Решение № 4268 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9793/2012 г.

Решение № 4268 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9793/2012 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК, във връзка с чл. 103, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Образувано е по жалба на Емил Тончев Тончев от с. Згалево, обл. Плевен, срещу Решение № Ж-174/18.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с твърдения за незаконосъобразност на същото като постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при неговото приемане и при отсъствие на предпоставките по чл. 20, ал. 2 на одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, тъй като след изнасяне на средството за търговско измерване извън границата на собственост на адрес с. Згалево, обл. Плевен, е монтиран двойнотарифен електромер, но отчитането използваната електрическа енергия се извършва само по една тарифа. С жалбата прави искане за отмяната на решението на ДКЕВР като вместо нея Върховния административен съд постанови решение, с което "ЧЕЗ Разпределение България" АД да бъде задължен да възстанови отчитането на енергия и по двете тарифи. Ответникът - ДКЕВР чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представените писмени бележки изразява становище за неоснователност на така подадената жалба. Според него "ЧЕЗ Разпределение България", не е допуснало нарушения на условията по лицензията, поради което правилно законосъобразно е прекратено производството по преписката. Заинтересованата страна "ЧЕЗ Разпределение България" АД, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на така подадената жалба. Жалбата е подадена от надлежна страна и установения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, поради което е допустима. Въз основа на доказателствата, приложени към преписката, Върховният административен съд приема за установено следното: Производството по преписката пред ДКЕВР е образувано по жалба вх. № Е-13-62-14/20.02.2012 г. на Емил Тончев Тончев, по чл. 22, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Твърденията в жалбата му са били, че след изнасяне на средството за търговско измерване извън границата на собственост на адрес с. Згалево, обл. Плевен, ул. "Божин Чулев" № 42 е монтиран двойно тарифен електромер, но за преминаване към двойно тарифно отчитане, дружеството изисква заплащане на сумата от 23 лева. Жалбоподателят твърди, че след като и преди това отчитането се извършвало двойно тарифно, поради което не следва да подава заявление и заплащане на такса за това. Въз основа на преписката по повод жалбата и становището по нея на енергийното предприятие, ДКЕВР с решението, предмет на жалбата, е приела, че в съответствие с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Общите условия, средствата за търговско измерване и тарифността на измерване трябва да съответстват на писмено заявения избор на потребителя за начина за начина на измерване на използваната електрическа енергия. Според административния орган, в конкретния случай, не са били налице предпоставките за въвеждане на двойно тарифно измерване, тъй като няма заявен избор от клиента за такова измерване. При така установеното е направен извод, че предприетите от "ЧЕЗ Разпределение България" АД действия са в съответствие с действащата нормативна уредба и процедурите за това предвидени в Общите условия, поради което с решението предмет на жалбата преписката е прекратена образувана по жалбата на Емил Тончев преписката срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД. При така установеното във фактическо отношение Върховният административен съд намира обжалваното решение за незаконосъобразно. Същото е постановено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила за неговото приемане, установени с разпоредбите на чл. 99, ал. 1 и чл. 100 от Наредбата за лицензиране дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, към която разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗЕ, в редакцията на нормата, действала към датата на приемане на решението (ДВ, бр. 18/2005 г.), във връзка с чл. 60 от ЗЕ препращат. С разпоредбата на чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ е предвидено, че жалбата до ДКВР се подава чрез енергийното предприятие, придружена със становище от него по нея и с цялата преписка събрана в резултат на разглеждането й от енергийното предприятие. Нормата на чл. 99, ал. 1 от цитираната по-горе Наредба предвижда, че след постъпване на жалбата в комисията се създава работна група, която събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по жалбата. Тя, според ал. 2 на същата разпоредба, може от своя страна да покани страните на среща в седалището на комисията за допълване и изясняване на обстоятелствата, като за срещата се съставя протокол, който се подписва от присъстващите. С разпоредбата на чл. 100 от НЛДЕ в пет алинеи са регламентирани правомощията на работната група като помощен орган на комисията. Така цитираните разпоредби предвиждат, че при приключване на проверката работната група съставя протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, като протоколът се подписва от лицата, извършили проверката, и от проверяваното лице. Проверяваното лице има право да даде обяснения и възражения в 3-дневен срок от връчването на протокола, като по направените обяснения и възражения работната група съставя заключение, което е неразделна част от протокола. Предвижда се още, че работната група предава събраните доказателства, протоколи и приключва работата си с доклад за резултатите от проверката, който се предават на председателя на комисията, който от своя страна с резолюция определя внасянето на преписката за разглеждане в закрито заседание на комисията. Така разписани правомощията в цитираните текстове сочат на факта, че проверката по преписката и събирането на доказателствата по нея се извършва от работната група. На нея е предоставено правото да събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по жалбата. Действията на работната група целят пълнота и обективност на доказателствения материал и гарантират възможността на страните за участие в административното производство, в това число и упражняване правото на защита на проверяваното лице чрез възможността за обяснения или възражения от негова страна, преди комисията да произнесе своето решението. Всички тези обстоятелства сочат назначаването на работната група като задължително условие за дейността на комисията при разрешаването на споровете по чл. 22 от ЗЕ, какъвто е и настоящият случай. В конкретния случай от доказателствата приложени към административната преписка се установява, че жалбата на Емил Тончев, не е назначена работна група, страните в административното производство не са поканени за среща в седалището на комисията, не им е дадена възможност за допълнително изясняване на претенциите и становищата по тях. Липсва надлежно съставен и подписан протокол на работна група, като на участниците в производството, не е дадена възможност да представят допълнителни доказателства, да дадат обяснения или възражения по жалбата. По преписката е приложен доклад от Главния директор на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове", който изцяло е възпроизведен в решението на ДКЕВР. Така представеният доклад е акт, който не е измежду предвидените в разпоредбите на чл. 99 от НЛДЕ, на който е недопустимо да се позове административният орган при издаване на оспореното решение. Касае се до акт на лице от състава на администрацията на органа, което е в противоречие с изискването на чл. 99, ал. 3 от НЛДЕ за създаването на нарочна работната група като колективен орган с предварително разписани в наредбата правомощия, която въз основа на направените обяснения и възражения на страните в производството съставя заключение, което е неразделна част от протокола. При липсата на назначена работна група е останал неизяснен въпросът не са събрани доказателства и е останал неизяснен въпроса дали демонтирания електромер е двойно тарифен, така както твърди жалбоподателят и отчитането се извършвало по двете тарифи преди неговата подмяна с нов, още повече, че в обжалваното решение и в цитирания по-горе доклад е възприето изложеното от енергийното предприятие, че констативния протокол от монтажа и демонтажа на двата електромера не се съхранява. Касае се до допуснатите съществени нарушения на административно- производствените правила, предвидени в разпоредбите на чл. 99 и чл. 100 от НЛДЕ при издаване на Решение № Ж-174/18.06.2012 г. на ДКЕВР, което прави административният акт незаконосъобразен и налага неговата отмяната с връщане преписката на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне същият следва да се с образи с констатираните от съда нарушения, отстрани същите и се произнесе по съществото на спора. Водим от горното и на основание чл. 146, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 99, ал. 1, чл. 100 и чл. 103, ал. 1 от НЛДЕ, Върховният административен съд - четвърто отделение