разписка от 10.06.2016 г. установява получено от "Колор Ъп" ЕООД авансово плащане в размер на 1000 лв., което да обуславя едновременното възникване на задължението по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ да се предостави на клиента касова бележка. Дори и да не се кредитира заключението на експерта по проведената ССчЕ, както и показанията на разпитания свидетел, следва да се съобрази, че в процесната стокова разписка не е положен подпис за "получател" на сумата, нито е конкретизиран клиентът, който я е платил. При липсата на тези реквизити, първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказано главно и пълно, че на 10.06.2016 г. "Колор Ъп" ЕООД е получило плащане в размер на 1000 лв., респективно- че с неиздаването на касова бележка за него дружеството е нарушило реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. При неустановеност на основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, незаконосъобразно с обжалваната заповед е наложена предвидената в чл. 186, ал. 1 ЗДДС принудителна административна мярка – "запечатване на обект за срок до 30 дни". Като е достигнал до същия краен извод, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи на сумата от 300 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение