Решение № 6782 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4793/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив срещу решение № 1336/02.04.2026 г., постановено по адм. дело № 852/2024 г. по описа на Административен съд –Хасково, с което е отменен РА № Р-16001623006189-091-001/05.06.2024 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 353/09.08.2024 г. на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, тъй като фактическите констатации в него кореспондират със събраните и относими в хода на ревизията доказателства. В тази насока развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, както и присъждане на осъществените разноски, от които държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна - „КММ Инженеринг“ ООД, представляван от адв. Милева, изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано заключение по делото. Върховният административен съд – осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение обаче се основава на неправилна преценка на събраните доказателства, като е постановено в противоречие с приложимите за казуса материалноправни норми. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била законосъобразността на РА № Р-16001623006189-091-001/05.06.2024 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 353/09.08.2024 г. на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Пловдив при ЦУ на НАП. Така постановеното решение е неправилно. Първостепенният съд необосновано е игнорирал и не е коментирал Протокол № 1857356/20.02.2023 г., обективиращ установените от органите по приходите факти и обстоятелства, а именно представените първични счетоводни документи - осчетоводени в „КММ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД фактури от доставчици (същите като по процесиите неосчетоводени фактури), са без подпис на получател и не са придружени от съпътстващи доставките документи, но същевременно същите са отразени в счетоводството на дружеството-жалбоподател. Дружеството-жалбоподател не е оборило така установеното от органите по приходите счетоводно отчитане в счетоводството на „КММ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД на фактури без подпис на получател, които не са придружени от съпътстващи доставките документи, за да се твърди, че за процесиите неподписани фактури не са представени доказателства в подкрепа на констатациите на ревизиращите органи. По допълнителна СГЕ е установено, че представените в съдебното производство от „КММ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД в оригинал фактури, които са осчетоводени в „КММ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД и са подписани с отбелязване името на управителя му, всъщност не носят подписа на В. Б. - управител, а на неуточнено лице, но същевременно същите са отразени в счетоводството на дружеството-жалбоподател. С доказването на този факт е оборено изцяло твърдението на дружеството-жалбоподател, че фактурите в дружеството се подписват само и единствено от управителя му. За част от доставките по неосчетоводените фактури, със същото заключение по допълнителната съдебно-графологична експертиза (СГЕ) при изследване и сравнение на процесните фактури и на представените в оригинал от дружеството-жалбоподател осчетоводени фактури са открити съвпадения на подписите в таблица 1. и таблица 1.1. съответно на протоколите от 24.06.2025 г. и от 02.09.2025 г., като едни и същи лица са подписали неосчетоводени и осчетоводени в „КММ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД фактури. Разгледани в съвкупност с дадените в хода на ревизията обяснения от доставчиците, с представените от тях доказателства за счетоводните им регистри и с механизма на доставките, както и в съвкупност с обстоятелството, че тези доставчици са и обичайни доставчици на „КММ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, с които са налице трайни търговски отношения, обуславя извод за доказаност реалността на доставките по процесните неосчетоводени фактури. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата срещу административния акт. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател, на НАП (виж § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за всички инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение, разноски за СГЕ и държавна такса в общ размер на 6 529, 27 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,