Решение № 16208 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12003/2011 г.

Решение № 16208 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12003/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Георгиев Панайотов чрез неговия пълномощник срещу решение № 407/18.07.2011 г. по адм. д. № 170/2011 г. на Административен съд гр. Хасково. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба - началникът на РДНСК - Южен централен район и Министерството на околната среда и водите чрез своите пълномощници намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-05/13.01.2011 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, с която му е наредено да премахне незаконен строеж " "Вилна сграда", намиращ се в чашката на язовир "Ивайловград", имот 000815, отдел - държавен горски фонд, като построена без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Безспорно е установено по делото, че касаторът е изградил едноетажна масивна сграда с обща площ от 28,38 кв. м с основи от каменна зидария, тухлени стени върху бетонова основа в имот, представляващ държавен горски фонд край язовир "Ивайловград". Строителството е извършено през 1997 г. За изградения строеж не са издадени строителни книжа. Издаденото разрешение за поставяне на пчелни семейства в територия на горско стопанство, и необходима за това сграда до 10 кв. м е несъотносимо към строежа и не може да го легитимира като законен. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорваната, която да предизвика правната последица премахване. С оглед времеизвършването на строежа и с оглед собствеността на земята, същият не попада в нито една от хипотезите на § 16 ПЗРЗУТ и подлежи на събаряне. Предвид изложеното, като е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че заповедта е законосъобразна поради липса на съществени процедурни пропуски по издаването й. В този смисъл извършителят на строежа е уведомен съобразно правилата на § 4, ал. 1, изр. 2-ро ДР ЗУТ и е реализирал правото си на защита чрез съдебното обжалване на акта. Поради това обжалваното решение е материалнозаконосъобразно и следва да остане в сила. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят отмяна му. Решението обаче е недопустимо като постановено при участието на Министерството на околната среда и водите като заинтересована страна. В административното производство по премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и лицето, адресат на акта. Никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на административния акт, за да бъдат заинтересовани такива в съдебноадминистративното производство. Няма и правна норма, която в този случай да сочи други лица като заинтересовани - собственици или съсобственици на терена. Поради това решението в тази част следва да бъде обезсилено. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,